Аналогиите между действията на доминираното от комунистите ОФ-правителство след Девети септември 1944 г. и действията на служебния кабинет на Румен Радев не са нито случайни хрумвания, нито „герберски опорки“, както крещят фанатизираните протестъри в социалните мрежи.
Професорите политолози с червена закваска ни убеждават, че да се бориш с комунизма било архаично, че отдавна комунизмът е в историята, а страната се управлява не от нагли сопаджии, а от „натовски генерали“.
Грешката на професорите е, че схващат комунизма като идеология с определено съдържание – елиминиране на частната собственост, безкласово общество, изграждане на прекрасния нов свят, в който ще се осъществи великият принцип „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“. Да, тази идеология изглежда архаична и освен Жан Виденов не се вижда някой от днешните политически играчи да я поддържа.
Само че за комунистите идеологията е само фасада. От Ленин до Живков и след това комунистите непрекъснато ревизират идеологията си, променят я според ситуацията.
Защото комунизмът е на първо място не идеология, а технология за овладяване и удържане на властта.
Кои
са основните характеристики на комунизма като технология на властта? Характеристики, които виждаме и днес?
1. 1. Най-важният белег е насаждането на радикално разделение в обществото, при което на едната половина бива отнето моралното право да претендира за властта. Ако си буржоа или гербер, твоето място е извън властта, ти трябва да се срамуваш, нямаш право да се разпореждаш – с теб ще се разпореждат „прогресивните сили“. Това левичарско стигматизиране го виждаме и в Америка, и у нас. Разбира се, голямото изключване, cancel културата или по нашенски „изчегъртването“, се прокарва на базата на някакви идеологически мантри за вината на изключените социални групи – били потискали, били крали, били не знам какво си…
2. 2. Радикалното разделение не търпи междинни позиции, „център“, умереност. Или си с нас, или си против нас.
3. 3. Радикалното разделение, практикувано от комунистите, има за цел да осигури бърза и масова смяна на елитите. Във всяко общество елитите не са нещо фиксирана – едни хора се издигат, други губят статус. Но обновяването на елитите обикновено е бавно. „Революцията“ на комунистите обещава бърза, масова смяна на елита – „онези“ ще бъдат сменени с „нашите“. На всички нива – от министерства до шофьори и чистачки. Това обещание мотивира големи маси от хора, които се надяват на трус, на ново раздаване на картите, в което на тях може да се паднат повече козове.
4. 4. Целият този егоистичен импулс за заемане на чуждо място се нуждае от рационализация, оправдание. Голото „стани да седна“ бива обличано в красиви принципи за „светло бъдеще“ или „нормална държава“. Егоистичните и алтруистичните мотивации на революционерите са неразривно преплетени у „протестърите“. Те не са виновни, виновни са професионалните манипулатори в лицето на политици, пиари и „анализатори“, които подменят с кухи фрази истината за онова, което всъщност се случва
5. 5. Радикалното пренареждане на елитите е в противоречие със самата природа на обществото, което е изградило система от морални и правни норми, които да не позволяват някой да слезе от гората или фейсбука и да заграби онова, което му се прииска. Затова комунистите суспендират морала и правото, подменяйки ги с „революционната целесъобразност“. Именно затова предшестващите управляващи са демонизирани като „кървав монархо-фашистки режим“ или „превзета (от мафията) държава“.
6. 6. В революциите обикновено най-усърдните революционери са довчерашни мошеници или тарикати. За разлика от заблудения протестър-идеалист те отдавна са разбрали за какво става дума и са там, където се преразпределя плячката.
7. 7. Комунизмът прикрива циничната си властова технология с красиви приказки. По които си падат обикновено интелигентите, защото им е присъщо да работят повече с мисловните образи на реалността, отколкото със самата реалност. А суетата им пречи да осъзнаят, когато бъркат. Затова например по-простосърдечните ОФ-дейци като Сашо Диков и Огнян Стефанов се възмутиха от „торбичката“ и призоваха президента да уволни Пламен Узунов. Големите интелектуалци, политолозите на революцията, ще мълчат до последно, докрай ще твърдят, че с ОФ-правителството всичко е на шест.
Няма коментари:
Публикуване на коментар