петък, 23 декември 2016 г.

Т.С.Елиът, "Песните на Ариел"




Пътуването на влъхвите

(1927)


„Падна се да идваме в студа,
в най-лошия сезон от всички
за пътуване, и то какво пътуване:
вкопани пътищата, времето изяснено,
самата мъртвина на зимата”.
И камилите с ожулени крака, подсечени, заинатени,
лягащи в топящия се сняг.
Понякога със жал си спомняхме
летните дворци по склоновете, балконите
и девойките в коприна, носещи шербет.
После камиларите, проклинащи и мрънкащи,
и бягащи назад, искащи си своите жени и пиене,
и нощните огньове гаснещи, и спането без подслон,
и поселищата мръсни, и градовете враждебни,
и селата мръсни с безсрамни цени:
тежко време ни се падна.
Накрая избрахме да се движим по нощите,
да спим на пресекулки,
с гласове, пеещи в ушите ни,
че всичко туй е лудост.

И тогава на разсъмване се спуснахме във мека долина,
влажна, без сняг, дъхаща на злак,
с течащи води и воденица, биеща по мрака,
три дървета върху ниско небе
и стар бял кон в полето, отдалечаващ се в галоп.
После стигнахме до кръчма с лозови листа над прага,
шест ръце, хвърлящи зар за сребърници на отворена врата
и крака, ритащи изпразнените мехове.
Но тук не знаеха, така че продължихме,
за да пристигнем вечерта, тъкмо навреме
намерихме мястото; беше (ще кажете) удовлетворително.

Всичко това се случи отдавна, спомням си,
и пак бих го направил, но запишете,
това запишете,
това: какво ни водеше тогава,
Раждане или Смърт? Имаше Раждане, определено,
доказано и вън от съмнение. Виждал бях раждане и смърт,
но си бях мислил, че са различни; това Раждане
бе тежко и мъчително страдание за нас, като Смърт, нашата смърт.
Върнахме се в старите си обиталища, в Царствата си,
но вече нямахме покой със старата вяра,
сред чужденци, вкопчени във свойте богове.

Щастлив би трябвало да съм от друга смърт.

                                                                  Превод от английски: Бойко Пенчев

"Песните на Ариел" е поредица от стихотворения, издавани под формата на нещо като коледни картички от "Фейбър" в периода 1927-1931 г. Томас Елиът пише пет стихотворения за поредицата, а после още едно, шесто, двадесет и седем години години по-късно. "Пътуването на влъхвите" е първата му такава коледна картичка.