Т.С.Елиът, "Песните на Ариел" (3)

Animula

 (1929)

"Изтича от дланта на Бог невинната душа"

към плосък свят на сменящи се светлини и звуци,

към сухо, мокро, топло, хладно, тъмно или светло,

придвижва се между крака на столове и маси,

вдига се, пада, вкопчва се в играчки, в целувки,

напредва дръзко, внезапно вижда някаква опасност,

прикрива се зад ъгъла на нечий крак или ръка,

търси ревностно закрила, радва се по детски

на бляскавата и ухаеща елха,

радва се на вятъра, на слънцето и океана,

изследва слънчевите шарки по паркета,

сърните, тичащи по тумбестата ваза,

размесва приказното с реалността,

щастлива е с тестето карти, с ригите и дамите,

и с онова, което феите умеят, а гувернантките разказват.

Расте душата, а товарът върху раменете

ден след ден все повече тежи и дразни,

тежи и дразни, седмица след седмица, все повече,

с императивите на "е" и "тъй изглежда",

"може" и "не може", порив и самозабрана.

Жестокият живот и наркозата на бляновете

превиват малката душа на стола до прозореца

зад Енциклопедия Британика.

Изтича от дланта на времето невинната душа,

себична, нерешителна, разкривена, куца,

не може повече да странства, нито да отстъпва,

плаши се от топлотата, от предложената добрина,

отхвърля властните изисквания на кръвта,

на сенките си става сянка, призрак в своя мрак,

оставя пръснати книжа във прашна стая,

намира тишина едва подир последното причастие.

            Моли се за Гутериес, жадния за бързина и мощ,

за Буден, разкъсания на парчета,

за този, който трупаше имот,

и онзи, който си вървя по пътя.

Моли се за Флорет, от хрътките разкъсана между тисовете.

Моли се за нас, сега и във рождения ни час.

Превод от английски: Бойко Пенчев 

Animula - душица (Лат.)