Егрегорите на протеста

Ценя много Галин Стоев и спектаклите, които прави. Затова и прочетох текста му в „Портал Култура“, макар да не очаквах нещо различно от излияние тип „Протестърска мъка“, каквито произвеждат всеки ден разочарованите идеолози на промяната, откакто Слави отказа на ДБ.

И наистина, Галин Стоев е изцяло в жанра, но трябва да чу се признае, че демонстрира самозаслепение по един открояващ се, направо античен маниер. Текстът му е посветен на заклеймяването на явлението ИТН, за което направо  е казано „Няма такава партия“. Много любопитен е обаче основният порок, в който Стоев обвинява славчовците – а именно насаждането на негативизъм и омраза.

„ИТН на практика материализира енергията на дълбоко вкоренената в обществото конфронтация. Нагонът за противопоставяне, вследствие на системното му насърчаване, води до раждането на това, което древните гърци наричат егрегор. Това е мощна конфликтна енергия, която търси свое материално проявление. Тя се организира в самостоятелен психоенергиен организъм, който заживява в колективното ни съзнание. И като всеки организъм и този има нужда от храна, за да оцелее. Неговата храна е негативизмът на конфликта, който ние като индивиди и общество акумулираме и му осигуряваме. В момента ИТН е инициатор, катализатор и проводник на точно тази енергия.“ Край на цитата.

Жутко, както казват руснаците. Страшният егрегор, обитаващ астралните полета, хранен от злобата и омразата в душите ни. А дали на Галин Стоев би му хрумнало, че вместо „ИТН“ спокойно можеше да сложи в същите тези изречения например „ДБ“ или „Отровното трио“? Че кой друг, ако не протестърите подхранваха цяла година „конфликтната енергия“, докато тя не „заживя в колективното ни съзнание“?

По-нататък Галин Стоев стига до още по-ефектни формулировки. В основата на всичко била „кризата на смисъла“. (Задължителен израз от речника на прогресивните интелектуалци). Проблемът, така както го вижда режисьорът, е че има едни „хиени на популизма“, демек ИТН, които имитират недоволство от липсващия смисъл, но всъщност се хранят от хаоса, който тази липса създава. Ето как го е казал:

 „А когато се губи екзистенциалният смисъл, на сцената винаги изпълзяват хиените на популизма. И те като вас са недоволни от ВСИЧКО. Нещо повече, те озвучават онова, което сами искате да изкрещите, но не можете, защото личният ви самоконтрол и чувство за приличие не ви позволяват. Хиените ви уверяват, че не просто ще легализират деструктивните ви мисли, но и ще посочат с пръст виновниците за тях. Да, в човешката история хиените винаги са назовавали проблема, но никога не са предлагали решение за него.“

Много точна и проницателна мисъл. Само да попитаме – а не са ли тъкмо бабикяните и маите, протестърите с яйцата и ковчезите, на които баш приляга определението „хиени на популизма“?

На Галин Стоев, разбира се, не би му минала през ума такава еретична мисъл. Без грам замисляне в същия този текст, осъждащ егрегорите на негативизма и хиените на популизма, той използва изрази като „шайката на предходната власт“, „организираната банда на ГЕРБ“ и т.н. Каква любов струи от тези редове към онези 700 – 800 000 българи, гласували за ГЕРБ! През цялото време Стоев говори от името на едно умокрасиво ние, което трябва да значи „ние, ангелите на светлината“, „ние, войните на промяната“. Най-светлите умове, към които „масите“ и „заблудените“ трябва да се приобщят. За да бъдела излекувана „разкъсаната социална тъкан на обществото“. Както гласи една приписвана на Радой Ралин епиграма: „Човек за човека е брат, разбра ли, бе, гад?!“

Една скоба за „кризата на смисъла“. Най-изпълнени със смисъл са тоталитарните общества благодарение на всеобхватната си идеология. Има дълбок смисъл в това да издадеш съседа си, скрил чувал с картофи с мазето, а след това НКВД да го разстреля. Защото допринасяш за настъпването на комунизма. Несъмнено придава смисъл на човешкото съществуване идеята да изчистиш евреите от лицето на земята, защото са паразити, замърсяващи чистата немска нация. И така нататък. При демокрацията и капитализма такъв смисъл няма, защото няма идеологически хоризонт. Бачкаш, колкото да има какво да сложиш в хладилника и накрая за две седмици да отидеш на море. Затова и интелектуалците често критикуват, че даже и презират демокрацията и капитализма. Тъпо им е някак. Едно време какъв смисъл имаше, ех, а особено пък Хитлер като подкара танковите дивизии, осмисли съществуването на целия свят…

Това, което протестърските интелектуалци привиждат като смисъл, се основава върху борбата с врага. Трябва им враг, затова той ще бъде измислен и поддържан жив колкото трябва. За да има смисъл, трябва да има война - с„шайката“, с „модела“, със „статуквото“ и т.н. Смисълът иска революции, въстания, енергия… Но пък ако някой революционер бъде набит от полицията, започва едно сърцераздирателно тръшкане, на каквото не е чужд и Галин Стоев впрочем. (Записите били показали „институционалният терор на партия ГЕРБ“). 

 

Карл Шмит, набеден за философският баща на нацизма, е казал, че политическото започва от опозицията „приятел – враг“. Не може без враг. Борбата с врага придава на иначе скучната сфера на политиката едно героично, естетизирано измерение. Интелектуалците на протеста вървят по този път, включително с използването на това „ние“, отказващо интелектуално и морално достойнство на всеки несъгласен. Определението „умните и красивите“ неслучайно залепна така здраво към прогресивната градска десница. Вие, г-н Стоев, естетизирате политиката, макар и под маската на морално възмущение. А естетизизацията на политиката, казва Валтер Бенямин, е присъща на фашизма. Така че, вземайте си Хаджигенов и червения поп Дионисий и започвайте да „лекувате разкъсаната социална тъкан на обществото“. Който я е разкъсал, той да я лекува. Не че ще успеете.  Не и докато демонстрирате присъщото си морално високомерие, което ви прави неспособни за реална самооценка, да не говорим за християнско покаяние.