Защо България няма редовно правителство?

Народът бил такъв, бил онакъв, залитал по популисти, искал си Тодор Живков и какво ли не, пищят интелектуалците.

Е, как да не ти домилее Тодор Живков (или спомена за нещо от онова време), когато от екрана дебелокожи шарлатани нагло те вземат идиот. На фона на Асен Василев и Кирил Петков скоро с носталгия ще си спомняме и за Пеко Таков и Мако Даков…

Та, казал бил Асен Василев, разбира се важно-важно, с издути бузи, че само те са голямата работа и затова няма да подкрепят правителство с мандата на победителя в изборите. (Очевидно за всички, вече и официално признато от шарлатаните – това ще е ГЕРБ). Като аргумент Василев посочва, че ГЕРБ 4 пъти не могли да направят правителство, а те, героичните Добри сили, цели два пъти успели.

Да напомним:

-          Първо правителство на ПП имаше, защото те легитимираха БСП и вкараха Корнелия „Нито патрон за Украйна“ Нинова в управлението.

-          Второ правителство на ПП имаше, защото ГЕРБ отстъпи и им даде да си поиграят.

Съответно, четири пъти, може и повече да са, ГЕРБ не може да направи правителство заради твърдоглавието на ПП и присъдружните им сателити – костовистите със затихващи функции. Разбира се, „твърдоглавие“ е дипломатичен начин да обозначим болшевишкия цинизъм на лидерите на „умнокрасивите“, ръководени от великия ленински принцип „Колкото по-зле в държавата, толкова по-добре за нас“.

Щели били ППДБ да търсят „равно отдалечен от политическите сили премиер“, някаква неродена мома или момък, дето ще управлява с неизвестно чий мандат. Мечтата на борците срещу Пеевски – да бъдат като Пеевски, мечтата на уж борещите се с ДПС (но сега подкрепящи  Доган) – да си имат свой Беров.

Единствено идиотизмът прави тези наглеци донякъде симпатични, колкото и това да е странно за здравия разум.

За джендърите и вещиците

 Много се изговори  и изписа за поправките в Закона за предучилищното и училищното образование, станали известни като „Закон срещу пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация“. Въпреки това изглежда огромна част от изказващите се „За“ или „Против“ всъщност не разбират какъв е проблемът. Проблемът не е в това дали си за или против  „нетрадиционната сексуална ориентация“ (нелепостта на този израз се нуждае от отделна статия), или дали си за или против пропагандата на такава. Това са политическите опаковки на проблема. Проблемът е, че „Законът“ със смехотворните си формулировки не разграничава пропаганда от информация.  Не може да ги разграничи, дори да твърди, че се има предвид само "пропагандата". И това ще има разрушителен ефект върху атмосферата в училище.

Но да караме подред. Първият аргумент на противниците на „Закона“ беше, че той е излишен, защото пропаганда на каквото там се разбира „под нетрадиционна сексуална ориентация“ в училище няма. Радетелите на „семейните ценности“ веднага отговориха с първата опорка: „Щом няма пропаганда, защо се плашите от Закон срещу пропагандата“?! Разбира се, това е фалшив силогизъм. За да стане пределно ясно колко е фалшив, да предположим следното. Осенени от мъдрост, депутатите решават да приемат Закон срещу вещиците – защото вещиците разрушават традиционния морал. Дотук добре, мнозинството от населението едва ли е фен на вещиците. Някои обаче възразяват „Ама, то вещици не съществуват, този закон е безсмислен и безумен“. На което феновете на „Възраждане“ отговарят: „Ааа, щом няма вещици, какво ви пречи законът“?! От историята обаче знаем много добре какво се случва при наличието на подобни закони. Понеже няма сигурен начин да се различи вещица от обикновена жена, много жени с червена коса или баячки и билкарки изгарят, преносно и най-вече буквално. Защото някой е решил, че са вещици. (Примерно е тропал на вратата й среднощ, а „вещицата“ не му е отворила.)

