Отговори на анкетата на в."Дневник" за 2020 г. и 2021 г.

За 2020:

Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?
Не съм имал някакви особени очаквания към 2020 г., не вярвам въобще някой да е имал. Преди година ние още живехме в една ситуация на „край на историята“. Да, мрънкахме си ту за едно, ту за друго, искахме „нормализация“, но това беше някак пожелателно, ако стане – стане. През 2020 г. изведнъж се разбра, че историята не е свършила, че трябва всеки ден да вземаме или приемаме болезнени решения и в крайна сметка още нищо не е ясно, сюжетът изглежда заплашително отворен… Безпрецедентното благоденствие, на което се радваше по-голямата част от човечеството, изведнъж се разклати. И се видя, че не сме заслужили това благоденствие с някакъв особен разум. И че всичко е възможно, включително да се провалим.

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?
Коя политическа криза? В криза е прагматичният, технократски център – по целия свят. Хит са идеолозите и циркаджиите. И то в условията на пандемия, когато би трябвало обществата да се доверят на експертите, на хората, които вършат работа. Най-печелившата професия в момента е да създаваш разделения, да насъскваш срещу някого. Засега по-гласовити са десните популисти, тръмпоидите, но в Америка се вижда как и левият популизъм започва да става неконтролируем.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?
Аз съм „соросоид“, който не подкрепя „протестите“. Поставям „протести“ в кавички напълно съзнателно заради опасния манипулативен потенциал на тази дума. „Протест“ обединява две доста различни значения. От една страна протестът е публично заявяване на политическа позиция – и това е напълно легитимно, демократично право. Никой не би могъл да възрази на този аспект на „протеста“, както не може да се възрази и на твърдението, че в България има много неща, от които трябва да сме недоволни и да искаме промяна. Дето викаше Тодор Живков, „сега има много материал за митингова демокрация“. От друга страна обаче „протестът“ често означава желание не просто да заявиш, а да наложиш виждането си по един извънпроцедурен начин. Голямата манипулация в летните „протести“ беше, че зад благовидното „изразяване на гражданска позиция“ се прокламираше нещо, което по същество не е толкова далеч от понятия като „преврат“ и „тероризъм“. Пропагандистите на „протеста“ упражняваха морален шантаж върху обществото, твърдейки, че ако не подкрепяш правото на изразяване на гражданска позиция и недоволство от управляващите, значи си лош, глупав или корумпиран човек. Всъщност мнозинството се дръпна от „протестите“ именно защото инстиктивно осъзна дълбоката нередност на това говорене „от името на народа“, целящо да се свали на всяка цена правителството, за да се осигури предизборен бонус на парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Когато някакви хора грабват металния кол на огромна тента и тръгват с него срещу полицейския кордон, за да го  пробият и да влязат в сградата на Парламента, това какво е – демократично изразяване на гражданска позиция? Защо въобще по време на прочутите „въстания“ част от протестиращите искаха да влязат в Партийния дом, или в старата сграда на Народното събрание, или в БНТ? Какво щяха да правят там, като влязат? Преврати и пучове е имало предостатъчно в човешката история, сигурно ще ги има и в бъдеще. Държа обаче да не ми ги пробутват в захаросана „гражданска“ обвивка.

Дали постигнаха целта си?  Единствената рационална цел на „протестите“ беше дискредитирането на Бойко Борисов. Черен предизборен пиар. В този смисъл те постигнаха частично целта си – харизмата на Борисов вече е силно нащърбена. От друга страна всяка радикализация поражда ответна реакция и засилва поляризацията. Както се вижда от социологическите проучвания, ГЕРБ си стои като първа политическа сила. Инженерите на „протеста“ знаят това, те не очакват ГЕРБ да изчезне, целта е да бъде стигматизиран и изолиран, за да се състави след изборите някакво шарено правителство  под егидата на БСП. Вероятността за това е голяма, защото ВМРО е всеядно и може да се завърти към всеки. Тези, които пресмятат комбинации с участието на Слави Трифонов, ДБ, социалисти и тути кванти, да не изпускат от око и Каракачанов.

Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?
Почти нищо. Може би единствено това, че д-р Николай Михайлов, безспорно умен човек и изкусен стилист, във Вашата анкета употреби словосъчетанието „мрежите на Сорос“ в смисъла, в който то се употребява от всеки интернет трол.

