Т.С.Елиът, "Песните на Ариел" (4)

Марина

(1930)

Quis hic locus, quae regio, quae mundi plaga?*

Какви морета какви брегове какви сиви скали и какви острови

каква вода приласкала корабния нос

и мирис на бор и горски дрозд, пеещ из мъглата

какви образи се връщат

о моя дъще.

Онези, които острят зъба на кучето, означаващо

Смърт

онези, които искрят с блясък на колибри, означаващо

Смърт

онези, които грухтят от самодоволство, означаващо

Смърт

онези, които страдат със екстаза на животните, означаващо

Смърт

са вече недействителни, смалени са от вятър,

дъх на бор и горскопесенна мъгла

разтворена навред от тази благодат

какво е това лице все по-неясно и неясно

пулсът в ръката все по-слаб и слаб –

дарени или дадени назаем? По-далечни от звездите и по-близки от окото

шепот и ситен смях между листа и бързащи нозе

във сън, където всичките води се срещат.

Бушпритът се пука от лед, а боята се пука от жега.

Аз създадох това, забравил бях

и сега си спомням.

Такелажът изпокъсан и платната прогнили

между един Юни и друг Септември.

Създадох това без да знам, в полусъзнание, незнаен, за себе си сам.

Обшивката пропуска, на  дъските им трябват катран и кълчища.

Тази форма, това лице, този живот,

живян заради живота в свят от време отвъд мен; иска ми се да сменя

живота си за този живот, думите си за това неказано,

събуденото, устните разтворени, надеждата, новите кораби.

Какви морета какви брегове какви гранитни острови посрещат  моите греди

и горски дрозд призоваващ из мъглата

моя дъще.

Превод от английски: Бойко Пенчев

* Какво място е това, каква земя, каква част от  света (Лат.)