Симулакрум по време на Ковид криза

Протестите продължавали, разправят медиите, сто и не знам кой си ден вече... Днес изсипвали тикви, вчера не знам какво си заплашили, че щели да правят. Държавата гори от най-голямата криза от последната война насам, болниците вече не приемат пациенти, а разни хора продължават да си чешат егото с инфантилни простотии. Че и медиите им пригласят! Симулакрум, разправяше на времето Бодрияр - реалността е заменена от медийния си двойник. 100 души искат на всяка цена да ни съобщят, че още искат оставката на Борисов и Гешев. Who gives a flying fuck, дето има една дума! Сутринта Нинова чете декларация в Народното събрание, следобед вече е тествана  и приета във ВМА. Добре била, ама за всеки случай. Е, "народът" мре по линейките, докато чака да се освободи място в някоя болница, но Нинова трябва да я пазим като рохко яйце, да е жива и здрава. Че нали като тиранът Бойко падне, ще трябва тя да ни оправя!

Непрекъснатото раздуване на "новини" около "протестите" представлява нерегламентирано използване на медийно пространство за предизборна агитация и пропаганда. Медиите да бъдат така добри да изчакат да дойде времето, когато ще има специални блокове с лентичка "Избори 2021" и тогава да интервюират Бабикяните и Маите. Ако искат - безплатно.

Еволюцията на доц. Мангъров

 Септември, 2020 г. Доц. Мангъров за нарастващия брой хора с положителен тест за коронавирус: "Тестовете не означават нищо! Заразен не значи болен! Гледайте колко души са в болница, това е важното!"

Октомври, 2020 г. Доц. Мангъров за повишения брой хоспитализирани: "Болниците се напълниха със здрави хора. Лежат и четат в."Трета възраст", щото ги е страх да си стоят в къщи! Гледайте колко са в интензивните отделения, там е истината!"

Ноември, 2020 г. доц. Мангъров за нарастването на пациентите в интензивни отделения: "Това са шашми, вкарват ги в интензивното, за да точат касата! Важна е бройката на починалите, там вече не може да се излъже!"

Декември, 2020 г. Доц. Мангъров за скока в броя на починалите от КОВИД 19: "Ами, те така и така щяха да си умрат".

29.10.2020 г.

Диктатура на протестариата

Заради страх от отечественофронтовските отряди вече втора седмица политици не се канят в предаването "Панорама". На това се казва "народна демокрация", достоен наследник на практиките от 1944-45 г. В скоро време "протестиращите" ще казват и какво да пише в "Държавен вестник".

Но защо се чудим, че невежеството, злобата и фанатизмът имат окончателната дума по всеки въпрос?! Заради фейсбук групите на анти-ковидистите правителството не смее да вземе по-строги мерки срещу коронавируса. Простотията е велика сила. Вече живеем в новоото варварство на мултиплициращия се агресивен нарцисизъм. Недоволните са винаги повече, както са повече неграмотните и фрустрираните. Блажени са идиотите, здащото те ще наследят земното царство. 

Спасяването на редник Райън

 

Ролите са вече раздадени, всеки си знае репликите. На Отровното трио се падна да бъде оцъкленият фанатик, чието бръщолевене се приема „по принцип“, но останалите играчи лекинко се разграничават от него, за да минат за разумни и отговорни. Интелектуалният хоризонт на триото не надхвърля простичкото „Да омажем и онова, което още не сме омазали“. (Виж последния призив на Хаджигенов - „Носете си яйца и домати, ще отидем на място, където не сме били.“)

Има и по-сложни роли. Например тази на анализаторите, които трябва да обработят публиката да приеме резултатите от забърканата каша. Дай да направим простотията, пардон, „протестите“, пък после ще му мислим. И ето, започнаха да мислят. Иво Инджов в „Дневник“ разглежда преимуществата на евенуталното експертно анти-ГЕРБ правителство след изборите. Забележителното е, че експертното правителство се изтъква като добър вариант не за България, а за политическите сили, ангажирани с „революцията“.

„Идеята за експертно правителство има основното предимство, че ще позволи на подкрепящите го партии хем да бъдат отговорни към гражданите на България, хем да запазят достойнство пред твърдите ядра на собствените си електорати.“, казва вещият анализатор.

