Вицове

В тия горешини достолепни политици от близкото минало вместо да стоят на сянка, хукнали по телевизиите да ни забавляват. Ето, например Иван Костов такова интервю е дал в БТВ, че от "Дневник" са измайсторили цели две статии за рубриката си "Хумор и сатира", която, за да е по-смешно, се казва "Анализи".

Първият гвоздей е как Костов рекъл, че "Има такъв народ" трябва да поведе към отстраняването на пороците на демокрацията".Води ни, Трифонов, води ни! И това го казва Иван Костов, който вложи десет - петнадесет години от живота си в изграждането на партия, която няма да се сближава с популисти и задкулисници. Поне така беше до миналото лято, сега вече ДСБ смениха курса и вместо за се борят със задкулисието, решиха да се интегрират в него. 

Костов, който гордо отказа протегнатата ръка на Царя, сега се умилква около Слави?! Жив да не бях!

И "пороците на демокрацията"? Тук и Нинова с нейното "демокрацията ни отне много" бледнее, но така е, ученичката не може да надмине Учителя.

В по-разширен материал, предаващ цялото интервю, на преден план се извежда друго прозрение на Командира: "Иван Костов подсказва на следващите управляващи: Пречупете службите". Само не е ясно защо трябва да се подсказва, Радевите министри и сега успешно пречупват службите. Трябвала цялостна подмяна на тайните служби и на съда, убеден е Костов. Даже подсказва кой може да наследи мандраджията Рашков - "има хора, които знаят и могат да извършат реформата - експертът по национална сигурност и кандидат-депутат от "Има такъв народ" Николай Радулов (sic!| и съпредседателите на "Демократична България" Атанас Атанасов и Христо Иванов" (sic! и пак sic!). И черешката на реформата: новите кадри в службите трябвало да се подложат на "тест за лоялност". Само не се разбира - лоялност към кого?

А) Румен Радев

Б) Ахмед Доган

В) самия Костов

Г) Мая Манолова/Николай Хаджигенов/отец Дионисий

Дето има една приказка, диктатурата не ходи по гората, ходи по хората. 

Прави впечатление обаче един тънък момент в изказването на Костов. Преди 20 г. обществото било започнало реформите, но не ги завършило "заради съпротивата на значителна част от обществото, която разпарчетоса политическото представителство с основна цел - усвояване на европейското финансиране." Ха, сега де! "Преди 20 г." означава, че реформите ги е започнал Симеон Сакскобурготски, който свали Костов от власт. Да не би Костов да е забравил коя точно година сме и да си мисли, примерно, че сме 2017-а? Интересно също така е кой разпарчетоса например СДС, в тези 20 години, особено в първите десет от тях? Да не би да е един легендарен лидер, който създаде ДСБ като "принципна опозиция" и "автентична десница"!? Политически субект, който няма да си партнира с комунисти, царисти и Доган?! 

Днес, 20 години по-късно, ДСБ уютно се е наместила в разпарчетосаното политическо представителство и управлява, макар и малко срамежливо, прикривайки се зад харвардски дипломи, заедно с комунистите и техните производни, даже се кани да официализира брака си със задкулисието след 11 юли. А Костов помага с каквото може.

Да, жегите не прощават.

Комунизмът днес

 

Аналогиите между действията на доминираното от комунистите ОФ-правителство след Девети септември 1944 г. и действията на служебния кабинет на Румен Радев не са нито случайни хрумвания, нито „герберски опорки“, както крещят фанатизираните протестъри в социалните мрежи.

Професорите политолози с червена закваска ни убеждават, че да се бориш с комунизма било архаично, че отдавна комунизмът е в историята, а страната се управлява не от нагли сопаджии, а от „натовски генерали“.

Грешката на професорите е, че схващат комунизма като идеология с определено съдържание – елиминиране на частната собственост, безкласово общество, изграждане на прекрасния нов свят, в който ще се осъществи великият принцип „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“. Да, тази идеология изглежда архаична и освен Жан Виденов не се вижда някой от днешните политически играчи да я поддържа.

Само че за комунистите идеологията е само фасада. От Ленин до Живков и след това комунистите непрекъснато ревизират идеологията си, променят я според ситуацията.

Защото комунизмът е на първо място не идеология, а технология за овладяване и удържане на властта.

Кои са основните характеристики на комунизма като технология на властта? Характеристики, които виждаме и днес?