Като изненада бихме отчели глупавото решение да се блокира започването на преговори със Северна Македония за присъединяване към ЕС. Но това щеше да е изненада, ако беше станало преди година. След „протестите“, в ситуация, когато Борисов е притиснат до стената, „ветото“ вече не изненадва. Бойко Борисов няма свои собствени политически възгледи, той действа инстинктивно, според обстоятелствата. Борисов и „народът“ са едно – ако правят глупости, виновни са „умните“, които би трябвало да ги насочват.

А какво не Ви изненада? 
Лековерието на медийно представените елити, формиращи общественото мнение. Никой, или почти никой не си зададе въпроса – защо „протести“ избухнаха през 2020 г., а през 2019 г. или в предишните години такива нямаше? Как така изведнъж обществото „прогледна“? Какво подхрани тази „гражданска енергия“, за която иначе толкова се говори? Откъде дойде този гняв? За мен източниците му са два. Първо, анти-Ковид мерките с техния ефект върху икономическото и психологическото състояние на хората. Второ, изтеклите записи от спалнята на Борисов. Как стана така, че акцията на Христо Иванов срещу Доган и арестуването на президентски съветници от прокуратурата доведоха до искане за оставка на Бойко Борисов и на правителството? Де го чукаш, де се пука. Не мога да коментирам автентичността на записите, но по същество те са една „анонимка“. Но може ли една революция да се гради върху основата на анонимен донос? „Анализаторите“ впоследствие изнамериха различни реални и изсмукани от пръстите „обективни“ предпоставки за недоволството, но отказват да признаят, че така наречената „гражданска енергия“ все пак беше детонирана от някой, който остана в сянка. Кой е той – това обществото не го интересува. Това е фрапиращо, но, колкото и да е тъжно, не е изненадващо. Политическите активности в България най-често са били първосигнални.

Коя е думата на 2020 според Вас? 
Коронавирус.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те? 
Кризата с коронавируса принуди институциите в публичния сектор да се раздвижат и да се адаптират. Така настъпиха промени, за които иначе трябваше да чакаме кой знае колко още години. Може би необходимостта от спазване на физическа дистанция най-накрая ще ни научи как да разредим опашките пред учреждения, лекарски кабинети и т.н. Принудителната електронизация в сферата на образованието също имаше много позитивен ефект. Ясно, е че присъственото обучение е незаменимо, но дистанционната форма създаде капитал от инфраструктура и умения, който ще бъде много полезен в бъдеще.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?
Рано е да се каже. Коронакризата ясно показа степента, в която сме отговорни към другите и към себе си. Не е много радваща картината, но можеше да бъде и по-зле. Нека видим обаче какво ще се случи с ваксините.

За 2021:

Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2021 г.?

Опасенията ми са, че мощно усилвани от социалните мрежи, гневът и страхът ще продължат да привличат към Тъмната страна човешките души. Маскирани като патриотизъм, тръмпизъм, орбанизъм, тези реактивни емоции ще блокират здравия разум. Опасенията ми са, че ще се оставим в ръцете на хора, чийто единствен талант е да всяват омраза. Те друго не могат.

Как се правят прогнози след година като 2020? 
Всяка прогноза се основава върху допускането, че нещата в света имат рационални основания. Не съм убеден, че това допускане е вярно. Еволюцията, казват биолозите, не действа по предварително зададен план. Ще продължим да си караме на принципа „проба-грешка“. Дано глупостите, които сега не можем да предвидим, са по-малко.

След пандемията очаквате ли животът да потече постарому? Какво ще е различното?
Животът се променя, сигурно ще се промени значително след пандемията, но човечеството бързо ще я забрави. Вижте как забравихме войните на ХХ в. и искаме да се върнем в XIX в., в света на „суверенните държави“ и „националните интереси“.

Помъдря ли човечеството след тази гигантска криза?

Предстои да видим. Най-важното, което ни предстои, е ваксинирането. Тук ще се играе мачът между разума и глупостта. Възможни са два варианта. Масово ваксиниране и за 6 месеца горе-долу приключваме с тази напаст. Вторият вариант е да изчакваме, да се ослушваме, да умрат още 10 - 20 милиона души и тогава, като ни дойде акълът, да се ваксинираме масово, които сме още живи. За съжаление очаквам по-скоро този втори сценарий.

Вариант на анкетата (без въпросите за 2021 г., които ще бъдат публикувани по-късно ) е публикуван в в."Дневник".

Когато социолозите станаха епидемиолози

Досега си мислех, че броят на заразените със SARS-CoV-2 се следи от здравните служби у нас и по света, но се оказва, че и социолозите водели своя статистика. Логично е, след като в днешно време социолозите знаят всичко, да знаят и това. Андрей Райчев великодушно споделя с нас: „социологията показва, че половината хора вече са прекарали вируса и това е нещо добро“. Ами така кажете, значи до ден-два, айде да е седмица, вече ще сме готови със стадния имунитет!

Много изследвания показват, че прекаралите коронавирус имат смущения в умствените способности. Андрей Райчев основателно предполага, че щом половината население се е срещнало с  вируса, значи са се навъдили значителен брой идиоти. И започва да ни облъчва с дебилизми.

Първо, българската опозиция била проявила мъдрост и не се възползвала от коронакризата, за да вземе властта?! А, сега де! Ще каже човек, че депутатите на Нинова не се опитват да блокират с липсата на кворум работата на парламента! Че целта на БСП не е да се вкара страната в политическа криза, демек предсрочни избори посред епидемията! Или може би протестърското крило на опозицията не палеше маски и не продължава да иска падане на правителството! А да не би пък президентът Радев да е призовал към единство и да е започнал да спазва противоепидемичните мерки?!

Благ към БСП и опозицията, Райчев става строг, когато трябва да вземе отношение към световната конспирация. Световната здравна организация била извършила чудовищно престъпление, по-голямо от това на Хитлер и Сталин! Наплашила целия свят с „грипчето“ и хората се травмирали. Така се травмирали, че спрели да ходят на голф-комплекса на Райчев. Ами че това си е престъпление срещу човечеството! Тук в едно нещо Райчев малко се е увлякъл и не е съобразил добре – всъщност какви толкова престъпления са извършили Сталин и Хитлер? Да не би да са надявали маски на хората?!

Накрая, като поанта – какво щял да каже Ботев, ако ни види такива уплашени от вируса! Сърце юнашко не трае да слага маска и да си пръска с дезинфектант ръцете. Тоз който падне, на стълбите пред болницата, той не умира, нали така?!

Накрая все пак Андрей Райчев е проявил великодушие към онези двадесетина процента, които все още се страхуват от „грипчето“ и напълно безотговорно искат по-строги мерки. Трябва да им се помогне на тези хорица. Не би ли било израз на висша хуманност един концлагер за превъзпитание на „ковидисти“? Какво беше там, Arbeit macht frei, това и премиерът Борисов го знае.  

Чудя се само не му ли е скучно на Андрей Райчев, като всичко му е ясно и с българската политика,  и с международното положение? Ако се чуди какво да прави, би могъл да поразмишлява над следния въпрос: защо толкова лесно и масово някогашните комунисти стават днес тръмписти?

Какво искаме от Македония?

 Безсилно да се справи с разрастващата се епидемия, уплашено от кекавите и бездарни, но иначе нахални протести, правителството се опитва да покаже мускули поне по темата "Македония". Всичко тръгна от ВМРО, които видяха  в раздухването на тези истерии шанс да си дигнат рейтинга над заветните 4%. И сега заради едни избори напролет България е на път да направи капитална политическа грешка с исторически последици.

Тук-там по медиите ще срещнем признанието, че българската позиция е неразбираема за Европа. Така е, но тя е неразбираема и вътре в България. Какво точно искаме от македонците, за да им отворим пътя към ЕС? Ако питате Екатерина Захариева, после Джамбазки и накрая някой човек от улицата, ще получите  съвсем различни отговори. При това Захариева и Джамбазки ще твърдят, че защитават позиция, по която има национален консенсус. И кой е той?

Националният ни консенсус е, че искаме македонците да признаят, че всъщност са българи. Което няма как да стане и няма как да бъде казано официално и публично. Затова се почват усуквания:

- Защо си наричали езика "македонски"? Ние не даваме! Както си решат, така ще си го наричат, независима държава са. Дори да е едно към едно еднакъв с книжовния български, пак могат да си го наричат "македонски". А той не е еднакъв. Близо 30 години в България се превеждат и издават македонски автори, "държавниците" обаче още не искат да признят реалностите. Какво значение имат чисто езиковедките постановки за близост и различие?! Хайде, да искаха да си наричат езика "български", а ние да сме "против", защото държим авторското право, би имало някаква логика.

- Трябвало да признаят българските корени на езика и идентичността? Моля?! Да признаят "корени", една метафора?! Това е абсурдно! Как пък Борис Джонсън не се е сетил да тропне по масата и да иска от Белия дом да признаят английските корени на американската идентичност.

- В учебниците пишело, че българите са "фашистки окупатори" по време на Втората световна война. Това е въпрос на интерпретация. Всъщност БСП признала ли е, че у нас не е имало фашизъм и респективно "антифашистко движение"? Може ли в България да е имало "фашисти", а да се сърдим, ако македонците наричат "фашистки" българските окупационни части в Новите територии по същото онова време?

Ясно е, че ние, българите, сме възпитани да гледаме на Македония като на обърканото дете, което е тръгнало по лош път и е забравило родителите си. И какво го правим това дете?! Както се пее в прочутата песен на "Контрол" от началото на 90-те: "Нищо не можеш да му дадеш, затова удряй с лопатата, където свариш". 

Време е нашите държавни мъже и жени да си спомнят притчата за цар Соломон и двете жени, които се карали коя е истинската майка на едно дете. Когато Соломон предложил да им го раздели, като го разреже по средата, истинската майка казала "Вземайте го, само да е живо". Ако България е истинска майка за Македония, време е да пусне македонците да вървят свободно, където са решили. Спъването на Македония по пътя й към Европейския съюз е не просто морално незащитимо, то е глупаво от геополитическа гледна точка. Предателство на българските национални интереси е да се работи за това Северна Македония да остане една разединена държавица, останала извън ЕС, раздирана от всевъзможни конфликти  и с право обвиняваща за всичко това България.

Симулакрум по време на Ковид криза

Протестите продължавали, разправят медиите, сто и не знам кой си ден вече... Днес изсипвали тикви, вчера не знам какво си заплашили, че щели да правят. Държавата гори от най-голямата криза от последната война насам, болниците вече не приемат пациенти, а разни хора продължават да си чешат егото с инфантилни простотии. Че и медиите им пригласят! Симулакрум, разправяше на времето Бодрияр - реалността е заменена от медийния си двойник. 100 души искат на всяка цена да ни съобщят, че още искат оставката на Борисов и Гешев. Who gives a flying fuck, дето има една дума! Сутринта Нинова чете декларация в Народното събрание, следобед вече е тествана  и приета във ВМА. Добре била, ама за всеки случай. Е, "народът" мре по линейките, докато чака да се освободи място в някоя болница, но Нинова трябва да я пазим като рохко яйце, да е жива и здрава. Че нали като тиранът Бойко падне, ще трябва тя да ни оправя!

Непрекъснатото раздуване на "новини" около "протестите" представлява нерегламентирано използване на медийно пространство за предизборна агитация и пропаганда. Медиите да бъдат така добри да изчакат да дойде времето, когато ще има специални блокове с лентичка "Избори 2021" и тогава да интервюират Бабикяните и Маите. Ако искат - безплатно.

Еволюцията на доц. Мангъров

 Септември, 2020 г. Доц. Мангъров за нарастващия брой хора с положителен тест за коронавирус: "Тестовете не означават нищо! Заразен не значи болен! Гледайте колко души са в болница, това е важното!"

Октомври, 2020 г. Доц. Мангъров за повишения брой хоспитализирани: "Болниците се напълниха със здрави хора. Лежат и четат в."Трета възраст", щото ги е страх да си стоят в къщи! Гледайте колко са в интензивните отделения, там е истината!"

Ноември, 2020 г. доц. Мангъров за нарастването на пациентите в интензивни отделения: "Това са шашми, вкарват ги в интензивното, за да точат касата! Важна е бройката на починалите, там вече не може да се излъже!"

Декември, 2020 г. Доц. Мангъров за скока в броя на починалите от КОВИД 19: "Ами, те така и така щяха да си умрат".

29.10.2020 г.

Диктатура на протестариата

Заради страх от отечественофронтовските отряди вече втора седмица политици не се канят в предаването "Панорама". На това се казва "народна демокрация", достоен наследник на практиките от 1944-45 г. В скоро време "протестиращите" ще казват и какво да пише в "Държавен вестник".

Но защо се чудим, че невежеството, злобата и фанатизмът имат окончателната дума по всеки въпрос?! Заради фейсбук групите на анти-ковидистите правителството не смее да вземе по-строги мерки срещу коронавируса. Простотията е велика сила. Вече живеем в новоото варварство на мултиплициращия се агресивен нарцисизъм. Недоволните са винаги повече, както са повече неграмотните и фрустрираните. Блажени са идиотите, здащото те ще наследят земното царство. 

Спасяването на редник Райън

 

Ролите са вече раздадени, всеки си знае репликите. На Отровното трио се падна да бъде оцъкленият фанатик, чието бръщолевене се приема „по принцип“, но останалите играчи лекинко се разграничават от него, за да минат за разумни и отговорни. Интелектуалният хоризонт на триото не надхвърля простичкото „Да омажем и онова, което още не сме омазали“. (Виж последния призив на Хаджигенов - „Носете си яйца и домати, ще отидем на място, където не сме били.“)

Има и по-сложни роли. Например тази на анализаторите, които трябва да обработят публиката да приеме резултатите от забърканата каша. Дай да направим простотията, пардон, „протестите“, пък после ще му мислим. И ето, започнаха да мислят. Иво Инджов в „Дневник“ разглежда преимуществата на евенуталното експертно анти-ГЕРБ правителство след изборите. Забележителното е, че експертното правителство се изтъква като добър вариант не за България, а за политическите сили, ангажирани с „революцията“.

„Идеята за експертно правителство има основното предимство, че ще позволи на подкрепящите го партии хем да бъдат отговорни към гражданите на България, хем да запазят достойнство пред твърдите ядра на собствените си електорати.“, казва вещият анализатор.

Всички трябва да се закахърим кое ще е най-удобно на партиите, формирали коалицията БСП-Мая-ДБ-Копейкин със специалното участие на Слави Трифонов. Понеже например Христо Иванов е проявил политическия инфантилизъм да набута уж либералната десница или каквито там сега се водят умнокрасивите в болшевишко-резидентския метеж, трябва да има експертно правителство, което да му спести неудобството?! Ами, аз пък не искам нищо да му се спестява. Настоявам за подписано предизборно коалиционно споразумение между всички, експлоатиращи протеста! Всъщност забравих, че не съм интелектуалец и гражданско общество, затова не мога да настоявам за нищо.

Юбилеят

 100 дни протести - 100 дни комунистически предизборни митинги. 

Ама те друго искали, били "гражданското общество", какви ти тук комунисти...

То и на Девети септември 1944 г.  комунистите не са  казали: "Сега ще национализираме фабриките, ще кооперираме земята, ще отнемем всичко на всеки и ще ви превърнем в безгласни винтчета на гигантската бюрократична партия-държава! И до всеки ще сложим по един доносник, за да следи дали мисли правилно". Не са го казали, а просто са го направили. На Девети комунистите са говорили как носят свобода на народа и възмездие над виновниците. Все хубави неща, граждански, така да ги кажем.

Е, тогава зад тях е била Съветската армия, а сега четири еврошмекера от ляво-анархисткото политическо семейство. Затова е такъв фарс. Но никога не е късно фарсът да се превърне в трагедия.

Лявата обективност

 

Тази Резолюция на европарламента за България се оказва уникален по своята обективност политически документ.

Ето няколко избрани извадки:

-          „като има предвид, че през изминалите месеци българските граждани станаха свидетели на голям брой твърдения за корупция по високите етажи на властта“

-          „като има предвид, че също през изминалите месеци международни медии нееднократно отразяваха възможни връзки между престъпни групи и публични органи в България“

-          „като има предвид, че се твърди, че тези протести са посрещани с непропорционално насилие от страна на правоприлагащите органи“

-          „изразява особена тревога във връзка с твърденията за използване на сила срещу жени и деца, включително деца с увреждания“

-          „продължава публично да се говори по отрицателен и изопачаващ начин за Конвенцията под влияние на широкоразпространената кампания за дезинформация и оклеветяване, която последва негативното отразяване на темата от различни медии, за които се твърди, че имат връзки с правителствени и опозиционни партии“

Очевидно евролевите другари са склонни охотно да използват конструкцията „изразявам сериозна тревога във връзка с твърденията, че сестра ти е с леко поведение“.

Смесването на мълва и политически дискурс, вкарването на медийни локуми в официален документ на ЕС е абсолютно възмутително. Въздигането на нечии твърдения в политическа реалност води до омагьосан кръг, в който политическият дебат става невъзможен. Как биха се отнесли господа социалистите и либералите, ако например десните и крайнодесните в Европарламента си изгласуват една резолюция, в която се казва: „като се имат предвид множеството твърдения, че емигрантите, изповядващи исляма, са неспособни да се интегрират в европейските общества, ЕС трябва да затвори границите си за тях“?!

Когато и от ляво,  и от дясно започнат да следват светлия пример на д-р Гьобелс, къде ще му излезе краят?