вторник, 22 август 2023 г.

Като не можем Паметника, да преместим Вазов

 

На 28 юли МОН публикува за обществено обсъждане проект за промени в учебните програми за общообразователна подготовка от I до X клас. Всъщност това е формализиране на вече огласени в публичното пространство идеи. По отношение на програмите за литература, първото, което може да хрумне на човек, е че новото, уж либерално управление, се е опитало да приложи стария консервативен девиз: „Да променим нещата така, че да си останат същите“. Само че и в това не е успяло. Привидно незначителни, промените са на път да срутят и без това неособено стабилната конструкция на програмата по литература за първата гимназиална степен.

Да започнем с очевидното и баналното. Промяната на учебните програми е сериозна реформа, която предполага задълбочено обмисляне, избистрена концепция и ангажиране на специалисти от различни области. Програмите могат и трябва да се променят в съответствие с променящата се социална и културна среда. За съжаление, предложените за обществено обсъждане промени в програмите по литература за VIII, IX и X клас оставят впечатление за хаотични усилия да се удовлетворят нечии (неизвестно чии) произволни хрумвания.

Основната слабост в предложените промени е „свалянето“ на учебния материал, свързан с Иван Вазов от X в IX клас. Това механично преместване не решава никакви проблеми, а само създава нови. (Впрочем министър Галин Цоков на 10 август пред медиите обяви: „Няма да допуснем механично "слизане" или "качване" на съдържание в учебните програми“, но именно това сякаш е на път да се случи с програмата по литература). Като не можем да преместим Паметника на Съветската армия, да преместим поне Вазов…

Какъв е проблемът със „свалянето“ на Вазов в IX клас?

1.      Промяната не е мотивирана с нищо, освен с огласения в медиите довод „да се даде повече време на учениците от X клас за националното външно оценяване“. За обществото не е ясно кой и как е преценил, че „времето в X клас“ е малко или че произведенията са „твърде много“. Актуалните учебни програми по литература задават списък от задължителни произведения, който е тройно и четворно по-къс от списъка със задължителна литература в действалите преди това учебни програми от 2001 г. За някои обаче произведенията отново се оказват много. От друга страна, демонстрацията на загриженост за НВО след X клас е тежко лицемерие, защото в настоящия си вид то е едно напълно лишено от значение занимание, което не представлява важност нито за учениците, нито за обществото. Свидетелство за това е фактът, че по време на пандемията от КОВИД-19 през 2020 г. НВО за X клас въобще не беше проведено и от това не произтече никаква драма. Освен всичко друго в НВО по БЕЛ след X клас е включен материал само от българската литература. А това означава, че никой по никакъв начин не оценява и не следи как е усвоен половината учебен материал в първата гимназиална степен (По-специално областите „Антична литература“, „Средновековие“, „Ренесанс“, „Просвещение“, „Романтизъм“, „Реализъм“ и „Модернизъм“).

2.      „Слизането“ на свързания с Иван Вазов материал в програмата за IX клас разрушава цялата структура на учебното съдържание за IX и Х клас. Да напомним очевидното – учебният материал в трите класа от първата гимназиална степен е подреден съгласно литературно-историческия принцип. Авторите и произведенията се разглеждат в своя литературно-исторически контекст – направление или период. Преди разглеждането на отделните автори и произведения учениците се запознават с характеристиките на съответния период или направление, а след това интерпретирането на творбите в съответствие с тези характеристики влиза в очакваните резултати. Иван Вазов е първият автор в периода от Освобождението до Първата световна война. Затова заедно с Вазов и неговите произведения в IX клас отива и уводният урок към периода. Какво се получава:

-          Учениците ще разглеждат останалите автори от периода (Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов) в X клас, след лятната ваканция.  Това разтегляне във времето едва ли ще доведе до добри резултати.

