Както го поучаваха, че е прост и не разбира от политика и демокрация, Слави Трифонов взе че изстреля от мазето на телевия „7/8“ един изпреварващ ядрен удар по уж партньорите си от БСП, ДБ и ИСБНИ. Изявлението с 6-те точки вкара „партиите на промяната“ в обяснителен режим, от който те няма как да излезнат. Нали се съгласих с всичките ви мантри, казва Славчо - и с изчегъртването на ГЕРБ, и със съдебната реформа и закриването на спецсъда? Даже и на преизчисляване на пенсиите кандисах и на мерки срещу новата вълна на Ковида съм готов. А вие не щете – и що?
Изчегъртвачите и предлагачите сега ще се гънат и ще извиват какъв арогантен и девиантен тип бил Петър Илиев. С което само ще разкрият двойния си стандарт. Както отбеляза Петко Симеонов (доживях да се съглася с негово мнение), как така „демократите“ се възмущават от Петър Илиев, а превъзнасят Бойко Рашков и го искат за министър поне до 2050-а година? Николай Хаджигенов например публично заяви, че за него Бойко Рашков е „луд с картечница“, но му харесва. Ето, Петър Илиев също е луд с картечница, но на Хаджигенов не му харесва, че и върти очи към небето, погнусен като викторианска лейди, видяла джентълмен с разкопчан дюкян. Как така наследниците на Костов от ДБ си късат ризите, че не може човек като Илиев да бъде министър на МВР, а гледат с влажен поглед преродения Мирчо Спасов? Може би защото Рашков не е преписвал? Той въобще може ли да пише, или само знае да подписва – заповеди за уволнение на неудобните и съответно за назначения на хора, верни на Румен Радев и Пламен Узунов Подаръчната торбичка? А може би го ценят за талантливото изиграване на ролята на Данко Харсъзина във възстановката на Алековия фейлетон „Бай Ганьо прави избори“?
Кандидатурите на Слави са одиозни, но „партиите на промяната“ сега нямат моралното право да мрънкат. Това, което получават, е възмездие за лицемерието им. Защо не казаха още в самото начало: „Искаме споразумение и представители в управлението, защото властта се упражнява чрез хора, а не чрез декларации от парламентарната трибуна.“? Вместо това се правеха на много възвисени – „Важни са политиките, а не постовете“. Ами, ето ви ги политиките!
Това, което простакът Трифонов направи, е да затегне здраво панделката, пристягаща заедно БСП с бабикяните и ДБ. И да напише върху нея с грозния си почерк: „Партии на статуквото“.
Безценно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар