Глас от пещерата

 

Драги приятели,

Обръщам се към вас, макар да не знам как точно да ви нарека. Иначе комунистическите рупори от 1989 г. насам са ни наричали как ли не: „фашисти“, „екстремисти“, „лумпени“, „десни“, „бесни“, „маргинали“, „пещерни антикомунисти“… Да речем, че се обръщам към вас, общността на антикомунистите демократи.

Знам, че е доста смешно да излизам с такъв апел от блог, който се чете от има-няма 20 човека. Но държа да го направя. Да пусна гласа си от пещерата…

Обръщам се към всички вас, които бяхме на големия митинг на СДС на Орлов мост през 1990 г., които окупирахме същото лято Университета, към тези, които бяхме на улицата и през 1997-а, и през 2013-а.

Приятели, с които се познаваме и не се познаваме. За това ли беше всичко?

30 години се борим с надеждата, че можем да измъкнем България от коловоза на комунизма и пост-комунистическата азиатщина, а сега какво? Ще се радваме на Радев, кандидата на БСП и масоните, на ченгетата и „бизнесмените“, заравящи отровни отпадъци. Какъв по-голям позор за нас и за всичко, в което сме вярвали, от това да оставим на власт кандидата на Решетников? За да ни влачи надолу по спиралата на разпада със служебните си правителства и парламентарните си проксита?

Знам, че мнозина от вас са уморени, оттеглили са се навън по света или навътре в себе си. Причини за разочарование – дал Бог. Но, както казваше легендата за онзи стар Наполеонов войник – „Гвардията умира, но не се предава!“.

Щастливи ли сте с това, което социологическите агенции вещаят? Не се ли подгаждате, когато левите плювачи обявяват, че БСП щяла да сложи край на „авторитарното управление на Борисов“? БСП – борец срещу авторитаризма? Вярвате ли на потомствени комунисти, че българската история е започнала преди 12 години и всичко в нея се свежда до людоеда Борисов и „борците“ срещу него?

Ще помогнете ли с действие или бездействие на партия, която през поне 70 години от своята история официално и неофициално е използвала и оправдавала насилие за постигане на своите цели? Партията, провела атентата в църквата „Св. Неделя“, партията, избила хиляди българи след 1944 г., партията на лагерите, на садистите, хранещи прасета с труповете на „народните врагове“? Скъпи приятели, радвате ли се на Рашков, викате ли „Мачкай!“? Надявам се, че все пак не.

„Стари работи“, ще кажете. А толкова ли сте сигурни, че комунизмът – не просто като идеология, а като технология на завземане и задържане на властта – е вече в историята? Тук съм се опитал да обясня защо комунизмът си е жив и здрав днес и завзема все повече територии. Най-просто – комунизмът е вкарване на тежък вътрешен разлом в обществото, за да могат на власт да дойдат мошениците и некадърниците. Както националистите си измислят външен враг, защото не могат нищо друго, освен да плашат хората, така и комунистите са майстори в измислянето на вътрешен враг, срещу който правят „единен фронт“, контролиран, естествено, от тях.

Мнозина от вас ще кажат „Нека първо веднъж завинаги да прогоним мутрата Боко, пък после нещата полека лека ще се наредят“. Точно това искат да мислите кукловодите. Опитайте се да се абстрахирате от яростта си срещу Борисов, защото тя не е ваша, тя е инжектирана в главите ви от едни хора с хладен ум и горещо сърце. Внушението, че някаква чудовищна корупция е настъпила при управлението на ГЕРБ  е мит. „Мафията“, „моделът Борисов“, всички приказки за „превзетата държава“, за някакво едва ли не чудовищно положение, което изисква „революция“ – всичко това е мит, smoke and mirrors, както биха казали в родината на Джеймс Бонд. Злоупотреба с обществени средства и ресурси – сигурно ги е имало при ГЕРБ. Но много по-малко, отколкото например при Беров, Виденов или Костов. (Корупцията при масовата приватизация беше несравнимо по-голяма и фрапираща, отколкото при ГЕРБ. Което не пречи управлението на Костов да е успешно, а той – голям държавник.) Ама как така, ще си кажете, не може да бъде! Ами, представете си, че снимките с пачките от спалнята на Борисов са просто дипломна работа на курсант от специалните школи на ГРУ. Чисто хипотетичен експеримент – тогава може да видите събитията в друга светлина.

Всичко това го казвам като човек, който публично е заявявал критичност към популизма на Бойко Борисов още при появята му на политическата сцена. Бил съм критичен тогава, когато днешните възторгнати по „протеста“ и Киро Канадеца мисирки се бутаха да му пипат мускула. Сигурно на теория бихме могли да имаме много по-добър управник от Борисов. На практика обаче, към момента, нямаме.

Приятели, когато казваме „комунизъм“, ние разбираме много неща, но най-вече – лъжа и наглост. Ще позволим ли лъжата и наглостта, олицетворени от Радев, да тържествуват?!