Едва ли са много хората, които помнят как и защо беше създадена партия ДСБ. Иван Костов разцепи СДС и създаде ДСБ през 2004 г. под предлог, че "духът е напуснал тялото на СДС". ДСБ даде политическо представителство на онези седесари, които смятаха, че тогавашният лидер Надежда Михйалова е твърде "мека" и неспособна да носи "политическа отговорност". Както е модерно да се казва днес, новата партия бе създадена заради "усещането", че Надежда Михайлова е склонна към компромиси с НДСВ.
Аз бях от хората, които посрещнаха създаването на ДСБ с ентусиазъм. Мнозина смятахме, че това е партията, която ще отстоява принципи, а няма да влиза в явни и тайни договорки с другите политически играчи, какъвто стил се наложи в българската политика след заавръщането на Симеон Сакскобурготски. В името на принципите преглътнахме множество изборни загуби. С утешението, че може да сме маргинални, но сме прави...
Сега обаче генерал Атанасов провъзгласи, че е готов да управлява и с БСП, и със Славчо, и с Мая Манолова, въобще с всеки, освен с ГЕРБ. Е, затова ли беше всичко? Надежда Михайлова била "мека", а сега Атанасов е толкова "твърд", че ще се прегърне с всеки под крилото на президента на БСП Радев? Да попитаме Иван Костов: затова ли, г-н Костов, създадохте ДСБ, за да правите ОФ с комунистите и техните производни? Татуираният популист - пръв приятел на "автентичното дясно"?! Само и само за да бъде свален ГЕРБ от власт?! Впрочем ГЕРБ е на практика аналог на СДС от 90-те, и с доброто, и с лошото. ГЕРБ е СДС, включително със склонността да назначава удобни главни прокурори...
Не вярвам Костов да ми отговори, така че въпросът е и към "твърдото ядро" на ДСБ: затова ли беше всичко?
И моля, не ми пробутвайте отговор, който се изчерпва с опорките "мутрата Борисов", "шайка", "моделът Пеевски" и т.н.. Нито пък с красиви приказки за "гражданите" и "гражданското" ще успеете да замъглите факта, че идва "време разделно". И изборът е между Борисов и Нинова.
След 20 години в България може и да има нормално структурирано политическо пространство. Което ще рече битката да е между лявоцентристкия блок, воден от доайена на либералите Христо Иванов, и дясно-пупулисткия орбанистко-тръмпалашки фронт, начело с Ангел Джамбазки. Това обаче ще стане евентуално някога. Сега и на 4 април изборът все още е между сини и червени.