петък, 7 май 2021 г.

Поети и вещери

"Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство", Атанас Далчев


 Злите медии твърдят, че мечтата на Христо Иванов била да стане главен прокурор, но аз не вярвам. По всичко личи, че мечтата му е била да стане поет. Лидерът на ДБ системно компенсира отсъствието на здрав смисъл в словесните си изяви с каскади от метафори и други поетични фигури. Ето, например, как ги реди в "Панорама": "Това беше парламент на пропукването или на събуждането за самостоятелен живот спрямо дългата изкуствена роля, в която беше вкаран - да играе ролята на един гумен печат на премиера", ""Борисов е най-добрия сводник в бардака на властта" и т.н. (Благодарение на "сводника" Христо Иванов все пак има нещо записано в трудовата книжка, но това е друг въпрос).

Но то какво всъщност да прави Христо Иванов, след като ДБ не може да се похвали нито с "експертиза", нито с политическа принципност?! В цитираното интервю Иванов витиевато обяснява нещо, което си беше ясно от самото начало - че ДБ ще използват парламента като вид Фейсбук, като възможност за лалане. Именно това в превод означава тезата му "парламентът се заяви като отделна власт". Ние не сме там да управляваме, правим се, че искаме да управляваме, но сме там, за да поддържаме бойния дух на агитката. Това е словесно поведение не на сериозен политик, а на тартор на футболна агитка.

Понеже някой може да се обиди и да каже, "Ама как, ДБ са единствените компетентни и принципни в този парламент", веднага ще приведем пример за безгръбначие и тарикатлък, водещи единствено до излагация - което, по същество, е политическият стил "ДБ". Та, оня ден ДБ гласува на първо четене "За" безумното предложение на Корнелия Нинова за актуализиране на пенсиите - без да има правителство и парламент, които да актуализират бюджета. Естествено, че икономистите в ДБ знаеха, че това е пълна идиотщина, Георги Ганев дори направи смислено изказване, нещо рядко за депутат от ДБ, но въпреки това, с "тактически" съображения умните и красивите дадоха рамо на бесния популизъм на Нинова. За да не понесат "негативи". След което обаче не я подкрепиха законът да мине и на второ четене. Така пък дадоха възможност Нинова да ги обвини, че  не ги е грижа за пенсионерите. Казано в стила на Христо Иванов, ДБ успя за един ден да настъпи мотиката и с левия, и с десния крак. Веднъж стана за смях в очите на трезво мислещите хора, а след това обра гнева на подлъганите от популизма на Нинова пенсионери. На всичко това Христо Иванов му вика "събуждане за самостоятелен живот" на парламентаризма. Голям парламентаризъм, няма що.

Христо Иванов обаче поне се старае да разнобразява мантрите. Защото при интелектуалните гурута на протестърската общност често наблюдаваме едно зацикляне върху една  и съща дума, чието безкрайно повтаряне трябва да играе ролята на аргумент. Калин Янакиев например в текст от 2 страници 15 пъти (това не е метафора, толкова са) повтаря думата "статукво". Други като папагали натъртват върху "модела" или "системата". И дотам. Дискурсът на "прогресивните" анализатори  е основан върху безкрайно повтаряни нищо не означаващи мантри като "статуквото" и "модела" и алюзии към  фалшиви новини за чекмеджета и кюлчета. Българският народ бил незрял и затова гласувал за популисти. Е, какъв да е народът, като професорите по политология Даниел Смилов и Евгений Дайнов бяха първите, които клъвнаха на поредните партенки на Мая Костинбродска и нейния "свидетел". Как да не му дойде на ума онова познато ни от Любен Каравелов и Захари Стоянов прозрение: "От учените ще пропадне светът!".

Разбира се, и Дайнов и Смилов, да не говорим за Калин Янакиев, са ерудирани и високо интелигентни хора, които могат да мислят сложно и безпристрастно. Защо обаче се държат като селкорове? Сигурно ехо-ефектите на социалните мрежи имат важна роля, приятното чувство да си възмутен - също.  Вещателството е старо изкушение за интелектуалеца, опасно е обаче, когато то се превръща във вещерство. А цяла тумба социолози и политолози от няколко месеца правят именно това - словесни вуду-магии срещу Бойко Борисов. В името на какво? Ще мислим после, казват те, и това "после" все не идва.


Няма коментари:

Публикуване на коментар