Всички трябва да се закахърим кое ще е най-удобно на партиите, формирали коалицията БСП-Мая-ДБ-Копейкин със специалното участие на Слави Трифонов. Понеже например Христо Иванов е проявил политическия инфантилизъм да набута уж либералната десница или каквито там сега се водят умнокрасивите в болшевишко-резидентския метеж, трябва да има експертно правителство, което да му спести неудобството?! Ами, аз пък не искам нищо да му се спестява. Настоявам за подписано предизборно коалиционно споразумение между всички, експлоатиращи протеста! Всъщност забравих, че не съм интелектуалец и гражданско общество, затова не мога да настоявам за нищо.

Юбилеят

 100 дни протести - 100 дни комунистически предизборни митинги. 

Ама те друго искали, били "гражданското общество", какви ти тук комунисти...

То и на Девети септември 1944 г.  комунистите не са  казали: "Сега ще национализираме фабриките, ще кооперираме земята, ще отнемем всичко на всеки и ще ви превърнем в безгласни винтчета на гигантската бюрократична партия-държава! И до всеки ще сложим по един доносник, за да следи дали мисли правилно". Не са го казали, а просто са го направили. На Девети комунистите са говорили как носят свобода на народа и възмездие над виновниците. Все хубави неща, граждански, така да ги кажем.

Е, тогава зад тях е била Съветската армия, а сега четири еврошмекера от ляво-анархисткото политическо семейство. Затова е такъв фарс. Но никога не е късно фарсът да се превърне в трагедия.

Лявата обективност

 

Тази Резолюция на европарламента за България се оказва уникален по своята обективност политически документ.

Ето няколко избрани извадки:

-          „като има предвид, че през изминалите месеци българските граждани станаха свидетели на голям брой твърдения за корупция по високите етажи на властта“

-          „като има предвид, че също през изминалите месеци международни медии нееднократно отразяваха възможни връзки между престъпни групи и публични органи в България“

-          „като има предвид, че се твърди, че тези протести са посрещани с непропорционално насилие от страна на правоприлагащите органи“

-          „изразява особена тревога във връзка с твърденията за използване на сила срещу жени и деца, включително деца с увреждания“

-          „продължава публично да се говори по отрицателен и изопачаващ начин за Конвенцията под влияние на широкоразпространената кампания за дезинформация и оклеветяване, която последва негативното отразяване на темата от различни медии, за които се твърди, че имат връзки с правителствени и опозиционни партии“

Очевидно евролевите другари са склонни охотно да използват конструкцията „изразявам сериозна тревога във връзка с твърденията, че сестра ти е с леко поведение“.

Смесването на мълва и политически дискурс, вкарването на медийни локуми в официален документ на ЕС е абсолютно възмутително. Въздигането на нечии твърдения в политическа реалност води до омагьосан кръг, в който политическият дебат става невъзможен. Как биха се отнесли господа социалистите и либералите, ако например десните и крайнодесните в Европарламента си изгласуват една резолюция, в която се казва: „като се имат предвид множеството твърдения, че емигрантите, изповядващи исляма, са неспособни да се интегрират в европейските общества, ЕС трябва да затвори границите си за тях“?!

Когато и от ляво,  и от дясно започнат да следват светлия пример на д-р Гьобелс, къде ще му излезе краят?

 

Какво искат протестиращите?

 

На пръв поглед  е ясно, освен това медиите гъмжат от хора, които не спират да обясняват какво иска протестиращите. Искат справедливост, върховенство на закона, премахване на корупцията и все такива хубави неща, срещу които никой не би могъл да възрази. Тези хубави неща са в основата на емоцията, която генерира енергията по жълтите павета.

Та, искат се хубави неща, които обаче са осъдени да си останат на нивото на приказките, защото никой не е измислил начин да измери обективно справедливостта. Иначе за пропаганда вършат работа. Има обаче и едно съвсем конкретно искане – „Оставка!“. Това е вече нещо конкретно и ясно. Оставка или има, или няма. Оставка, предсрочни избори, това е! Докато не стане – яйца, вувузели, бомби по полицията…

Всичко изглежда логично, докато не започнем да си задаваме въпроси. Защо например 60% подкрепят протестите, а примерно само 34% искат предсрочни избори?! Много просто. На искането за справедливост и достоен живот никой не може да възрази. Въпросът как да се стигне до тях обаче вече води до разделение. За достатъчен брой хора предсрочните избори не са част от пътя към щастието. По простата причина, че си задават въпроса: „А какво ще стане след това?“

Пак да попитаме: защо на всяка цена трябва да има оставка и предсрочни избори, два месеца преди редовните?

