– Да! – казах аз. – Бача ти Берона дума: со знанието ще ся возвисят! Со
знанието друг път! Туй е по начало тъй, но как по-точно да стане? Само с
принуда ще ся возвисят те! Като ся видят в кучий гъз, да няма мърдане – или ся
возвисяваш, или на кучето в гъзът, – е тогаз ще ся возвисят! Со знанието, кай…
Ами че те нищо не щат да знаят. Не щат да ся возвисяват. (Милен Русков, "Възвишение")
Народът бил такъв, бил онакъв, залитал по популисти, искал си Тодор Живков и какво ли не, пищят интелектуалците.
Е, как да не ти домилее Тодор Живков (или спомена за нещо от онова време), когато от екрана дебелокожи шарлатани нагло те вземат идиот. На фона на Асен Василев и Кирил Петков скоро с носталгия ще си спомняме и за Пеко Таков и Мако Даков…
Та, казал бил Асен Василев, разбира се важно-важно, с издути бузи, че само те са голямата работа и затова няма да подкрепят правителство с мандата на победителя в изборите. (Очевидно за всички, вече и официално признато от шарлатаните – това ще е ГЕРБ). Като аргумент Василев посочва, че ГЕРБ 4 пъти не могли да направят правителство, а те, героичните Добри сили, цели два пъти успели.
Да напомним:
- Първо правителство на ПП имаше, защото те легитимираха БСП и вкараха Корнелия „Нито патрон за Украйна“ Нинова в управлението.
- Второ правителство на ПП имаше, защото ГЕРБ отстъпи и им даде да си поиграят.
Съответно, четири пъти, може и повече да са, ГЕРБ не може да направи правителство заради твърдоглавието на ПП и присъдружните им сателити – костовистите със затихващи функции. Разбира се, „твърдоглавие“ е дипломатичен начин да обозначим болшевишкия цинизъм на лидерите на „умнокрасивите“, ръководени от великия ленински принцип „Колкото по-зле в държавата, толкова по-добре за нас“.
Щели били ППДБ да търсят „равно отдалечен от политическите сили премиер“, някаква неродена мома или момък, дето ще управлява с неизвестно чий мандат. Мечтата на борците срещу Пеевски – да бъдат като Пеевски, мечтата на уж борещите се с ДПС (но сега подкрепящи Доган) – да си имат свой Беров.
Единствено идиотизмът прави тези наглеци донякъде симпатични, колкото и това да е странно за здравия разум.
Много се изговори и изписа за поправките в Закона за предучилищното и училищното образование, станали известни като „Закон срещу пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация“. Въпреки това изглежда огромна част от изказващите се „За“ или „Против“ всъщност не разбират какъв е проблемът. Проблемът не е в това дали си за или против „нетрадиционната сексуална ориентация“ (нелепостта на този израз се нуждае от отделна статия), или дали си за или против пропагандата на такава. Това са политическите опаковки на проблема. Проблемът е, че „Законът“ със смехотворните си формулировки не разграничава пропаганда от информация. Не може да ги разграничи, дори да твърди, че се има предвид само "пропагандата". И това ще има разрушителен ефект върху атмосферата в училище.
Но да караме подред. Първият аргумент на противниците на „Закона“ беше, че той е излишен, защото пропаганда на каквото там се разбира „под нетрадиционна сексуална ориентация“ в училище няма. Радетелите на „семейните ценности“ веднага отговориха с първата опорка: „Щом няма пропаганда, защо се плашите от Закон срещу пропагандата“?! Разбира се, това е фалшив силогизъм. За да стане пределно ясно колко е фалшив, да предположим следното. Осенени от мъдрост, депутатите решават да приемат Закон срещу вещиците – защото вещиците разрушават традиционния морал. Дотук добре, мнозинството от населението едва ли е фен на вещиците. Някои обаче възразяват „Ама, то вещици не съществуват, този закон е безсмислен и безумен“. На което феновете на „Възраждане“ отговарят: „Ааа, щом няма вещици, какво ви пречи законът“?! От историята обаче знаем много добре какво се случва при наличието на подобни закони. Понеже няма сигурен начин да се различи вещица от обикновена жена, много жени с червена коса или баячки и билкарки изгарят, преносно и най-вече буквално. Защото някой е решил, че са вещици. (Примерно е тропал на вратата й среднощ, а „вещицата“ не му е отворила.)
Стигаме до втората опорка на защитниците на Закона – щом протестирате срещу Закона срещу пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация, значи сте за пропагандата, значи сте пропагандисти, джендъри-агитатори! Този силогизъм също е фалшив. Все едно ако си срещу Закон за вещиците, значи си вещица или работиш за вещиците, плаща ти Сатаната (в днешно време Сорос). Нищо такова няма. В по-голямата си част онези, които са срещу закона на Костадин Костадинов, не са за „джендърите“ или за четвъртия пол, а виждат как този безсмислен закон ще даде хиляди възможности за тормоз над учителите – от страна на талибанстващи родители, директори, завиждащи колеги и кой ли още не. Това е проблемът! Проблемът е теоретичната и практическа невъзможност да се разграничи информация от пропаганда. Това ще позволи всяко споменаване на „опасната“ тема да води до оплаквания, разпалване на грозни страсти, публичен линч. С една дума – до гонене на вещици. Именно това опитват да предотвратят подписалите се учители в апела на учителя Борис Илиев.
Айде сега, ще кажат „здравите българи“, защитници на семейството – как пък да не може да се различи информация от пропаганда, аз веднага я познавам пропагандата!