Стигаме до втората опорка на защитниците на Закона – щом протестирате срещу Закона срещу пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация, значи сте за пропагандата, значи сте пропагандисти, джендъри-агитатори!  Този силогизъм също е фалшив. Все едно ако си срещу Закон за вещиците, значи си вещица или работиш за вещиците, плаща ти Сатаната (в днешно време Сорос). Нищо такова няма. В по-голямата си част онези, които са срещу закона на Костадин Костадинов, не са за „джендърите“ или за четвъртия пол, а виждат как този безсмислен закон ще даде хиляди възможности за тормоз над учителите – от страна на талибанстващи родители, директори, завиждащи колеги и кой ли още не. Това е проблемът! Проблемът е теоретичната и практическа невъзможност да се разграничи информация от пропаганда. Това ще позволи всяко споменаване на „опасната“ тема да води до оплаквания, разпалване на грозни страсти, публичен линч. С една дума – до гонене  на вещици. Именно това опитват да предотвратят подписалите се учители в апела на учителя Борис Илиев.

Айде сега, ще кажат „здравите българи“, защитници на семейството – как пък да не може да се различи информация от пропаганда, аз веднага я познавам пропагандата!

Познаваш, вятър! Публичното поле е задръстено с пропаганда, политическа и търговска, викат и PR и реклама. Обикновено идиотска, но това не пречи да работи. Как масовият човек разпознава кое е информация и кое – пропаганда? Много просто, щом идва от онези, на които вярваме, от „нашите“, т.е. от Костадин Костадинов, Кирил Петков или Христо Стоичков примерно, значи е вярно, щом идва от „ония“, другите, които псуваме, значи е пропаганда, лъжа и измама. Хайде сега си представете как с нашата фенщина, заслепение и самочувствието, че знаем всичко и „няма кой да ни излъже“ влизаме да въведем ред в училище?!

Много прост пример, за онези, които всичко знаят. Изречението „Мъж от предполагаемо арабски произход закла трима и рани още петима в Солинген“ информация ли е или пропаганда? Ако си консерватор е информация, ако си либерал – пропаганда (заради имплицитното внушение, че в дъното стои Исляма и превземането на Европа от неевропейци).

А сега да си представим, че даскалът е написал двойка на ученика, защото не е прочел сонет 91 на Шекспир. А ученикът отговаря, че той не иска да чете гейска пропаганда. И родителят, привърженик на „традиционните ценности“, се разпищи във Фесбук? Ще може ли бабата от гетото, грижеща се за внучката, да разграничи пропагандата от информацията, литературата от джендър иделогията в стихотворение, в което мъж възпява любовта си към мъж?! Какво ще направи директорът? Накрая ще трябва МОН да изпрати комисия за изясняване на случая. И как системата ще избегне цялото това късане на нерви? Много просто, като наложи цензура и автоцензура върху всичко, свързано с "нетрадиционната сексуална ориентация". За да нямаш ядове, трябва по никакъв начин да не даваш повод да те помислят за вещица.

Хората имат своите пристрастия, които наричат „мъдрост“, „инстинкт“, „възпитание“ и прочие. Те не са виновни за това. Виновни са политиците, които нямат спирачки в печеленето на гласове по най-евтиния и грозен начин – като разпалват омраза, хейт. Костадинов го прави по един начин, пепейците по друг, но принципът е един и същ. Точно затова гласът на умереността трябва да се чуе. Да, ще бъде заглушен от крясъци, но не бива напълно да затихне.

Кеш политици, кеш анализатори

 Да се четат, че и коментират глупотевините на дежурните апологети на ППДБ в медиите е губи време.

От време на време обаче отнякъде избликва такава гадно миришеща глупост, че човек не може да се стърпи.

Ето ви Веселин Стойнев - от "Дойче веле", та в "Дневник": "Хитрият ход на Борисов за Калин Стоянов. Какво следва сега?". Само едно изречение от текста на агитатора, ще коментираме, другото е ясно.

