Кой открадна революцията?

Почти седмица след парламентарните избори политическата картина в България е като от стар руски телевизор - премята, валят снежинки и нищо не се разбира от това, което показват. На  терена е май само Бойко Борисов, прави спринтове в различни посоки, но противниковите играчи още се разкършват край страничната линия, а капитанът на вражеския отбор даже не е влязъл в съблекалнята. Изолирал се е заради "симптоми на коронавирус" и си мълчи.

За сметка на това се сипят анализи отвсякъде. Нови избори или правителство на ИТН? Но понеже на повечето анализатори и обикновени запалянковци  им е като щампован в главата лозунгът, че най-важният въпрос сега е не управлението на държавата, а „изриването на мутрите“, т.е. унищожаването на ГЕРБ, произведените анализи предъвкват все едно и също. Трябвало да има предсрочни избори, за да спечелят по-убедително "силите на протеста", ама всъщност при предсрочни избори можело въпросните сили да не спечелят чак толкова, затова трябвало първо да има правителство, което да ремонтира изборните закони, за да дойдат тогава предсрочните избори и вече може би прогресивните сили  щели наистина да победят, ама пак не е много сигурно, защото междувременно правителството на същите тези сили с мандата на Славчо вече ще са се пооцапали. Ни тъй, ни инак. Някой открадна революцията...

В цялата тази бъркотия се вижда, че „градската десница“ с уж големите проценти няма полезен ход, както и отдавна предвидихме. „Принципните“ спечелиха изборите, макар и на пето място. Спечелиха си възможността да се прегърнат, временно разбира се, със Слави, но и с Мая, всъщност и с БСП, а ето че и ДПС е при тях.  Казвахме ли, че ще има Отечествен фронт под юмрука на Радев?! Е, все още има някакъв остатъчен срам пред тези толкова атрактивни варианти за съжителство без брак, затова Христо Иванов предпочита да държи коалицията в перманентна предизборна кампания. Ще ходим пак на избори, ако трябва на още едни, на други, на трети, нашето време все не е дошло, все е нейде в светлото бъдеще. 

Да се абстрахираме от подробностите и да се запитаме - при каква ситуация и при кои поред избори ДБ може да спечели над 30% и да състави дясноцентристко правителство? Отговор - само ако утре падне метеорит и изличи от лицето на земята и Борисов, и Славчо, и всичките им структури и привърженици. Едва тогава, евентуално, Христо Иванов и компания биха могли да се наместят като хегемон в дясното пространство. Ако такъм метеорит не дойде, онова което предстои да се случи, е дълга и жестока борба между ГЕРБ и формацията на Слави за лидерство в дясното и овладяване на консервативно-популисткия вот.  В тази борба ДБ няма как да се намесят. Целият почти двадесетгодишен опит на Костовото ДСБ да надделее над конкурентните си в дясното пространство (СДС, НДСВ, ГЕРБ...) не донесе абсолютно нищо.

България не може да стои на завет от идеологическите войни, пламнали по света. Няма вечно да сме резерват на таласъмите с някакви непонятни за чужденеца политически конфигурации и противопоставяния. Сриването на БСП и частичният успех на Слави само ще ускорят процеса на обособяване на прогресистка левица и консервативна десница по западен тертип. Битката е кои ще бъдат българският аналог на републиканците в САЩ или на торите в Кралството - ГЕРБ или Слави? И кои ще бъдат нашенските демократи/лейбъристи - БСП или ДБ? Това са интересните полуфинали. Е, в хода на тези мачове ДСБ ще се наложи да се саморазпусне, но тях и без това никой не ги брои за живи. И като си знаем манталитета, на финала едва ли ще победи лявото, поне на първо време. 

С късогледството си ДБ насила тласка идеологически индифирентния, технократски ГЕРБ към дясно консервативен профил. С грешните си решения от 2017 г., когато разцепи "градската десница" и я остави извън парламента, Христо Иванов е персонално отговорен за провала на либералния център в България. Тогава неговите глупости обрекоха ГЕРБ на съюз с "патриотите", а сегашната болшевишка енергия на ДБ ще консолидира народняшко-патриотична десница, оглавена било от Борисов, било от Слави Трифонов. Никаква революция няма, няма и да има.