Протестите като черен пиар

 В своя публикация Петьо Цеков за пореден път се присмива на градската десница. Била се сърдела на "отровното трио", а не трябвало. Както често му се случва, Цеков редува верни констатации със странни изводи. Градската десница не била видяла важния резултат от протестите - "демитологизирането на Борисов". Демек Петьо Цеков ни казва: протестите бяха черен пиар, много хубаво, браво. Че е черен пиар, си е така, че е успешен - като че ли също е вярно. А кого ползва този черен пиар - егото на президента и амбициите на Нинова. Е, какво да извлече клетата градска десница от цялата работа?!

Междувременно Христо Иванов шикалкави по темата би ли си сътрудничила Демократична България с ГЕРБ след изборите. Можело, ама всъщност нямало. Все по-ясно става, че Христо Иванов вкара десните ескадрони в засада - хвърляха павета заедно с Мая и Копейкин (или поне така изглежда, което е същото в политиката) и сега вече всеки разумен глас назад към сътрудничество с ГЕРБ се схваща като предателство. Вместо да радикализира политическата ситуация, Христо Иванов радикализира и превърна в секта своите привърженици. И ги натика в ъгъла.

Кой се сърди на Филип Димитров?

Тъкмо вече си мислех, че разумът е подал оставка в България, ето ти прекрасно интервю на Филип Димитров, публикувано в сайта Tramshistories. Дясната общност пламна. По форумите клокочи гняв – Филип защитава правителството, позор! А интервюто всъщност разкрива как цялата легитимност на настоящите протести е фалшива, защото не се основава върху нищо друго освен мантри и кухи клишета, саморазобличаващи се в своята несъстоятелност. „И ти ли, Филипе?!“, сърдят се протестърите. Нормално, тежко е да признаеш, че за пореден път си се излъгал.  Но дано пък най-сетне на някои от именуващите се за „десни“ им просветне, че нямат работа на този протест. Протест, терористичен по форма и инфантилен по съдържание. Протест без проект, без хоризонт, без политически субект зад себе си. Въстание уж на „гражданите срещу задкулисието“, което обаче е по-скоро въстание на задкулисието срещу гражданите, с чиито гласове Борисов управлява. Протест, в който най-умните измежду „десните“, които го подкрепят, намират за много хитро да се примирят, че са в единен фронт с амбициозни социалисти и агресивни национал-путинисти, защото „целта оправдава средствата“. Малко некрасиво е закачулени да мятат павета, но важното е, че после Христо Иванов ще дойде на власт. Макиавелистки фантазъм, който няма и шанс да се осъществи, да оставим моралната му уязвимост.  

Бойко Пенчев