Проверими лъжи

Владимир Сабоурин, професор във Великотърновския университет, на блога си ме е нарекъл "лъжец". Прави го по обичая си - като представя свое произволно твърдение за общоприет факт. "Той  се оказа обикновен лъжец", казва проф. Сабоурин по мой адрес, и за по-сигурно го повтаря, а след това даже и потретва - "той беше публично уличен в лъжа". Проф. Сабоурин знае как с възвратни и страдателни форми да маскира едно мнение като обективна истина. Този род езикови манипулации се учат в първи курс. (Което не пречи експерти върху Дерида да не ги забелязват). Само че този път нещата са много лесно проверими. Действително, проф. Сабоурин се опита да ме изкара лъжец в едно свое съчинение отпреди два месеца, озаглавено "За правото на уточнение и други сродни права". Опита се и пак по-далече от лъжата не стигна. Необичайното във въпросното съчинение са не толкова инсинуациите в него, а крайната небрежност, с която проф. Сабоурин е подходил в съшиването им. Манипулацията в "За правото на уточнение и други сродни права" е видима с просто око, но аз няма да я посоча сега. Нека г-н Професорът покани своите последователи, вдигащи палче на излиянията му, да се опитат да резюмират или да преразкажат със свои думи какво всъщност той твърди в  "За правото на уточнение и други сродни права". Да си направят конкурс, Корпорацията не може да им попречи. В крайна сметка задачата не би трябвало да е трудна - нали публично съм се оказал лъжец, би трябвало да е видно.
Когато някой внятно обясни на публиката какви са аргументите на проф. Саборуин да ме нарече "лъжец", тогава ще обясня защо това е лъжа. Ако не е станало ясно дотогава.