ППДБ имали сложна задача (ех, тия наши джедаи, рицари на доброто, все трудни задачи им се падат), защото "с президента са съюзници по антикорупционна линия и противници по евроатлантическа". Ха сега кажете кое е по-тъпо: това, че авторът не просто твърди, а приема за очевидност, че президентът Радев е борец с корупцията или че ППДБ са евроатлантици?

Борци с корупцията - с Копринков, Рашков и пуделите!? Евроатлантици - докарали държава от НАТО до политическа криза, по-характерна за субсахарна Африка. Дерогатори с кеш.

Най-учудващото е, че има някакви хора, които все още охотно консумират подобни бълвочи, т.е. "анализи".

Първият прогледнал

 Колкото и да е шокиращо, водещ политик от ПП-ДБ най-накрая прогледна. Радан Кънев пред БТВ каза онова, за което вождовете на "демократичната общност" и фалцетните им щамани все още не смеят и да си помислят. Друг е въпросът, че през последните 4 години Радан плахо припяваше на глупостите на Христо Иванов, кирчовците и болшевиките анализатори.

Радан каза две важни неща.

Първото получи някакво медийно внимание. "Държахме се като по-добре облечено и по-възпитано „Величие“. Някой ако не е разбрал - става дума за онази политическа стилистика, която започна с ковчезите и рибата, Народните въстания и прочие бутафории, отдрънчаващи все по-кухо с течение на времето и превърнали "демократичната общност" в подивяло от опорки, напълно заслепено виртуално стадо. Радан го е обяснил пределно ясно: "В един 4-годишен период от време ние си позволявахме да печелим гласовете на избирателите чрез една популистка радикализация на вота, която не отговаряше на политическите реалности в страната.". Да го кажем така, белким го разбере и Дайнов: "Държахме се революционно, без да има революционна ситуация".

Още по-важна е другата теза на Радан Кънев. "Няколко пъти, когато бяхме по-силни от ГЕРБ, ние не намерихме формулата за управление с тях. Намерихме я едва тогава, когато ПП и ДБ заедно се оказахме по-слаби от ГЕРБ“. Именно, Радане, но нима и ти не участваше в превръщането на "демократичната общност" в радикализирана и безпомощна тълпа?! Вместо да подчините ГЕРБ, когато бяхте силни, и с действия да работите за бавното му ерозиране, вие решихте да "чегъртате". Да напомним, че концепцията за "изчегъртването" дойде именно от Христо Иванов (Слави беше после) и той е главният виновник за ситуацията, в която се навираме. 

Дали обаче някой от "градската десница" или както там се величаят умнокрасивите, ще чуе казаното от Радан Кънев?! А като го чуе, дали ще признае фундаменталната сбърканост на онова, което Христо Иванов, харвардците и неосъществените дисиденти от Тошово време предлагаха като политическа стратегия?

Като не можем Паметника, да преместим Вазов

 

На 28 юли МОН публикува за обществено обсъждане проект за промени в учебните програми за общообразователна подготовка от I до X клас. Всъщност това е формализиране на вече огласени в публичното пространство идеи. По отношение на програмите за литература, първото, което може да хрумне на човек, е че новото, уж либерално управление, се е опитало да приложи стария консервативен девиз: „Да променим нещата така, че да си останат същите“. Само че и в това не е успяло. Привидно незначителни, промените са на път да срутят и без това неособено стабилната конструкция на програмата по литература за първата гимназиална степен.

Да започнем с очевидното и баналното. Промяната на учебните програми е сериозна реформа, която предполага задълбочено обмисляне, избистрена концепция и ангажиране на специалисти от различни области. Програмите могат и трябва да се променят в съответствие с променящата се социална и културна среда. За съжаление, предложените за обществено обсъждане промени в програмите по литература за VIII, IX и X клас оставят впечатление за хаотични усилия да се удовлетворят нечии (неизвестно чии) произволни хрумвания.

