вторник, 22 август 2023 г.

Като не можем Паметника, да преместим Вазов

 

На 28 юли МОН публикува за обществено обсъждане проект за промени в учебните програми за общообразователна подготовка от I до X клас. Всъщност това е формализиране на вече огласени в публичното пространство идеи. По отношение на програмите за литература, първото, което може да хрумне на човек, е че новото, уж либерално управление, се е опитало да приложи стария консервативен девиз: „Да променим нещата така, че да си останат същите“. Само че и в това не е успяло. Привидно незначителни, промените са на път да срутят и без това неособено стабилната конструкция на програмата по литература за първата гимназиална степен.

Да започнем с очевидното и баналното. Промяната на учебните програми е сериозна реформа, която предполага задълбочено обмисляне, избистрена концепция и ангажиране на специалисти от различни области. Програмите могат и трябва да се променят в съответствие с променящата се социална и културна среда. За съжаление, предложените за обществено обсъждане промени в програмите по литература за VIII, IX и X клас оставят впечатление за хаотични усилия да се удовлетворят нечии (неизвестно чии) произволни хрумвания.

Основната слабост в предложените промени е „свалянето“ на учебния материал, свързан с Иван Вазов от X в IX клас. Това механично преместване не решава никакви проблеми, а само създава нови. (Впрочем министър Галин Цоков на 10 август пред медиите обяви: „Няма да допуснем механично "слизане" или "качване" на съдържание в учебните програми“, но именно това сякаш е на път да се случи с програмата по литература). Като не можем да преместим Паметника на Съветската армия, да преместим поне Вазов…

Какъв е проблемът със „свалянето“ на Вазов в IX клас?

1.      Промяната не е мотивирана с нищо, освен с огласения в медиите довод „да се даде повече време на учениците от X клас за националното външно оценяване“. За обществото не е ясно кой и как е преценил, че „времето в X клас“ е малко или че произведенията са „твърде много“. Актуалните учебни програми по литература задават списък от задължителни произведения, който е тройно и четворно по-къс от списъка със задължителна литература в действалите преди това учебни програми от 2001 г. За някои обаче произведенията отново се оказват много. От друга страна, демонстрацията на загриженост за НВО след X клас е тежко лицемерие, защото в настоящия си вид то е едно напълно лишено от значение занимание, което не представлява важност нито за учениците, нито за обществото. Свидетелство за това е фактът, че по време на пандемията от КОВИД-19 през 2020 г. НВО за X клас въобще не беше проведено и от това не произтече никаква драма. Освен всичко друго в НВО по БЕЛ след X клас е включен материал само от българската литература. А това означава, че никой по никакъв начин не оценява и не следи как е усвоен половината учебен материал в първата гимназиална степен (По-специално областите „Антична литература“, „Средновековие“, „Ренесанс“, „Просвещение“, „Романтизъм“, „Реализъм“ и „Модернизъм“).

2.      „Слизането“ на свързания с Иван Вазов материал в програмата за IX клас разрушава цялата структура на учебното съдържание за IX и Х клас. Да напомним очевидното – учебният материал в трите класа от първата гимназиална степен е подреден съгласно литературно-историческия принцип. Авторите и произведенията се разглеждат в своя литературно-исторически контекст – направление или период. Преди разглеждането на отделните автори и произведения учениците се запознават с характеристиките на съответния период или направление, а след това интерпретирането на творбите в съответствие с тези характеристики влиза в очакваните резултати. Иван Вазов е първият автор в периода от Освобождението до Първата световна война. Затова заедно с Вазов и неговите произведения в IX клас отива и уводният урок към периода. Какво се получава:

-          Учениците ще разглеждат останалите автори от периода (Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов) в X клас, след лятната ваканция.  Това разтегляне във времето едва ли ще доведе до добри резултати.

-          В IX клас на учениците ще им се събират общо 6 различни направления или периода („Просвещение“, „Романтизъм“, „Реализъм“, „Модернизъм“, „Българско възраждане“, „Българска литература от Освобождението до Първата световна война“.). Става дума за материал, който е малко по-абстрактен, нуждае се от обясняване, дискутиране, обсъждане на други творби, автори, изкуства. При това в някои случаи периодът ще се изучава по едно произведение и така уводните уроци ще натежат още повече спрямо тези, в които се дискутират конкретни произведения. Казано по друг начин, програмата за IX клас ще заприлича на конспект по литературна история.

-          Откъсването на Вазов от останалите изучавани автори от периода на българската литература от Освобождението до Първата световна война ще доведе до неговото допълнително архаизиране и пришиване към Възраждането и патетиката на националноосвободителните борби.  Вазов е неделима част от новата българска литература, със своето творчество той активно участва в литературния процес, интертекстуалните диалози и полемиките в българската литература след Освобождението. „Командироването“ му в програмата за IX клас го изважда от неговия естествен литературен контекст.

