събота, 27 март 2021 г.

Анализ по протестърски

 Поредният анализ на иначе безкрайно симпатичния Даниел Смилов в "Дойче Веле".  Анализ, който може да се използва като пример за псевдо-анализ пред студентите. Да видим началото:

"През лятото на миналата година 60-70% от хората в страната подкрепяха протестите, които настояваха за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев".

Ето изходното допускане на анализа - социологическата фантасмагория за 60-70% от българите, подкрепили протестите. Как е конструирана тази "постиистина" е тема, интересна само по себе си, върху която Смилов с богатия си теоретичен инструментариум би могъл да поразсъждава. Подсказка: какво означава "протест"? Подкрепа за "протеста" равносилно ли е на подкрепа за противоконституционно отнемане на властта, за каквото призоваваха "народните въстаници"? Ако 70% от българите искат справедливост, това означава ли, че си представят Нинова и Манолова като носителки на тази справедливост? Въобще иска ли народът "революция", очаква ли с нетърпение Червената армия да го освободи от престъпната монархо-фашистка власт? Пардон, това беше от друга епоха, но всъщност опитите на "протестърите" да говорят от името на "народа", повторят тактиката на комунистите по Девети септември.

Следващото изречение на Смилов започва със "скандалите, довели до тези протести", които не били получили "адекватен отговор"? А кои са тези "скандали"? Смилов и неговите другари казаха ли например кой стои зад изтеклите компромати за Борисов? Не им е интересен този въпрос, не ги вълнува чия невидима ръка всъщност задейства протестите. "Чекмеджета", "джобове" - дори кандидат-депутатите на ДБ не се свенят да използват метонимиите на една манипулативна реалност, която съществува единствено в главите им. Желаното се приема за действително, а след това започва едно чудене защо действителността не се подчинява на лозунгите и предсказанията.

Уводният параграф на Смилов завършва с поредната мантра: "В една нормална демократична надпревара ГЕРБ би следвало да бъдат "изметени" от електората, така както БСП бяха редуцирани до 39 депутати след управлението на Орешарски." В това "аналитично" изречение има цял букет от скрити внушения: че в България всичко е ненормално, щом ГЕРБ води в класациите, че тази "ненормалност" оправдава неприлични сътрудничества ("всички срещу ГЕРБ под юмрука на президента"), че управлението на Борисов е същият провал като управлението на Орешарски... "Би следвало" внушава каузална връзка, каквато всъщност липсва. Ако всички вярвахме в пропагандата на "антимафиотския консенсус", включващ Румен Радев, Нинова, Манолова, Триото, Черепа, знайни и незнайни олигарси, плащащи на американски лобисти, антиковидисти и обикновени чалгари, тогава наистина би трябвало "да изметем ГЕРБ". Само че има значителен брой хора, които не вярват на цялото това истерично кудкудякане, че при Бойко Борисов било "от турско по-лошо". Няма парадокс.

Смилов помага, както си знае, на градската десница. Лошо няма. Защо обаче го водят "политолог"? Аз знам, че това преподава в Университета, но в публичното пространство той се подвизава като мегафон на опорки, а не като анализатор. Ако се изразим с неговата реторика, в една нормална демократична държава политолозите би трябвало да анализират  политическия дискурс, а не безкритично да възпроизвеждат мантрите на "нашия отбор".

 


Няма коментари:

Публикуване на коментар