-          В IX клас на учениците ще им се събират общо 6 различни направления или периода („Просвещение“, „Романтизъм“, „Реализъм“, „Модернизъм“, „Българско възраждане“, „Българска литература от Освобождението до Първата световна война“.). Става дума за материал, който е малко по-абстрактен, нуждае се от обясняване, дискутиране, обсъждане на други творби, автори, изкуства. При това в някои случаи периодът ще се изучава по едно произведение и така уводните уроци ще натежат още повече спрямо тези, в които се дискутират конкретни произведения. Казано по друг начин, програмата за IX клас ще заприлича на конспект по литературна история.

-          Откъсването на Вазов от останалите изучавани автори от периода на българската литература от Освобождението до Първата световна война ще доведе до неговото допълнително архаизиране и пришиване към Възраждането и патетиката на националноосвободителните борби.  Вазов е неделима част от новата българска литература, със своето творчество той активно участва в литературния процес, интертекстуалните диалози и полемиките в българската литература след Освобождението. „Командироването“ му в програмата за IX клас го изважда от неговия естествен литературен контекст.

3.      Към изложените аргументи трябва да добавим и едно чисто практическо, но много важно съображение. От първи автор в програмата за X клас Вазов става последен автор в програмата за IX клас. Както знаем, по обективни и субективни причини времето за преподаване в края на годината никога не стига и това ще доведе неминуемо да претупването на сваления от Х в IX клас материал. При това става въпрос за значителен обем учебен материал – уводен урок за периода, три глави от „Под игото“, одата „Левски“… В този смисъл Вазов единствено ще загуби, ако бъде осъществена предложената промяна.

Недообмисленото „сваляне“ на Вазов в IX клас, проблематично само по себе си, води и до друг сериозен проблем. За да се отвори пространство за Вазов, се предлага драстично орязване на учебния материал по западноевропейска литература. Използването на благовидно звучащата формулировка „и/или“ не може да прикрие онова, което всъщност ще се случи. На теория, ако учителите избират опцията „и“, техните класове ще изучават 8 произведения от разделите „Просвещение“, „Романтизъм“, „Реализъм“ и „Модернизъм“. Онези обаче, които изберат последователно опцията „или“ (което е и най-вероятното), ще се занимават само с 5 произведения (по едно от „Просвещение“, „Реализъм“ и „Модернизъм“ и две от „Романтизъм“). Как се очаква едни класове да изучават 8, а други 5 произведения, след като броят часове по литература е еднакъв?! Няма защо да се крие истината – ако бъде приета предложената промяна, западноевропейската литература ще бъде сведена до 5 произведения. Тъй като съм се занимавал с историята на учебните програми в средното училище, мога да заявя, че такова орязване на световната литература не е имало и по времето на Вълко Червенков.

Тук не бих навлизал в обществено-политическите аспекти на ситуацията. (Има голяма ирония в това едно правителство, афиширано като „евроатлантическо“, да наложи безпрецедентно орязване на големите имена на световната литература от учебната програма). Трябва обаче да се кажат поне две неща.

Първо, изучаването на даден голям културно-исторически период само през едно произведение ще доведе до едностранчивост. Авторите, включени в сега действащите програми, неслучайно са поне по двама – за да се разкрие историческата динамика и многообразие на направлението. Предложените промени не просто маргинализират световната класика, но и предопределят изкривеното й представяне. Ако едни ученици са изградили представите си за реализъм само върху „Дядо Горио“ на Балзак, а други – само върху „Мадам Бовари“ на Флобер, от това ще са загубили и едните, и другите.

Второ, от орязването на западноевропейската литература ще пострада и изучаването на българската литература, която се лишава от своя естествен литературен контекст. „Свалянето“ на Вазов в IX клас означава увеличаване на часовете за българска литература за сметка на световните класици. На пръв поглед изглежда патриотично, но всъщност българската литература не печели нищо от това, защото се губят интертекстуални връзки и трансформации, без които националните класици неизбежно зазвучават провинциално. Ако Бодлер не е бил изучаван, как ще се изучава българският символизъм? Ако не е изучаван романът „Мадам Бовари“, какво правим с „Тютюн“ и „Крадецът на праскови“ съответно в X и в XI клас?!

