Осъвременяването на Хаджийски

Одиозното управление на шуробаджанаците остави своите следи и в езика. Любопитното е, че ключовите думи, описващи естеството на това явление, дойдоха всъщност от разпалени фенки   на Кирил Петков и "Промяната". Словосъчетанието "Просто Киро" залепна на премиера в резултат от комсомолската екзалтация на депутатката Деница Симеонова в първия ден на новото Народно събрание. Неподозираните значения, които придоби скучната дума "парапет", пък се появиха след опит на Полина Паунова да оправдае стълбищните приключения на Кирил и Лена. 

И това не е случайно. Липсата на мяра и самокритичност, блесналият поглед и безвкусицата - това е психологическият профил на промянаджиите - във и извън управлението.

Та, може би е време да заменим стария презрителен израз „българска работа“ с нещо по-актуално. Ако парафразираме онези прочути редове на Иван Хаджийски, би могло да се каже така: "Харвардска работа" - това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои."

В тази връзка, а и с оглед на политическата корекност, Институтът по български език към БАН би трябвало да препоръча замяната на израза "Хубава работа, ама циганска" с "Хубава работа, ама харвардска".

Озъбеност

 Христо Иванов съвсем вече е издухал гарнитурата. Привиждат му се някакви "озъбени и опулени хора, които искат да се докопат до властта", но той нямало да позволи това да се случи! 

Че от вас, протестърите, "общността на почтените", по-озъбени и опулени за власт има ли?! 

Докога този апотеоз на некадърноста и арогантноста ще минава за  големия политик - конникът на съдебната реформа, водачът към зелените пасища на демократичното бъдеще?!

На амбразурата

Както се и очачакваше, отдел „Пропаганда и агитация“ на умнокрасивата общност се задейства, за да замазва чутовния гаф на Христо Иванов в „подслушаното“ заседание на парламентарната група на ДБ. Опорка първа: в „записа“ няма нищо скандално. Опорка втора: а помните ли Борисов какви ги приказваше?

Да вземем Даниел Смилов  като емблематичен пример за нахално скудоумие. „Скандалното са тирадите на различни менти и циркаджии, че в изтеклия запис имало нещо скандално. Единственият шанс за правителство сега е още шест, седем депутати от ИТН да видят абсурда в лидерството на тяхната партия“.

Удивително е как с две изречения можеш да покажеш на цяла България, че си политолог само по CV. Скандалното, да обясним на професора, е например в думите на Христо Иванов „Тези всичките словесни еквилибристики са важни да ги повтаряме…“. Лидерът спуска опорните точки за това как да се защитава незащитимото – прегръдката с БСП. Продължаваме да лъжем в същия дух - това казва Иванов на съратниците си. И продължава: не че някой ще ни повярва, но „политолозите“ и прогресивните интелектуалци ще ни подкрепят.

Ако един политолог приема за нормално лицемерието в политиката, значи е просто пародийна форма на комунистически агитатор. Да не говорим за второто изречение на Смилов, в което директно призовава към купуване на депутати от ИТН. Евалата, умнокрасивий! Значи ИТН са „мафия“, „инструмент на Доган“, агенти на Путин и повече, но приемаме помощ от пет-шест разкаяли си тошковци…

Още по-комичен е Ивайло Дичев, който подхвърля: „Трифонов надмина себе си: този път разваля държавата заради подслушани разговори, много вероятно подхвърлени от ГЕРБ.“. Както често се случва, Дичев говори разбрал-недоразбрал. Няма „подслушани разгтовори“, още по-малко пък „подхвърлени от ГЕРБ“. Цял свят разбра, че глупаците от ДБ са седнали в залата след заседание на парламентарната комисия за Джемкорп, което по правилник се излъчва на живо. И не са се сетили да проверят дали са изключени камерите и микрофоните. Типична протестърска картинка: некадърност и надменност. Не можем на две магарета сеното да разделим, но ще водим България към светлото бъдеще.