1.      1. Най-важният белег е насаждането на радикално разделение в обществото, при което на едната половина бива отнето моралното право да претендира за властта. Ако си буржоа или гербер, твоето място е извън властта, ти трябва да се срамуваш, нямаш право да се разпореждаш – с теб ще се разпореждат „прогресивните сили“. Това левичарско стигматизиране го виждаме и в Америка, и у нас.  Разбира се, голямото изключване, cancel културата или по нашенски „изчегъртването“,  се прокарва на базата на някакви идеологически мантри за вината на изключените социални групи – били потискали, били крали, били не знам какво си…

2.      2. Радикалното разделение не търпи междинни позиции, „център“, умереност. Или си с нас, или си против нас.

3.      3. Радикалното разделение, практикувано от комунистите, има за цел да осигури бърза и масова смяна на елитите. Във всяко общество елитите не са нещо фиксирана – едни хора се издигат, други губят статус. Но обновяването на елитите обикновено е бавно. „Революцията“ на комунистите обещава бърза, масова смяна на елита – „онези“ ще бъдат сменени с „нашите“. На всички нива – от министерства до шофьори и чистачки. Това обещание мотивира големи маси от хора, които се надяват на трус, на ново раздаване на картите, в което на тях може да се паднат повече козове.

4.      4. Целият този егоистичен импулс за заемане на чуждо място се нуждае от рационализация, оправдание. Голото „стани да седна“ бива обличано в красиви принципи за „светло бъдеще“ или „нормална държава“. Егоистичните и алтруистичните мотивации на революционерите са неразривно преплетени у „протестърите“. Те не са виновни, виновни са професионалните манипулатори в лицето на политици, пиари и „анализатори“, които подменят с кухи фрази истината за онова, което всъщност се случва

5.     5. Радикалното пренареждане на елитите е в противоречие със самата природа на обществото, което е изградило система от морални и правни норми, които да не позволяват някой да слезе от гората или фейсбука и да заграби онова, което му се прииска. Затова комунистите суспендират морала  и правото, подменяйки ги с „революционната целесъобразност“. Именно затова предшестващите управляващи са демонизирани като „кървав монархо-фашистки режим“ или „превзета (от мафията) държава“.

6.      6. В революциите обикновено най-усърдните революционери са довчерашни мошеници или тарикати. За разлика от заблудения протестър-идеалист те отдавна са разбрали за какво става дума и са там, където се преразпределя плячката.

7.      7. Комунизмът прикрива циничната си властова технология с красиви приказки. По които си падат обикновено интелигентите, защото им е присъщо да работят повече с мисловните образи на реалността, отколкото със самата реалност. А суетата им пречи да осъзнаят, когато бъркат. Затова например по-простосърдечните ОФ-дейци като Сашо Диков и Огнян Стефанов се възмутиха от „торбичката“ и призоваха президента да уволни Пламен Узунов. Големите интелектуалци, политолозите на революцията, ще мълчат до последно, докрай ще твърдят, че с ОФ-правителството всичко е на шест.

 

Да, комунизмът е тук. Въпросът е къде е „демократичната общност“?!

А, дано!

Наследникът на Андрей Райчев, социологът Първан Симеонов, рекъл по БНТ: "Стискам палци на ЦИК с машините всичко да върви добре"

А, така! Нали башибозуците от ИТН, ИСМВ, ДБ и прочие абревиатури без политическо съдържание, по нощите си изгласуваха точно този изборен кодекс, със задължителното машинно гласуване! И анализатори и социолози като г-н Симеонов ги аплодираха - това са новите лица (Мая, Атанасов, Румен Гечев), това било новият, свеж полъх в политическия живот. Априлско обновление... И сега какво?! Ще стискаме палци да не рухнат изборите. Дано обществото да не изпита усещането, че изборите са нелегитимни, притеснява се Симеонов. 

Има си хас някой да има съмнения в Бойко Рашков Бившия и Пламен Узунов Пликчето.

Учудванията на Радев

"Откога връчването на подаръчна торбичка е престъпен състав", учудва се президентът Радев.

"Откога предлагането и приемането на подкуп е престъпление", мисли си славният генерал.

"И откога съмнениаята за корупция на президентски съветници са важна тема за общестото, че медиите се занимават с тях, вместо просто да отразяват пресконференциите на служебните министри. С пликове ще ми се занимават!", ядосва се Юмрукът на Революцията.

Криминалната революция.

Прост тест за откриване на манипулатори

                                                         "Комай ни лъжат тия синковци" (Н.Вапцаров)

Журналисти, социолози и анализатори казват, че голяма част от българите били "объркани" от развоя на събитията. Всъщност, объркани са предимно журналистите, социолозите и анализаторите, но тяхната длъжностна характеристика не им позволява да признаят пред себе си, че не вдяват нищо. 