Основният замисъл на предлаганите промени изглежда е да бъдат „облекчени“ учениците и съответно да им се подобрят резултатите на националните външни оценявания. Преди да се пристъпи към „облекчаване“ обаче, е нужно добре да се анализира в какво се изразява „тежестта“. Вместо да се местят напред-назад автори и произведения, много по-голям ефект например би имало едно преразглеждане на очакваните резултати към всяка една тема от учебната програма – във всички класове от гимназиалната степен. Тежестта е не в броя на произведенията, а в дефинираните очаквани резултати, които са много, трудно измерими, а някои от тях и откровено непосилни за учениците.

Далеч съм от мисълта, че учебните програми са свещени скрижали, които не бива да бъдат променяни. За да бъде обаче една промяна смислена, тя трябва да стъпва върху концепция и вътрешна логика. Ако МОН има капацитета и желанието, по-добре да направи необходимите стъпки за изготвянето на една изцяло нова програма, с нова концепция, която се приема от обществеността и професионалните общности. Ще си позволя една метафора от сферата на строителството - ако ще се прави нова сграда, тя трябва да е по нов архитектурен проект. Това, което се предлага сега, прилича на уж козметичен ремонт, който обаче предвижда премахване на стени и носещи конструкции. Не от това има нужда българското училище, поне по отношение на литературата.

петък, 14 април 2023 г.

Защо няма правителство?

 По една единствена причина.

Шарлатаните начело на ППДБ се чудят как да обяснят на твърдото си ядро умнокрасавци, че глупостите, които са им набивали в главите три години, са глупости, на които вече не трябва да вярват. 

Проблемът е даже не в дебелите глави на промянаджийските талибани, а в това, че в ПП ДБ няма един лидер, който да се осмели да каже нещо, което ще бъде посрещнато на нож във Фейсбук.

Сякаш за настоящия случай Ботев е написал:

"Себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя"

Това е положението.

вторник, 4 април 2023 г.

Гьонсуратлък

 Вчера в "Референдум" имахме възможността да се насладим на рядката гледка как уж солидният политолог, "десният", всъщност какъв ти десен, направо Мойсей и Йоан Кръстител на консерватизма  Светослав Малинов къса ризи и се хвърля на амбразурата да брани зрелищно провалилите се "прогресивни сили". 

Малинов разви тезата, че единствената възможност за правителство е ППДБ да откаже подкрепа на ГЕРБ за първия мандат, а след това да поиска и получи подкрепа за правителство с втория. На основателния въпрос "С какви очи ППДБ ще поискат подкрепа за себе си от ГЕРБ, след като вече са отказали такава подкрепа на същия ГЕРБ, Малинов специално взе думата, за да отговори с подобаваща арогантност: "Със същите очи!".

Ние не се и съмняваме, че кирчовците "със същите очи", с които са отхвърлили протегнатата ръка, ще поискат подкрепа за себе си. "Дебелоочие" - това е същностната характеристика на харвардците и въобше на "добрите сили". Шарлатаните имат и други отличителни черти - некадърност, алчност, лицемерност, инфантилизъм, дебилно излъчване, продукт на политическа, морална и интелектуална кухота... И т.н. В този смисъл не им се чудим. Чудим се единствено на обслужващия ги идеологически персонал, на такива като Светослав Малинов, като цялата редичка "анализатори" в "Дневник", които се радват, даже и гордеят на дебелоочието и гьонсуратлъка на политическата измет, неизвестно защо наричана "градска десница", "партии на промяната", "прозападен либерален блок" и прочие вербални опаковки, родени сякаш от вдъхновението на автор от брошурите "В помощ на агитатора" от 70-те години. 

Само един факт и един въпрос. 10% от избирателите на ПП на последните избиратели са сменили ориентацията и са гласували за "Възраждане". Нещо да кажете по този въпрос, уважаеми "анализатори", които ни проглушихте ушите как ПП и ДБ са либералното, атлантическо бъдеще на България?!

събота, 18 март 2023 г.

Малоумниците


Къро: "ПП и ДБ са моите хора, малко са малоумни, но вършат работа."