Основната слабост в предложените промени е „свалянето“ на учебния материал, свързан с Иван Вазов от X в IX клас. Това механично преместване не решава никакви проблеми, а само създава нови. (Впрочем министър Галин Цоков на 10 август пред медиите обяви: „Няма да допуснем механично "слизане" или "качване" на съдържание в учебните програми“, но именно това сякаш е на път да се случи с програмата по литература). Като не можем да преместим Паметника на Съветската армия, да преместим поне Вазов…

Какъв е проблемът със „свалянето“ на Вазов в IX клас?

1.      Промяната не е мотивирана с нищо, освен с огласения в медиите довод „да се даде повече време на учениците от X клас за националното външно оценяване“. За обществото не е ясно кой и как е преценил, че „времето в X клас“ е малко или че произведенията са „твърде много“. Актуалните учебни програми по литература задават списък от задължителни произведения, който е тройно и четворно по-къс от списъка със задължителна литература в действалите преди това учебни програми от 2001 г. За някои обаче произведенията отново се оказват много. От друга страна, демонстрацията на загриженост за НВО след X клас е тежко лицемерие, защото в настоящия си вид то е едно напълно лишено от значение занимание, което не представлява важност нито за учениците, нито за обществото. Свидетелство за това е фактът, че по време на пандемията от КОВИД-19 през 2020 г. НВО за X клас въобще не беше проведено и от това не произтече никаква драма. Освен всичко друго в НВО по БЕЛ след X клас е включен материал само от българската литература. А това означава, че никой по никакъв начин не оценява и не следи как е усвоен половината учебен материал в първата гимназиална степен (По-специално областите „Антична литература“, „Средновековие“, „Ренесанс“, „Просвещение“, „Романтизъм“, „Реализъм“ и „Модернизъм“).

2.      „Слизането“ на свързания с Иван Вазов материал в програмата за IX клас разрушава цялата структура на учебното съдържание за IX и Х клас. Да напомним очевидното – учебният материал в трите класа от първата гимназиална степен е подреден съгласно литературно-историческия принцип. Авторите и произведенията се разглеждат в своя литературно-исторически контекст – направление или период. Преди разглеждането на отделните автори и произведения учениците се запознават с характеристиките на съответния период или направление, а след това интерпретирането на творбите в съответствие с тези характеристики влиза в очакваните резултати. Иван Вазов е първият автор в периода от Освобождението до Първата световна война. Затова заедно с Вазов и неговите произведения в IX клас отива и уводният урок към периода. Какво се получава:

-          Учениците ще разглеждат останалите автори от периода (Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов) в X клас, след лятната ваканция.  Това разтегляне във времето едва ли ще доведе до добри резултати.

-          В IX клас на учениците ще им се събират общо 6 различни направления или периода („Просвещение“, „Романтизъм“, „Реализъм“, „Модернизъм“, „Българско възраждане“, „Българска литература от Освобождението до Първата световна война“.). Става дума за материал, който е малко по-абстрактен, нуждае се от обясняване, дискутиране, обсъждане на други творби, автори, изкуства. При това в някои случаи периодът ще се изучава по едно произведение и така уводните уроци ще натежат още повече спрямо тези, в които се дискутират конкретни произведения. Казано по друг начин, програмата за IX клас ще заприлича на конспект по литературна история.

-          Откъсването на Вазов от останалите изучавани автори от периода на българската литература от Освобождението до Първата световна война ще доведе до неговото допълнително архаизиране и пришиване към Възраждането и патетиката на националноосвободителните борби.  Вазов е неделима част от новата българска литература, със своето творчество той активно участва в литературния процес, интертекстуалните диалози и полемиките в българската литература след Освобождението. „Командироването“ му в програмата за IX клас го изважда от неговия естествен литературен контекст.

3.      Към изложените аргументи трябва да добавим и едно чисто практическо, но много важно съображение. От първи автор в програмата за X клас Вазов става последен автор в програмата за IX клас. Както знаем, по обективни и субективни причини времето за преподаване в края на годината никога не стига и това ще доведе неминуемо да претупването на сваления от Х в IX клас материал. При това става въпрос за значителен обем учебен материал – уводен урок за периода, три глави от „Под игото“, одата „Левски“… В този смисъл Вазов единствено ще загуби, ако бъде осъществена предложената промяна.

