четвъртък, 31 декември 2020 г.

Отговори на анкетата на в."Дневник" за 2020 г. и 2021 г.

За 2020:

Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?
Не съм имал някакви особени очаквания към 2020 г., не вярвам въобще някой да е имал. Преди година ние още живехме в една ситуация на „край на историята“. Да, мрънкахме си ту за едно, ту за друго, искахме „нормализация“, но това беше някак пожелателно, ако стане – стане. През 2020 г. изведнъж се разбра, че историята не е свършила, че трябва всеки ден да вземаме или приемаме болезнени решения и в крайна сметка още нищо не е ясно, сюжетът изглежда заплашително отворен… Безпрецедентното благоденствие, на което се радваше по-голямата част от човечеството, изведнъж се разклати. И се видя, че не сме заслужили това благоденствие с някакъв особен разум. И че всичко е възможно, включително да се провалим.

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?
Коя политическа криза? В криза е прагматичният, технократски център – по целия свят. Хит са идеолозите и циркаджиите. И то в условията на пандемия, когато би трябвало обществата да се доверят на експертите, на хората, които вършат работа. Най-печелившата професия в момента е да създаваш разделения, да насъскваш срещу някого. Засега по-гласовити са десните популисти, тръмпоидите, но в Америка се вижда как и левият популизъм започва да става неконтролируем.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?
Аз съм „соросоид“, който не подкрепя „протестите“. Поставям „протести“ в кавички напълно съзнателно заради опасния манипулативен потенциал на тази дума. „Протест“ обединява две доста различни значения. От една страна протестът е публично заявяване на политическа позиция – и това е напълно легитимно, демократично право. Никой не би могъл да възрази на този аспект на „протеста“, както не може да се възрази и на твърдението, че в България има много неща, от които трябва да сме недоволни и да искаме промяна. Дето викаше Тодор Живков, „сега има много материал за митингова демокрация“. От друга страна обаче „протестът“ често означава желание не просто да заявиш, а да наложиш виждането си по един извънпроцедурен начин. Голямата манипулация в летните „протести“ беше, че зад благовидното „изразяване на гражданска позиция“ се прокламираше нещо, което по същество не е толкова далеч от понятия като „преврат“ и „тероризъм“. Пропагандистите на „протеста“ упражняваха морален шантаж върху обществото, твърдейки, че ако не подкрепяш правото на изразяване на гражданска позиция и недоволство от управляващите, значи си лош, глупав или корумпиран човек. Всъщност мнозинството се дръпна от „протестите“ именно защото инстиктивно осъзна дълбоката нередност на това говорене „от името на народа“, целящо да се свали на всяка цена правителството, за да се осигури предизборен бонус на парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Когато някакви хора грабват металния кол на огромна тента и тръгват с него срещу полицейския кордон, за да го  пробият и да влязат в сградата на Парламента, това какво е – демократично изразяване на гражданска позиция? Защо въобще по време на прочутите „въстания“ част от протестиращите искаха да влязат в Партийния дом, или в старата сграда на Народното събрание, или в БНТ? Какво щяха да правят там, като влязат? Преврати и пучове е имало предостатъчно в човешката история, сигурно ще ги има и в бъдеще. Държа обаче да не ми ги пробутват в захаросана „гражданска“ обвивка.

Дали постигнаха целта си?  Единствената рационална цел на „протестите“ беше дискредитирането на Бойко Борисов. Черен предизборен пиар. В този смисъл те постигнаха частично целта си – харизмата на Борисов вече е силно нащърбена. От друга страна всяка радикализация поражда ответна реакция и засилва поляризацията. Както се вижда от социологическите проучвания, ГЕРБ си стои като първа политическа сила. Инженерите на „протеста“ знаят това, те не очакват ГЕРБ да изчезне, целта е да бъде стигматизиран и изолиран, за да се състави след изборите някакво шарено правителство  под егидата на БСП. Вероятността за това е голяма, защото ВМРО е всеядно и може да се завърти към всеки. Тези, които пресмятат комбинации с участието на Слави Трифонов, ДБ, социалисти и тути кванти, да не изпускат от око и Каракачанов.

Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?
Почти нищо. Може би единствено това, че д-р Николай Михайлов, безспорно умен човек и изкусен стилист, във Вашата анкета употреби словосъчетанието „мрежите на Сорос“ в смисъла, в който то се употребява от всеки интернет трол.