Сторонниците на протеста обикновено дават два псевдо-отговора.

Първият е – за да не може ГЕРБ да фалшифицира за пореден  път изборите. Това обаче е аргумент, обиден за всеки средно интелигентен човек. Когато е бил на власт, Борисов никога не е правил избори, които след това да спечели. Направи президентските избори, които бяха спечелени от Румен Радев. Обратно, сегашният мандат на Борисов е след изборите, организирани от служебното правителство на Румен Радев.

Аргументът „ГЕРБ ще фалшифицират изборитие“ има и допълнителната функция да внуши, че всъщност Борисов не е бил популярен, не е получавал на три пъти легитимен мандат за управление, а някак си е измамил българския народ.

Вторият псевдо-аргумент е – Борисов трябва да си ходи, защото „Повече така не може!“. Един вид, „Не се търпи вече!“. Защо обаче точно сега, или по-точно през месец юли, Борисов стана нетърпим? Какво се случи, че българското общество „прогледна“?! Ами, случи се КОВИД-19, случиха се едни неща с Васил Божков, други неща с доверениците на президента Радев. Наизлязоха видеа, записи, снимки - защо сега? Какво точно се случи, че през март Борисов беше спасителят, а сега трябва да се радваме, че някакви демократи замерят офисите на ГЕРБ с лайна?! Краткият отговор - някой реши, че сега е моментът.

Независимо какво си мислят протестиращите, зададената от техните кукловоди цел е малко по-друга.  Истинската цел на протестите е чрез оставката Борисов да си „признае“, че се е провалил. Нещо като при сталинските процеси през 30-те. НКВД може и така да те застреля, но е много важно преди това да си признаеш, че си работил против съветската власт. Признанието за провал от страна на Борисов ще бъде огромен бонус за политическите му противници, за опозицията от различните части на политическия спектър. Те ще могат с няколко десетки децибела по-високо да претендират, че идват, за да „спасят България“.

С една дума – протестите целят политически дивиденти за БСП, Мая Манолова, ДБ, „Възраждане“, за който се сетите. Протестът е политически, но по един прикрит, лицемерен начин. Затова сега ще се тръби по всички телевизии и социални мрежи как Резолюцията на Европарламента била победа за „гражданите“ и „гражданското общество“. Всъщност, тя е победа за политическите противници на Борисов, което ясно личи и от това, че бе прокарана именно благодарение на левицата в Европарламента.

Протестът има политически цели, но това никой не смее да го каже. Напротив, крие се - сръчно и недотам сръчно. Да видим например как започва прочутото вече Писмо на хилядата интелектуалци: „Ние, долуподписаните, като подкрепяме свободно протестиращите граждани, а не определени политически формации…“ и т.н. Много хитро, няма що. Да не си помисли някой, че всъщност наливате вода в мелниците именно на „определени политически формации“!? Явно и хилядата интелектуалци смятат като проф. Иво Христов, че в българския народ има достатъчно дебили, които да повярват, че протестът е „граждански“.

Ами, какво лошо има в това, ще каже някой, важното е да свалим Борисов!

Който не вижда моралния проблем, няма как да му се обясни. Не може да претендираш, че си носител на истината, а да си служиш с лъжи и евтини манипулации. Не може да се заявяваш като борец със задкулисието, а да действаш на принципа „Целта оправдава средствата“. Не, яйцата и бесилките не са дребен стилистичен детайл, за който трябва да си запушим носа в името на „голямата правда“. Те са израз на безидейност. Протестът деградира до вулгарно хейтърство. И ако за комунистите и производните им това е стил на политическо поведение, за „градската десница“ е недопустимо. И един немаловажен, практически детайл. Модерните десни привърженици на идеята за „единен фронт“ не  е зле да се върнат в историята  и да видят какво се случва с партньорите на комунистическата партия, когато ОФ взема властта през 1944 г. И Никола Петков е бил ентусиазиран отечественофронтовец.