Недообмисленото „сваляне“ на Вазов в IX клас, проблематично само по себе си, води и до друг сериозен проблем. За да се отвори пространство за Вазов, се предлага драстично орязване на учебния материал по западноевропейска литература. Използването на благовидно звучащата формулировка „и/или“ не може да прикрие онова, което всъщност ще се случи. На теория, ако учителите избират опцията „и“, техните класове ще изучават 8 произведения от разделите „Просвещение“, „Романтизъм“, „Реализъм“ и „Модернизъм“. Онези обаче, които изберат последователно опцията „или“ (което е и най-вероятното), ще се занимават само с 5 произведения (по едно от „Просвещение“, „Реализъм“ и „Модернизъм“ и две от „Романтизъм“). Как се очаква едни класове да изучават 8, а други 5 произведения, след като броят часове по литература е еднакъв?! Няма защо да се крие истината – ако бъде приета предложената промяна, западноевропейската литература ще бъде сведена до 5 произведения. Тъй като съм се занимавал с историята на учебните програми в средното училище, мога да заявя, че такова орязване на световната литература не е имало и по времето на Вълко Червенков.

Тук не бих навлизал в обществено-политическите аспекти на ситуацията. (Има голяма ирония в това едно правителство, афиширано като „евроатлантическо“, да наложи безпрецедентно орязване на големите имена на световната литература от учебната програма). Трябва обаче да се кажат поне две неща.

Първо, изучаването на даден голям културно-исторически период само през едно произведение ще доведе до едностранчивост. Авторите, включени в сега действащите програми, неслучайно са поне по двама – за да се разкрие историческата динамика и многообразие на направлението. Предложените промени не просто маргинализират световната класика, но и предопределят изкривеното й представяне. Ако едни ученици са изградили представите си за реализъм само върху „Дядо Горио“ на Балзак, а други – само върху „Мадам Бовари“ на Флобер, от това ще са загубили и едните, и другите.

Второ, от орязването на западноевропейската литература ще пострада и изучаването на българската литература, която се лишава от своя естествен литературен контекст. „Свалянето“ на Вазов в IX клас означава увеличаване на часовете за българска литература за сметка на световните класици. На пръв поглед изглежда патриотично, но всъщност българската литература не печели нищо от това, защото се губят интертекстуални връзки и трансформации, без които националните класици неизбежно зазвучават провинциално. Ако Бодлер не е бил изучаван, как ще се изучава българският символизъм? Ако не е изучаван романът „Мадам Бовари“, какво правим с „Тютюн“ и „Крадецът на праскови“ съответно в X и в XI клас?!

Основният замисъл на предлаганите промени изглежда е да бъдат „облекчени“ учениците и съответно да им се подобрят резултатите на националните външни оценявания. Преди да се пристъпи към „облекчаване“ обаче, е нужно добре да се анализира в какво се изразява „тежестта“. Вместо да се местят напред-назад автори и произведения, много по-голям ефект например би имало едно преразглеждане на очакваните резултати към всяка една тема от учебната програма – във всички класове от гимназиалната степен. Тежестта е не в броя на произведенията, а в дефинираните очаквани резултати, които са много, трудно измерими, а някои от тях и откровено непосилни за учениците.

Далеч съм от мисълта, че учебните програми са свещени скрижали, които не бива да бъдат променяни. За да бъде обаче една промяна смислена, тя трябва да стъпва върху концепция и вътрешна логика. Ако МОН има капацитета и желанието, по-добре да направи необходимите стъпки за изготвянето на една изцяло нова програма, с нова концепция, която се приема от обществеността и професионалните общности. Ще си позволя една метафора от сферата на строителството - ако ще се прави нова сграда, тя трябва да е по нов архитектурен проект. Това, което се предлага сега, прилича на уж козметичен ремонт, който обаче предвижда премахване на стени и носещи конструкции. Не от това има нужда българското училище, поне по отношение на литературата.