Всъщност тези тарикати не са малоумни. Много са си хитри даже. 

Малоумните са онези, които гласуват за тях. 

За политическото представителство на българската (вероятно и руска) мафия.

събота, 11 март 2023 г.

Топ-слагачество

Хубаво е да се документира по някакъв начин ставащото в публичното пространство. Само след седмица всичко бива забравено. Затова нека да улесним бъдещия изследовател на обществените нрави, като посочим може би най-слагаческия материал в днешната българска журнлистика , а именно:

"Песен за журналистиката в такт 7/8" от сайта "Булевард България".

Това подлизурство пред новата Партия, пред силните на деня, пред дълбоката държава, превзела имитативната българска демокрация, удря в земята и Любомир Левчев с прочутото "Другарю Живков, вие не можете да ми забраните да Ви обичам!".

Материалът неслучайно е неподписан. Някакво остатъчно чувство на срам все пак изглежда е останало в списващите този електронен парцал.

Същността на антрефилето е "Как си позволява жуналистката Жени Марчева да пита Лена Бориславова за стълбището?!" Позор. Колко по-важни теми имало от "парапета". И патосът, фалцетното избиване, къртещо парапети - това ли било журналистиката?! Наглост, на която са способни само необолшивишките пиари и обслужващи "Промяната" "журналисти".

Политическата журналистика, скъпи слагачи от "Булевард България", се занимава преди всичко с интегритета на политиците. С истината, независимо дали е "жълта", "синя" или пембена. Не с това, което обещават, не с опорките, които пиарите са им набутали в главите и устата. Журналистът би трябвало да умее да подминава опорките, за да търси истината. Плахите опити на Жени Марчева да повдигне завесата, с месеци закъснение, пред най-чудовищния случай на шуробаджанащина в новата българска история, са проблясък, засега много слаб и мек, който ако не пример,  е поне напомняне какво би трябвало истинската журналистика да прави.

понеделник, 6 март 2023 г.

За умните и смелите

Като заваляха воплите на умните и смелите по уволняването на Александър Морфов, та цяла неделя. Шумно, истерично, ден и нощ.

Умните занареждаха: творецът така, чиновникът онака, ууу, как може?! Свободният творец никой не можело да го пипа, камо ли някакво директорче. Много оригинално и интелектуално, няма що.  Романтически клишета втора прясност. 

За сведение на оплаквачите: Морфов е уволнен от държавната службица "Главен режисьор на Народния театър". Той е уволнен не в качеството си на "творец", а на служигел, подписал се под длъжностна характеристика, която е длъжен да изпълнява. Колкото и това да се вижда кощунствено на възвишените души. Като си "свободен творец" и не може никой да те ограничава, какво драпаш за заплатка?! Интересно обаче, най-свободомислещите интелекуталци често нямат нищо против държавната заплата. Я за "главен режисьор", я за "главен драматург" - при сегашната културна политика очевидно синекурни длъжности. Никой не пречи на Морфов да "твори". И той, и всеки друг добър режисьор е добре дошъл да прави представления. Без да му тече стаж за пенсия, но и без принудата да се съобразява с "чиновници".

През това време смелите (сред актьорите в Народния театър) не спряха да изпращат аудиовизуални доноси до министъра на културата и премиера как трябвало да уволни нечестивия депесар, самозабравилият се чиновник Василев. (Аудиозиуален донос е когато ти дадат ефирно време в удобна за промянаджиите национална телевизия, а ти настояваш някой да си подаде оставката, ако не - да бъде уволнен, защото е голям мръсник, според тебе и фейсбука). Голяма смелост, голямо нещо - същински хъшове, изправили се срещу султана. Както обаче знае всеки, който през плет е виждал театър, важният човек там е режисьорът. Режисьорът раздава ролите и решава кой да играе и кой не. Директорът никой не го бръсне за слива, той само трябва да подписва ведомостта за заплатите. В този смисъл воят да бъде уволнен Василев не е нищо друго, освен раболепие и челобитие пред шефа Морфов. (Да напомним и за угодническото хихикане на актьорския "колектив", докато Морфов разказва как е изхвърлли "гербаджийския боклук"). Кой крив, кой прав - всеки сам си преценя. Уточняваме само, че никаква смелост и риск няма в това да си защитаваш началника. Дори да си голям актьор и да можеш да изиграеш искрен, леко недодялан и точно затова симпатичен гняв пред камерата.

