Хубаво е да се документира по някакъв начин ставащото в публичното пространство. Само след седмица всичко бива забравено. Затова нека да улесним бъдещия изследовател на обществените нрави, като посочим може би най-слагаческия материал в днешната българска журнлистика , а именно:
"Песен за журналистиката в такт 7/8" от сайта "Булевард България".
Това подлизурство пред новата Партия, пред силните на деня, пред дълбоката държава, превзела имитативната българска демокрация, удря в земята и Любомир Левчев с прочутото "Другарю Живков, вие не можете да ми забраните да Ви обичам!".
Материалът неслучайно е неподписан. Някакво остатъчно чувство на срам все пак изглежда е останало в списващите този електронен парцал.
Същността на антрефилето е "Как си позволява жуналистката Жени Марчева да пита Лена Бориславова за стълбището?! Позор. Колко по-важни теми имало от "парапета". И патосът, фалцетното избиване, къртещо парапети - това ли било журналистиката?! Наглост, на която са способни само необелшивишките пиари и обслужващи "Промяната" "журналисти".
Политическата журналистика, скъпи слагачи от "Булевард България", се занимава преди всичко с интегритета на политиците. С истината, независимо дали е "жълта", "синя" или пембена. Не с това, което обещават, не с опорките, които пиарите са им набутали в главите и устата. Журналистът би трябвало да умее да подминава орорките, за да търси истината. Плахите опити на Жени Марчева да повдигне завесата, с месеци закъснение, пред най-чудовищния случай на шуробаджанащина в новата българска история, са проблясък, засега много слаб и мек, който ако не пример, епон енапомняне какво би трябвало истинската журналистика да прави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар