Омотани в лепкавия захарен памук, който се точеше от мол „Парадайс“ цяла седмица (някои наричат тази субстанция от захар, червена боя и въздух „преговори за съставяне на правителство“) има опасност да пропуснем неща настина редки и уникални. А такива има. Споходи ни историческият късмет да станем свидетели на явление чудно и необяснимо, което тепърва ще се изучава от философи, медици и парапсихолози. А именно: последният комунистически диктатор Тодор Живков заговори чрез устата и перото на проф. Калин Янакиев, православен богослов и по съвместителство племенен шаман на протестърската общност.
Програмната си реч проф. Янакиев е публикувал в „Портал „Култура“ с бойкото заглавие: „Основното:изолирането на ГЕРБ“. И като концепция, и като поучително-заплашителни интонации статията на Янакиев дословно превежда на езика на днешните реалности известната теза на Тодор Живков за „голямата“ и „малката“ правда. „Голямата правда“, казва Живков е „правдата, че у нас се строи ново общество…, че вървим напред към комунизма.” (Из речта му „За работата на Деветия конгрес на БКП“, 1966 г.). Това било важното. „Малката правда” пък са „обективните затруднения” и забавяния по пътя към голямата цел – разни там случаи на безстопанственост, некадърност, връзкарство и прочее дребни несгоди. Те обаче не биват да стават повод за погрешни обобщения. По този начин Живков задава призмата, през която трябва да се пише и говори в публичното пространство. В никакъв случай не бива да се допуска „малката правда“ да ни отклони от следването на „голямата“.
Същото и при Калин Янакиев. „Голямата правда“ е „Ограждането на „Борисовщината“ в буквално чумаво политическо „гето“. (Това е цитат от проф. Янакиев, да не помисли някой, че си съчинявам, за да се подигравам!) А че междувременно комунистите са се върнали на власт, при това в най-гнусния си и компрометиран вид – това вече е „малката правда“, трябвало да изтърпим. Важното е да следваме генералната линия – изолирането на Борисов.
Янакиев е полемист, той добре знае, че тук-там има и някои несъгласни, и то сред гнилата интелигенция. Затова високомерно слага едни кавички на тезите им, за да ги обезцени като заблуди, породени от слаба идеологическа подготовка. Всички онези, които сме възмутени от сношаването с комунистическата партия, осъществено тия дни с брутална показност, всъщност не сме разбрали „главното“. Такива неща се случват с интелигенцията, затова трябва да й бъде разяснена партийната линия. И Живков така размахва пръст в една реч от 1966 г.: „Има някои кръгове в страната ни, в това число и някои кръгове сред интелигенцията, които подхождат с дребнобуржоазно мислене и психология към нашия живот.”
Всъщност, и речта на Живков, и статията на Янакиев имат своя логика. Само че тази логика е стъпила върху фалшивата основа на мита. Митът за постижимия със земни усилия и насилие Рай и митът за „мафиотския модел на Борисов“. Едва ли е случайно, че и двамата мита обслужват интересите на една и съща партийна каста – и тогава, и сега.
Та, така. Наследниците на Костов си преговарят с министрите на Виденов, все едно не е имало 1997 г. Да смяташ, че е противоестествено една политическа сила, обявявала се в продължение на почти две десетилетия за антикомунистическа, сега да се коалира с БСП – това си е чиста проба „дребнобуржоазно мислене“. Трябва да се живее с „голямата правда“, затова истинският десебар днес с готовност ще се превърне, ако „голямата правда“ го изисква, в парцал, с който се лъскат ботушите на Рашков. Трудно може да се измисли нещо по-унизително за „градската десница“ от това да те утешава за унижението ти лично Тодор Живков.
П.С. Междувременно научаваме, че една дама от братството на "почтените" вече е уволнена от Държавната консолидационна компания, тъй като явно първата й работа е била да се погрижи за себе си и за познатите си, и то по особено нагъл начин. В "24 часа" са го формулирали така: "Уволниха шефка на ДКК със замайващи нарушения - твърдяла, че зад нея е икономическото министерство". Назначена лично от Кирил Петков - изненада! - в разрез със закона. Разбира се, проф. Калин Янакиев ще отговори, че това е "малката правда", на която не бива да обръщаме особено внимание.