„Записът“ доказва нещо, което твърдя отдавна, но което „анализаторите“ продължават да се правят, че не виждат. Пълната безпринципност и лицемерие на ДБ. И слепите прогледнаха, само „анализаторите“ – не. Защото суетата е по-силна от разума.

Прилики и разлики

Открийте разликата!

2013 г., Станишев към БСП: Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада.

2022 г., Кирил Петков към мераклиите за коалиция: Условието ни, за да има правителство, е Бойко Рашков да бъде избран за шеф на КПКОНПИ.

Разлика няма, освен в поведението на ДБ. Тогавашната "градска десница" инициира граждански протести. Сегашните "депутинизатори" първи се заклеха, че ще бранят комунистическия следовател Рашков и ще дадат мило и драго да има правителство с мандата на БСП.

В какво се пресичат щенията на болшевика и измамника - в желанието да имат подръка бухалка за пазене на собствените далаверки и репресия срещу политическите противници.

Чудя се възпитано ли е да се говори за ръководството на ДБ, без да се употребява определението "боклуци"!?

От уважение към нормалните хора трябва да наричаме нещата с имената им.

Лъжа и хейт

Хубаво е от време на време да си припомняме, че формацията на кирчовците, т.нар. „ПП“, не съществува в политическия свисъл на думата.

ПП няма регистрация като партия, няма програма, няма идентичност, няма принципи. ПП съществува единствено като хидро-акустично явление. Като плюнки, хвърчащи из публичното пространство. Лъжата и празните приказки – това е единственото агрегатно състояние, в което „Продължаваме промяната“ съществува.

Лъжата е модус вивенди на ПП – като се почне от ръководителите, та се стигне до активните в социалните мрежи привърженици. Кирил Петков и Асен Василев лъжат с непознат по нашите географски ширини, харвардски размах. За АМ „Хемус“, за газа, за Капитан Андреево, лъжат в декларации, лъжат във всичко. Имитират ги привлечените към шайката промянаджийски калинки и калинчовци. И така до низините, до протестърския пролетарий. В социалните мрежи умните и красивите, надеждата на България от братството на почтените тия дни разпространяват снимка на Бойко Борисов, уж с предполагаемия убиец на двете момичета Георги Семерджиев. Един вид – вижте кой е покровителствал бандита. Само дето на снимката са двама спортисти, които нямат нищо общо със Семерджиев. Нескопосан, евтин, гнусен фейк. Но „почтените“ толкова си могат. Та не започна ли цялото им „гражданско движение“ с фейка за „кюлчетата" и „чекмеджето“?

Наистина е добра идеята за следващите избори ПП да се обединят с ДБ – другите партенкаджии (Атанас Атанасов) и хейтъри (Христо Иванов). С научна безпристрастност трябва да отбележим, че силата на ДБ е даже не толкова в лъжата, колкото в хейта. Хейт с вживяване, по Станиславски. И да не каже някой, че с лека ръка лепя етикети. Самият Христо Иванов в в прочутите стенограми от „Арго“ (срещата на умнокрасиви лидери и инфлуенсъри с Иво Прокопиев, в която умуват как да капичнат Борисов) се хвали, че може да хейти. Христо Иванов: „Аз мога да ида при Екимджиев да му кажа – искам да изнесеш твоя хейт срещу Цацаров в национален ефир.“. Твоя хейт, моя хейт – това им е силата на „градската десница“.

Христо Иванов е първият български политик, който използва думата „хейт“ в положителен смисъл, като качество, способност, с която се хвалиш. Не е за чудене – това е единственото, което Иванов може – да хейти. И е хубаво, че си го признава. Впрочем като сме подхванали лексикалната тематика, не е зле да припомним, че именно Христо Иванов (а не Слави Трифонов) въведе думата „изчегъртване“. Прави го по време на едно ог живите си включвания от „протестите“ през лятото на 2020 г.

Та, това е програмата на Промяната. Лъжа и хейт.