3.      Към изложените аргументи трябва да добавим и едно чисто практическо, но много важно съображение. От първи автор в програмата за X клас Вазов става последен автор в програмата за IX клас. Както знаем, по обективни и субективни причини времето за преподаване в края на годината никога не стига и това ще доведе неминуемо да претупването на сваления от Х в IX клас материал. При това става въпрос за значителен обем учебен материал – уводен урок за периода, три глави от „Под игото“, одата „Левски“… В този смисъл Вазов единствено ще загуби, ако бъде осъществена предложената промяна.

Недообмисленото „сваляне“ на Вазов в IX клас, проблематично само по себе си, води и до друг сериозен проблем. За да се отвори пространство за Вазов, се предлага драстично орязване на учебния материал по западноевропейска литература. Използването на благовидно звучащата формулировка „и/или“ не може да прикрие онова, което всъщност ще се случи. На теория, ако учителите избират опцията „и“, техните класове ще изучават 8 произведения от разделите „Просвещение“, „Романтизъм“, „Реализъм“ и „Модернизъм“. Онези обаче, които изберат последователно опцията „или“ (което е и най-вероятното), ще се занимават само с 5 произведения (по едно от „Просвещение“, „Реализъм“ и „Модернизъм“ и две от „Романтизъм“). Как се очаква едни класове да изучават 8, а други 5 произведения, след като броят часове по литература е еднакъв?! Няма защо да се крие истината – ако бъде приета предложената промяна, западноевропейската литература ще бъде сведена до 5 произведения. Тъй като съм се занимавал с историята на учебните програми в средното училище, мога да заявя, че такова орязване на световната литература не е имало и по времето на Вълко Червенков.

Тук не бих навлизал в обществено-политическите аспекти на ситуацията. (Има голяма ирония в това едно правителство, афиширано като „евроатлантическо“, да наложи безпрецедентно орязване на големите имена на световната литература от учебната програма). Трябва обаче да се кажат поне две неща.

Първо, изучаването на даден голям културно-исторически период само през едно произведение ще доведе до едностранчивост. Авторите, включени в сега действащите програми, неслучайно са поне по двама – за да се разкрие историческата динамика и многообразие на направлението. Предложените промени не просто маргинализират световната класика, но и предопределят изкривеното й представяне. Ако едни ученици са изградили представите си за реализъм само върху „Дядо Горио“ на Балзак, а други – само върху „Мадам Бовари“ на Флобер, от това ще са загубили и едните, и другите.

Второ, от орязването на западноевропейската литература ще пострада и изучаването на българската литература, която се лишава от своя естествен литературен контекст. „Свалянето“ на Вазов в IX клас означава увеличаване на часовете за българска литература за сметка на световните класици. На пръв поглед изглежда патриотично, но всъщност българската литература не печели нищо от това, защото се губят интертекстуални връзки и трансформации, без които националните класици неизбежно зазвучават провинциално. Ако Бодлер не е бил изучаван, как ще се изучава българският символизъм? Ако не е изучаван романът „Мадам Бовари“, какво правим с „Тютюн“ и „Крадецът на праскови“ съответно в X и в XI клас?!

Основният замисъл на предлаганите промени изглежда е да бъдат „облекчени“ учениците и съответно да им се подобрят резултатите на националните външни оценявания. Преди да се пристъпи към „облекчаване“ обаче, е нужно добре да се анализира в какво се изразява „тежестта“. Вместо да се местят напред-назад автори и произведения, много по-голям ефект например би имало едно преразглеждане на очакваните резултати към всяка една тема от учебната програма – във всички класове от гимназиалната степен. Тежестта е не в броя на произведенията, а в дефинираните очаквани резултати, които са много, трудно измерими, а някои от тях и откровено непосилни за учениците.

Далеч съм от мисълта, че учебните програми са свещени скрижали, които не бива да бъдат променяни. За да бъде обаче една промяна смислена, тя трябва да стъпва върху концепция и вътрешна логика. Ако МОН има капацитета и желанието, по-добре да направи необходимите стъпки за изготвянето на една изцяло нова програма, с нова концепция, която се приема от обществеността и професионалните общности. Ще си позволя една метафора от сферата на строителството - ако ще се прави нова сграда, тя трябва да е по нов архитектурен проект. Това, което се предлага сега, прилича на уж козметичен ремонт, който обаче предвижда премахване на стени и носещи конструкции. Не от това има нужда българското училище, поне по отношение на литературата.