Като заваляха воплите на умните и смелите по уволняването на Александър Морфов, та цяла неделя. Шумно, истерично, ден и нощ.
Умните занареждаха: творецът така, чиновникът онака, ууу, как може?! Свободният творец никой не можело да го пипа, камо ли някакво директорче. Много оригинално и интелектуално, няма що. Романтически клишета втора прясност.
За сведение на оплаквачите: Морфов е уволнен от държавната службица "Главен режисьор на Народния театър". Той е уволнен не в качеството си на "творец", а на служигел, подписал се под длъжностна характеристика, която е длъжен да изпълнява. Колкото и това да се вижда кощунствено на възвишените души. Като си "свободен творец" и не може никой да те ограничава, какво драпаш за заплатка?! Интересно обаче, най-свободомислещите интелекуталци често нямат нищо против държавната заплата. Я за "главен режисьор", я за "главен драматург" - при сегашната културна политика очевидно синекурни длъжности. Никой не пречи на Морфов да "твори". И той, и всеки друг добър режисьор е добре дошъл да прави представления. Без да му тече стаж за пенсия, но и без принудата да се съобразява с "чиновници".
През това време смелите (сред актьорите в Народния театър) не спряха да изпращат аудиовизуални доноси до министъра на културата и премиера как трябвало да уволни нечестивия депесар, самозабравилият се чиновник Василев. (Аудиозиуален донос е когато ти дадат ефирно време в удобна за промянаджиите национална телевизия, а ти настояваш някой да си подаде оставката, ако не - да бъде уволнен, защото е голям мръсник, според тебе и фейсбука). Голяма смелост, голямо нещо - същински хъшове, изправили се срещу султана. Както обаче знае всеки, който през плет е виждал театър, важният човек там е режисьорът. Режисьорът раздава ролите и решава кой да играе и кой не. Директорът никой не го бръсне за слива, той само трябва да подписва ведомостта за заплатите. В този смисъл воят да бъде уволнен Василев не е нищо друго, освен раболепие и челобитие пред шефа Морфов. (Да напомним и за угодническото хихикане на актьорския "колектив", докато Морфов разказва как е изхвърлли "гербаджийския боклук"). Кой крив, кой прав - всеки сам си преценя. Уточняваме само, че никаква смелост и риск няма в това да си защитаваш началника. Дори да си голям актьор и да можеш да изиграеш искрен, леко недодялан и точно затова симпатичен гняв пред камерата.
А най-нелепото е, че всичко това се прави от хора, които иначе бият тъпана как най-накрая трябвало да си върнем държавата, за да станела тя като развитите демокрации. Само че ако Морфов беше направил това, което направи, в "развита демокрация с върховенство на закона", например в Америка, щяха така да го подгонят за дискриминация на сексуална (Велислава Кръстева е жена), етническа (предполагаема връзка с партия на етническо малцинство) и политическа основа ("изхвърлих един гербаджийски боклук"), че Холивуд щеше да му се види тесен. Да не говорим как медиите на "свободния свят" щяха да го направят на мармалад. Но разбира се, тук не е Америка. В страната, в която медиите са на сто и кое беше там място по свобода на словото, Александър Морфов минава за герой. Тук няма значение какво правиш, стига да си припознат като "наш" от "добрите сили". Както би казал Бай Ганьо, "Само викай "Долу ГЕРБ", пък ако щеш тръгни по бели гащи!".
