сряда, 28 декември 2016 г.

Т.С.Елиът, "Песните на Ариел" (5)



Отглеждането на елхата

(1954)


Има различни начини да се посрещне Коледа,
някои от които бихме пренебрегнали:
със светска церемониалност, в унило вцепенение, със евтин блясък,
каруцарски (кръчмите отворени до полунощ)
и вдетинено - не обаче както при детето, за което
свещта е истинска звезда, а станиоленият ангел,
разперил лъскави криле навръх елхата
си е просто ангел, а не играчка.
Стои детето пред елхата във почуда:
нека то да постоянствува в духа на чудото
с Празника, сам по себе си събитие, а не претекст:
така че искрящият възторг, омаята
на първата запомнена елха,
така че изненадите и радостта от нови притежания
(със свой загадъчен, вълнуващ мирис всяко),
очакването на приготвената пуйка
и очакваният трепет при нейната поява,
така че благоговението и веселието
да не се изгубят с опита, засипващ ни с годините,
в скуката на навика, умората, досадата,
в усещането за смъртта, в чувството за поражение
или в усърдната набожност на отстъпника,
белязана с тщеславие,
непочтително към Господа
и обидно за децата,
(тук си спомням с благодарност
Санта Лучия и коледарската й песен, и короната от огън):
така че преди последната, осемдесета Коледа
(осемдесета или там, която е последната)
трупалите се година след година спомени
да се слеят във безмерна радост,
която ще бъде също и безмерен страх, както тогава,
когато страх връхлетя върху всяка душа:
защото началото за края ще напомня
и първото пришествие - за второто.
 
 Превод от английски: Бойко Пенчев












Илюстрация на Дейвид Джоунс към първото издание на "Отглежданет она елхата".

вторник, 27 декември 2016 г.

Т.С.Елиът, "Песните на Ариел" (4)



Марина

(1930)

Quis hic locus, quae regio, quae mundi plaga?*


Какви морета какви брегове какви сиви скали и какви острови
каква вода приласкала корабния нос
и мирис на бор и горски дрозд, пеещ из мъглата
какви образи се връщат
о моя дъще.

Онези, които острят зъба на кучето, означаващо
Смърт
онези, които искрят с блясък на колибри, означаващо
Смърт
онези, които грухтят от самодоволство, означаващо
Смърт
онези, които страдат със екстаза на животните, означаващо
Смърт

са вече недействителни, смалени са от вятър,
дъх на бор и горскопесенна мъгла
разтворена навред от тази благодат

какво е това лице все по-неясно и неясно
пулсът в ръката все по-слаб и слаб –
дарени или дадени назаем? По-далечни от звездите и по-близки от окото

шепот и ситен смях между листа и бързащи нозе
във сън, където всичките води се срещат.

Бушпритът се пука от лед, а боята се пука от жега.
Аз създадох това, забравил бях
и сега си спомням.
Такелажът изпокъсан и платната прогнили
между един Юни и друг Септември.
Създадох това без да знам, в полусъзнание, незнаен, за себе си сам.
Обшивката пропуска, на  дъските им трябват катран и кълчища.
Тази форма, това лице, този живот,
живян заради живота в свят от време отвъд мен; иска ми се да сменя
живота си за този живот, думите си за това неказано,
събуденото, устните разтворени, надеждата, новите кораби.

Какви морета какви брегове какви гранитни острови посрещат  моите греди
и горски дрозд призоваващ из мъглата
моя дъще.

Превод от английски: Бойко Пенчев

* Какво място е това, каква земя, каква част от  света (Лат.)

неделя, 25 декември 2016 г.

Т.С.Елиът, "Песните на Ариел" (3)



Animula

 (1929)


"Изтича от дланта на Бог невинната душа"
към плосък свят на сменящи се светлини и звуци,
към сухо, мокро, топло, хладно, тъмно или светло,
придвижва се между крака на столове и маси,
вдига се, пада, вкопчва се в играчки, в целувки,
напредва дръзко, внезапно вижда някаква опасност,
прикрива се зад ъгъла на нечий крак или ръка,
търси ревностно закрила, радва се по детски
на бляскавата и ухаеща елха,
радва се на вятъра, на слънцето и океана,
изследва слънчевите шарки по паркета,
сърните, тичащи по тумбестата ваза,
размесва приказното с реалността,
щастлива е с тестето карти, с ригите и дамите,
и с онова, което феите умеят, а гувернантките разказват.
Расте душата, а товарът върху раменете
ден след ден все повече тежи и дразни,
тежи и дразни, седмица след седмица, все повече,
с императивите на "е" и "тъй изглежда",
"може" и "не може", порив и самозабрана.
Жестокият живот и наркозата на бляновете
превиват малката душа на стола до прозореца
зад Енциклопедия Британика.
Изтича от дланта на времето невинната душа,
себична, нерешителна, разкривена, куца,
не може повече да странства, нито да отстъпва,
плаши се от топлотата, от предложената добрина,
отхвърля властните изисквания на кръвта,
на сенките си става сянка, призрак в своя мрак,
оставя пръснати книжа във прашна стая,
намира тишина едва подир последното причастие.

            Моли се за Гутериес, жадния за бързина и мощ,
за Буден, разкъсания на парчета,
за този, който трупаше имот,
и онзи, който си вървя по пътя.
Моли се за Флорет, от хрътките разкъсана между тисовете.
Моли се за нас, сега и във рождения ни час.

Превод от английски: Бойко Пенчев 


Animula - душица (Лат.)