Когато социолозите станаха епидемиолози

Досега си мислех, че броят на заразените със SARS-CoV-2 се следи от здравните служби у нас и по света, но се оказва, че и социолозите водели своя статистика. Логично е, след като в днешно време социолозите знаят всичко, да знаят и това. Андрей Райчев великодушно споделя с нас: „социологията показва, че половината хора вече са прекарали вируса и това е нещо добро“. Ами така кажете, значи до ден-два, айде да е седмица, вече ще сме готови със стадния имунитет!

Много изследвания показват, че прекаралите коронавирус имат смущения в умствените способности. Андрей Райчев основателно предполага, че щом половината население се е срещнало с  вируса, значи са се навъдили значителен брой идиоти. И започва да ни облъчва с дебилизми.

Първо, българската опозиция била проявила мъдрост и не се възползвала от коронакризата, за да вземе властта?! А, сега де! Ще каже човек, че депутатите на Нинова не се опитват да блокират с липсата на кворум работата на парламента! Че целта на БСП не е да се вкара страната в политическа криза, демек предсрочни избори посред епидемията! Или може би протестърското крило на опозицията не палеше маски и не продължава да иска падане на правителството! А да не би пък президентът Радев да е призовал към единство и да е започнал да спазва противоепидемичните мерки?!

Благ към БСП и опозицията, Райчев става строг, когато трябва да вземе отношение към световната конспирация. Световната здравна организация била извършила чудовищно престъпление, по-голямо от това на Хитлер и Сталин! Наплашила целия свят с „грипчето“ и хората се травмирали. Така се травмирали, че спрели да ходят на голф-комплекса на Райчев. Ами че това си е престъпление срещу човечеството! Тук в едно нещо Райчев малко се е увлякъл и не е съобразил добре – всъщност какви толкова престъпления са извършили Сталин и Хитлер? Да не би да са надявали маски на хората?!

Накрая, като поанта – какво щял да каже Ботев, ако ни види такива уплашени от вируса! Сърце юнашко не трае да слага маска и да си пръска с дезинфектант ръцете. Тоз който падне, на стълбите пред болницата, той не умира, нали така?!

Накрая все пак Андрей Райчев е проявил великодушие към онези двадесетина процента, които все още се страхуват от „грипчето“ и напълно безотговорно искат по-строги мерки. Трябва да им се помогне на тези хорица. Не би ли било израз на висша хуманност един концлагер за превъзпитание на „ковидисти“? Какво беше там, Arbeit macht frei, това и премиерът Борисов го знае.  

Чудя се само не му ли е скучно на Андрей Райчев, като всичко му е ясно и с българската политика,  и с международното положение? Ако се чуди какво да прави, би могъл да поразмишлява над следния въпрос: защо толкова лесно и масово някогашните комунисти стават днес тръмписти?

Какво искаме от Македония?

 Безсилно да се справи с разрастващата се епидемия, уплашено от кекавите и бездарни, но иначе нахални протести, правителството се опитва да покаже мускули поне по темата "Македония". Всичко тръгна от ВМРО, които видяха  в раздухването на тези истерии шанс да си дигнат рейтинга над заветните 4%. И сега заради едни избори напролет България е на път да направи капитална политическа грешка с исторически последици.

Тук-там по медиите ще срещнем признанието, че българската позиция е неразбираема за Европа. Така е, но тя е неразбираема и вътре в България. Какво точно искаме от македонците, за да им отворим пътя към ЕС? Ако питате Екатерина Захариева, после Джамбазки и накрая някой човек от улицата, ще получите  съвсем различни отговори. При това Захариева и Джамбазки ще твърдят, че защитават позиция, по която има национален консенсус. И кой е той?

Националният ни консенсус е, че искаме македонците да признаят, че всъщност са българи. Което няма как да стане и няма как да бъде казано официално и публично. Затова се почват усуквания:

- Защо си наричали езика "македонски"? Ние не даваме! Както си решат, така ще си го наричат, независима държава са. Дори да е едно към едно еднакъв с книжовния български, пак могат да си го наричат "македонски". А той не е еднакъв. Близо 30 години в България се превеждат и издават македонски автори, "държавниците" обаче още не искат да признят реалностите. Какво значение имат чисто езиковедките постановки за близост и различие?! Хайде, да искаха да си наричат езика "български", а ние да сме "против", защото държим авторското право, би имало някаква логика.

- Трябвало да признаят българските корени на езика и идентичността? Моля?! Да признаят "корени", една метафора?! Това е абсурдно! Как пък Борис Джонсън не се е сетил да тропне по масата и да иска от Белия дом да признаят английските корени на американската идентичност.

- В учебниците пишело, че българите са "фашистки окупатори" по време на Втората световна война. Това е въпрос на интерпретация. Всъщност БСП признала ли е, че у нас не е имало фашизъм и респективно "антифашистко движение"? Може ли в България да е имало "фашисти", а да се сърдим, ако македонците наричат "фашистки" българските окупационни части в Новите територии по същото онова време?

Ясно е, че ние, българите, сме възпитани да гледаме на Македония като на обърканото дете, което е тръгнало по лош път и е забравило родителите си. И какво го правим това дете?! Както се пее в прочутата песен на "Контрол" от началото на 90-те: "Нищо не можеш да му дадеш, затова удряй с лопатата, където свариш". 

Време е нашите държавни мъже и жени да си спомнят притчата за цар Соломон и двете жени, които се карали коя е истинската майка на едно дете. Когато Соломон предложил да им го раздели, като го разреже по средата, истинската майка казала "Вземайте го, само да е живо". Ако България е истинска майка за Македония, време е да пусне македонците да вървят свободно, където са решили. Спъването на Македония по пътя й към Европейския съюз е не просто морално незащитимо, то е глупаво от геополитическа гледна точка. Предателство на българските национални интереси е да се работи за това Северна Македония да остане една разединена държавица, останала извън ЕС, раздирана от всевъзможни конфликти  и с право обвиняваща за всичко това България.