Т.С.Елиът, "Песните на Ариел" (5)

Отглеждането на елхата

(1954)

Има различни начини да се посрещне Коледа,

някои от които бихме пренебрегнали:

със светска церемониалност, в унило вцепенение, със евтин блясък,

каруцарски (кръчмите отворени до полунощ)

и вдетинено - не обаче както при детето, за което

свещта е истинска звезда, а станиоленият ангел,

разперил лъскави криле навръх елхата

си е просто ангел, а не играчка.

Стои детето пред елхата във почуда:

нека то да постоянствува в духа на чудото

с Празника, сам по себе си събитие, а не претекст:

така че искрящият възторг, омаята

на първата запомнена елха,

така че изненадите и радостта от нови притежания

(със свой загадъчен, вълнуващ мирис всяко),

очакването на приготвената пуйка

и очакваният трепет при нейната поява,

така че благоговението и веселието

да не се изгубят с опита, засипващ ни с годините,

в скуката на навика, умората, досадата,

в усещането за смъртта, в чувството за поражение

или в усърдната набожност на отстъпника,

белязана с тщеславие,

непочтително към Господа

и обидно за децата,

(тук си спомням с благодарност

Санта Лучия и коледарската й песен, и короната от огън):

така че преди последната, осемдесета Коледа

(осемдесета или там, която е последната)

трупалите се година след година спомени

да се слеят във безмерна радост,

която ще бъде също и безмерен страх, както тогава,

когато страх връхлетя върху всяка душа:

защото началото за края ще напомня

и първото пришествие - за второто.

 

 Превод от английски: Бойко Пенчев

Илюстрация на Дейвид Джоунс към първото издание на "Отглежданет она елхата".