Пътуването на влъхвите
(1927)
„Падна се да идваме в студа,
в най-лошия сезон от всички
за пътуване, и то какво пътуване:
вкопани пътищата, времето изяснено,
самата мъртвина на зимата”.
И камилите с ожулени крака, подсечени, заинатени,
лягащи в топящия се сняг.
Понякога със жал си спомняхме
летните дворци по склоновете, балконите
и девойките в коприна, носещи шербет.
После камиларите, проклинащи и мрънкащи,
и бягащи назад, искащи си своите жени и
пиене,
и нощните огньове гаснещи, и спането без
подслон,
и поселищата мръсни, и градовете
враждебни,
и селата мръсни с безсрамни цени:
тежко време ни се падна.
Накрая избрахме да се движим по нощите,
да спим на пресекулки,
с гласове, пеещи в ушите ни,
че всичко туй е лудост.
И тогава на разсъмване се спуснахме във
мека долина,
влажна, без сняг, дъхаща на злак,
с течащи води и воденица, биеща по
мрака,
три дървета върху ниско небе
и стар бял кон в полето, отдалечаващ се
в галоп.
После
стигнахме до кръчма с лозови листа над прага,
шест
ръце, хвърлящи зар за сребърници на отворена врата
и крака,
ритащи изпразнените мехове.
Но тук
не знаеха, така че продължихме,
за да
пристигнем вечерта, тъкмо навреме
намерихме
мястото; беше (ще кажете) удовлетворително.
Всичко
това се случи отдавна, спомням си,
и пак
бих го направил, но запишете,
това
запишете,
това:
какво ни водеше тогава,
Раждане
или Смърт? Имаше Раждане, определено,
доказано
и вън от съмнение. Виждал бях раждане и смърт,
но си
бях мислил, че са различни; това Раждане
бе тежко
и мъчително страдание за нас, като Смърт, нашата смърт.
Върнахме
се в старите си обиталища, в Царствата си,
но вече
нямахме покой със старата вяра,
сред
чужденци, вкопчени във свойте богове.
Превод от английски: Бойко Пенчев
"Песните на Ариел" е поредица от стихотворения, издавани под формата на нещо като коледни картички от "Фейбър" в периода 1927-1931 г. Томас Елиът пише пет стихотворения за поредицата, а после още едно, шесто, двадесет и седем години години по-късно. "Пътуването на влъхвите" е първата му такава коледна картичка. 