Познаваш, вятър! Публичното поле е задръстено с пропаганда, политическа и търговска, викат и PR и реклама. Обикновено идиотска, но това не пречи да работи. Как масовият човек разпознава кое е информация и кое – пропаганда? Много просто, щом идва от онези, на които вярваме, от „нашите“, т.е. от Костадин Костадинов, Кирил Петков или Христо Стоичков примерно, значи е вярно, щом идва от „ония“, другите, които псуваме, значи е пропаганда, лъжа и измама. Хайде сега си представете как с нашата фенщина, заслепение и самочувствието, че знаем всичко и „няма кой да ни излъже“ влизаме да въведем ред в училище?!
Много прост пример, за онези, които всичко знаят. Изречението „Мъж от предполагаемо арабски произход закла трима и рани още петима в Солинген“ информация ли е или пропаганда? Ако си консерватор е информация, ако си либерал – пропаганда (заради имплицитното внушение, че в дъното стои Исляма и превземането на Европа от неевропейци).
А сега да си
представим, че даскалът е написал двойка на ученика, защото не е прочел сонет
91 на Шекспир. А ученикът отговаря, че той не иска да чете гейска пропаганда. И
родителят, привърженик на „традиционните ценности“, се разпищи във Фесбук? Ще
може ли бабата от гетото, грижеща се за внучката, да разграничи пропагандата от
информацията, литературата от джендър иделогията в стихотворение, в което мъж
възпява любовта си към мъж?! Какво ще направи директорът? Накрая ще трябва МОН да изпрати комисия за изясняване на случая. И как системата ще избегне цялото това късане на нерви? Много просто, като наложи цензура и автоцензура върху всичко, свързано с "нетрадиционната сексуална ориентация". За да нямаш ядове, трябва по никакъв начин да не даваш повод да те помислят за вещица.
Хората имат своите пристрастия, които наричат „мъдрост“, „инстинкт“, „възпитание“ и прочие. Те не са виновни за това. Виновни са политиците, които нямат спирачки в печеленето на гласове по най-евтиния и грозен начин – като разпалват омраза, хейт. Костадинов го прави по един начин, пепейците по друг, но принципът е един и същ. Точно затова гласът на умереността трябва да се чуе. Да, ще бъде заглушен от крясъци, но не бива напълно да затихне.
Да се четат, че и коментират глупотевините на дежурните апологети на ППДБ в медиите е губи време.
От време на време обаче отнякъде избликва такава гадно миришеща глупост, че човек не може да се стърпи.
Ето ви Веселин Стойнев - от "Дойче веле", та в "Дневник": "Хитрият ход на Борисов за Калин Стоянов. Какво следва сега?". Само едно изречение от текста на агитатора, ще коментираме, другото е ясно.
ППДБ имали сложна задача (ех, тия наши джедаи, рицари на доброто, все трудни задачи им се падат), защото "с президента са съюзници по антикорупционна линия и противници по евроатлантическа". Ха сега кажете кое е по-тъпо: това, че авторът не просто твърди, а приема за очевидност, че президентът Радев е борец с корупцията или че ППДБ са евроатлантици?
Борци с корупцията - с Копринков, Рашков и пуделите!? Евроатлантици - докарали държава от НАТО до политическа криза, по-характерна за субсахарна Африка. Дерогатори с кеш.
Най-учудващото е, че има някакви хора, които все още охотно консумират подобни бълвочи, т.е. "анализи".
Колкото и да е шокиращо, водещ политик от ПП-ДБ най-накрая прогледна. Радан Кънев пред БТВ каза онова, за което вождовете на "демократичната общност" и фалцетните им щамани все още не смеят и да си помислят. Друг е въпросът, че през последните 4 години Радан плахо припяваше на глупостите на Христо Иванов, кирчовците и болшевиките анализатори.
Радан каза две важни неща.
Първото получи някакво медийно внимание. "Държахме се като по-добре облечено и по-възпитано „Величие“. Някой ако не е разбрал - става дума за онази политическа стилистика, която започна с ковчезите и рибата, Народните въстания и прочие бутафории, отдрънчаващи все по-кухо с течение на времето и превърнали "демократичната общност" в подивяло от опорки, напълно заслепено виртуално стадо. Радан го е обяснил пределно ясно: "В един 4-годишен период от време ние си позволявахме да печелим гласовете на избирателите чрез една популистка радикализация на вота, която не отговаряше на политическите реалности в страната.". Да го кажем така, белким го разбере и Дайнов: "Държахме се революционно, без да има революционна ситуация".
Още по-важна е другата теза на Радан Кънев. "Няколко пъти, когато бяхме по-силни от ГЕРБ, ние не намерихме формулата за управление с тях. Намерихме я едва тогава, когато ПП и ДБ заедно се оказахме по-слаби от ГЕРБ“. Именно, Радане, но нима и ти не участваше в превръщането на "демократичната общност" в радикализирана и безпомощна тълпа?! Вместо да подчините ГЕРБ, когато бяхте силни, и с действия да работите за бавното му ерозиране, вие решихте да "чегъртате". Да напомним, че концепцията за "изчегъртването" дойде именно от Христо Иванов (Слави беше после) и той е главният виновник за ситуацията, в която се навираме.
Дали обаче някой от "градската десница" или както там се величаят умнокрасивите, ще чуе казаното от Радан Кънев?! А като го чуе, дали ще признае фундаменталната сбърканост на онова, което Христо Иванов, харвардците и неосъществените дисиденти от Тошово време предлагаха като политическа стратегия?