Както  и да е. За да не се обърваме и ние, ето един прост двукомпонентен тест за откриване на  журналисти, политици и анализатори, които се опитват да ни манипулират.

И така, по какво да познаем продавача на менте новини и анализи?

1. Употребата на конструкции от типа на "в светлината на последните разкрития за десетгодишното управление на ГЕРБ...". Последният пример беше интервюто на Диана Янкулова с Боряна Димитрова по БНР. Там журналистката още в началото подкани своя гост да коментира как са се отразили на електоралните нагласи "последните разкрития".

Разбира се, никакви разкрития няма. Има кьорфишеци и партенки, хвърляни кога от Рашков и Минеков, кога от други министри, кога от ген. Атанасов. Вместо "разкрития" журналистката можеше да каже "твърдения", но не, на всяка цена трябва да се набива в ушите на слушателите, че предполагаемите зулуми на ГЕРБ са доказан факт. В езикознанието подобни скрити внушения се наричат "импликатури". Уж питаш нещо, а всъщност правиш политическа пропаганда. Предполагам, г-жа Диана Янкулова го прави с най-добри чувства, но това не отменя доказания факт на нейния непрофесионализъм.

2. Употребата на словосъчетания като "модела "Борисов/Пеевски" и "статуквото". Чуете ли политик иил анализатор, т.е. "анализатор",  да говори за "модела" и "статуквото", сменяйте канала. Този човек няма какво да каже, освен мантри, с които опитва да се хареса на част от публиката. Хайде, за политика някакси е задължително да послъгва. Когато обаче и "анализаторите" си служат с подобни подменящи сложната реалност кухи клишета, това вече е осъдително.

Разбира се, има я и вероятността журналисти, политици и анализатори да говорят за "разкрития", "модели" и "статукво" просто защото така им е по-лесно или защото по природа споделят поне един общ признак с триъгълник, притежаващ ъгъл по-голям от 90 градуса. Аз например винаги съм склонен да приема, че лидерите на ДБ докараха на власт комунистите от глупост, а не от меркантилни сметки. Benefit of doubt. А по какво съдим, че комунизмът се е завърнал и даже смята да поостане, си струва да поразсъждаваме на друго място. 

Как видя "протестите" Иван Вазов?

 В Хасково ДБ издигнали в кандидатдепутатската си листа, и то на оптимистичното 3-о място, виден местен протестър, оказал се впоследствие клиент на правораздавателната система с няколко присъди за кражби. Класика в жанра. То, един мошеник лидерите на "умните  и красивите" ако не излъже, кого? Да си спомним легендарния Спас от Кочериново, който беше прилъгал звездна селекция от представители на "автентичното дясно".

От друга страна, може пък един честен крадец да е бил по-подходящ вариант за депутат от масата фрустрирани индивиди, изживяващи се като еднолични носители на морала и справедливостта в страната.

А че "протестите", т.е. шумните публични ПР акции, вкарват в политическата система предимно гнилоч, е забелязал още Иван Вазов, който  през 1896 публикува очеркът "Народът". Там четем следното описание на сбълъсъка между "протестърите" и "властта":

Вие ги познавате: герои на нощта, на комара, на участъците; сметта на тунелите, смет на обществото, машини за "ура" и за "долу", ожидащи в страхотиите на един политически преврат облагата на една шпионска заплата; творци на скандали и революции и - уви! - на историята; бивши извивачи на пясъчните торби, може би и бъдащи..

И масата реве яростно:

- Долу тираните! Долу разбойниците! Долу кръвопийците!

- Да живее народът!

Естествено, тираните, разбойниците, кръвопийците - това е правителството - може ли да бъде други? Народът - той е около масата, естествено.

И топот, и удари, и дивашка вакханалия от попържни и клокочене на тържествуващата помийна пяна.

Отварят се вратата, влизат две полицейски униформи.

- Господа, тишина!

Защото тия нещастни хорица, кой знае как, въобразили си, че те са нейни пазители и че може да има близко някъде претенциозни граждани, които желаят да ги оставят да спят по тоя ран час на нощта.

Веднага избух от негодувание. Как! Свободата се тъпче! И ужасни викове и псувни, последвани от летене на чаши въз неучтивите гости, ръцете пипат револвери под сетретата, очите се напълнят с кръв и устата с пяна...

С една реч - народът възмутен.

 Целият текст е много поучителен, може да се прочете например тук.

Всяка прилика с действителни лица от миналогодишните протести и събитията след това не е случайна.