А най-нелепото е, че всичко това се прави от хора, които иначе бият тъпана как най-накрая трябвало да си върнем държавата, за да станела тя като развитите демокрации. Само че ако Морфов беше направил това, което направи, в "развита демокрация с върховенство на закона", например в Америка, щяха така да го подгонят за дискриминация на сексуална (Велислава Кръстева е жена), етническа (предполагаема връзка с партия на етническо малцинство) и политическа основа ("изхвърлих един гербаджийски боклук"), че Холивуд щеше да му се види тесен. Да не говорим как медиите на "свободния свят" щяха да го направят на мармалад. Но разбира се, тук не е Америка. В страната, в която медиите са на сто и кое беше там място по свобода на словото, Александър Морфов минава за герой. Тук няма значение какво правиш, стига да си припознат като "наш" от "добрите сили". Както би казал Бай Ганьо, "Само викай "Долу ГЕРБ", пък ако щеш тръгни по бели гащи!".


събота, 28 януари 2023 г.

Мръсните номерца на "Промяната"

 По всички медии водещи и "анализатори" вият, че Народното събрание  трябвало на всяка цена да приеме закона за разследване на главния прокурор, защото иначе нямало да видим пари от Плана за възстановяване и развитие. Така било записано в плана...

И кой го е записал там? Записало го е правителството на Четворната коалиция, съставена от харвадски и учиндолски чалгаджии, дъбъли и рандъм комунисти. Записал го е в анекс Асен Василев, на 1 август 2022 г., на последния си ден като министър в оставка. На следващия ден застъпва служебното правителство. И сега, хоп: "Европа иска..." Всичко това хубаво го е описала Калина Андролова тук. Ако има кой да чете и слуша...

Изнудването във всичките му форми, моралният рекет е запазена марка на ПП и ДБ. Добре, че ще се явяват заедно на поредните избори. Така ще можем да преброим с математическа точност колко българи ще гласуват за очевидни негодници и тъпанари.


четвъртък, 26 януари 2023 г.

Социолози и астролози


Имало е време, когато астролозите са били смятани за сериозни учени, трудно различими от астрономите и математиците. Алхимиците пък са съществуали преди химиците и са се ползвали с уважение, за което акад. Николай Денков днес може само да мечтае.

Днес алхимици няма, но астролозите триумфално продължават да шестват из медиите. Както и социолозите. Шарлатаните са винаги търсени.

Как стана така, че стигнахме дотам т.нар. "социолози" да ни обясняват обществото и света? Хилядолетия наред човечеството някакси се е справяло без социолози. Социологията възниква някъде през 18 в., като някакъв вид медицина, поставена в услуга на полицията, и с основна цел - контрол върху популацията, най-вече върху тъмната беднота, заплашваща с епидемии и бунтове съществуващия ред. Развитието на публичността обаче постепенно изтиква социолозите напред и те се превръщат в чревовещатели, т.е. гадатели и обяснители на "нагласите" на материала. 

Ето ги и днес - шестват по телевизионните екрани представители на бизнеса със социологически сондажи и напоително обясняват как на поредните избори щели да се борят "партиите на промяната" и "партиите на статуквото". И как пък някой не се намери да ги попита: "Какво е "промвяна" и какво е "статукво?" Никой не гъква, мисирки и мисири кимат дълбокомислено и кълват ПР клришета, маскирани като "анализ".

Няма"промяна, няма "статукво". Има мошеници и идиоти, съзнателно или несъзнателно отдаващи все по-големи територии на червените мошеници, чийто основен политически представител е Румен Радев. Това, е което става. Чуете ли думички като "статукво", "съдебна реформа", "промяна", "модела", да знаете, че ви мислят за балъци.