Като изненада бихме отчели глупавото решение да се блокира започването на преговори със Северна Македония за присъединяване към ЕС. Но това щеше да е изненада, ако беше станало преди година. След „протестите“, в ситуация, когато Борисов е притиснат до стената, „ветото“ вече не изненадва. Бойко Борисов няма свои собствени политически възгледи, той действа инстинктивно, според обстоятелствата. Борисов и „народът“ са едно – ако правят глупости, виновни са „умните“, които би трябвало да ги насочват.

А какво не Ви изненада? 
Лековерието на медийно представените елити, формиращи общественото мнение. Никой, или почти никой не си зададе въпроса – защо „протести“ избухнаха през 2020 г., а през 2019 г. или в предишните години такива нямаше? Как така изведнъж обществото „прогледна“? Какво подхрани тази „гражданска енергия“, за която иначе толкова се говори? Откъде дойде този гняв? За мен източниците му са два. Първо, анти-Ковид мерките с техния ефект върху икономическото и психологическото състояние на хората. Второ, изтеклите записи от спалнята на Борисов. Как стана така, че акцията на Христо Иванов срещу Доган и арестуването на президентски съветници от прокуратурата доведоха до искане за оставка на Бойко Борисов и на правителството? Де го чукаш, де се пука. Не мога да коментирам автентичността на записите, но по същество те са една „анонимка“. Но може ли една революция да се гради върху основата на анонимен донос? „Анализаторите“ впоследствие изнамериха различни реални и изсмукани от пръстите „обективни“ предпоставки за недоволството, но отказват да признаят, че така наречената „гражданска енергия“ все пак беше детонирана от някой, който остана в сянка. Кой е той – това обществото не го интересува. Това е фрапиращо, но, колкото и да е тъжно, не е изненадващо. Политическите активности в България най-често са били първосигнални.

Коя е думата на 2020 според Вас? 
Коронавирус.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те? 
Кризата с коронавируса принуди институциите в публичния сектор да се раздвижат и да се адаптират. Така настъпиха промени, за които иначе трябваше да чакаме кой знае колко още години. Може би необходимостта от спазване на физическа дистанция най-накрая ще ни научи как да разредим опашките пред учреждения, лекарски кабинети и т.н. Принудителната електронизация в сферата на образованието също имаше много позитивен ефект. Ясно, е че присъственото обучение е незаменимо, но дистанционната форма създаде капитал от инфраструктура и умения, който ще бъде много полезен в бъдеще.


Как оценявате състоянието на гражданското общество?
Рано е да се каже. Коронакризата ясно показа степента, в която сме отговорни към другите и към себе си. Не е много радваща картината, но можеше да бъде и по-зле. Нека видим обаче какво ще се случи с ваксините.


За 2021:

Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2021 г.?

Опасенията ми са, че мощно усилвани от социалните мрежи, гневът и страхът ще продължат да привличат към Тъмната страна човешките души. Маскирани като патриотизъм, тръмпизъм, орбанизъм, тези реактивни емоции ще блокират здравия разум. Опасенията ми са, че ще се оставим в ръцете на хора, чийто единствен талант е да всяват омраза. Те друго не могат.

Как се правят прогнози след година като 2020? 
Всяка прогноза се основава върху допускането, че нещата в света имат рационални основания. Не съм убеден, че това допускане е вярно. Еволюцията, казват биолозите, не действа по предварително зададен план. Ще продължим да си караме на принципа „проба-грешка“. Дано глупостите, които сега не можем да предвидим, са по-малко.


След пандемията очаквате ли животът да потече постарому? Какво ще е различното?
Животът се променя, сигурно ще се промени значително след пандемията, но човечеството бързо ще я забрави. Вижте как забравихме войните на ХХ в. и искаме да се върнем в XIX в., в света на „суверенните държави“ и „националните интереси“.


Помъдря ли човечеството след тази гигантска криза?

Предстои да видим. Най-важното, което ни предстои, е ваксинирането. Тук ще се играе мачът между разума и глупостта. Възможни са два варианта. Масово ваксиниране и за 6 месеца горе-долу приключваме с тази напаст. Вторият вариант е да изчакваме, да се ослушваме, да умрат още 10 - 20 милиона души и тогава, като ни дойде акълът, да се ваксинираме масово, които сме още живи. За съжаление очаквам по-скоро този втори сценарий.

Вариант на анкетата (без въпросите за 2021 г., които ще бъдат публикувани по-късно ) е публикуван в в."Дневник".


Няма коментари:

Публикуване на коментар