Малоумниците

Къро: "ПП и ДБ са моите хора, малко са малоумни, но вършат работа."

Всъщност тези тарикати не са малоумни. Много са си хитри даже. 

Малоумните са онези, които гласуват за тях. 

За политическото представителство на българската (вероятно и руска) мафия.

Топ-слагачество

Хубаво е да се документира по някакъв начин ставащото в публичното пространство. Само след седмица всичко бива забравено. Затова нека да улесним бъдещия изследовател на обществените нрави, като посочим може би най-слагаческия материал в днешната българска журнлистика , а именно:

"Песен за журналистиката в такт 7/8" от сайта "Булевард България".

Това подлизурство пред новата Партия, пред силните на деня, пред дълбоката държава, превзела имитативната българска демокрация, удря в земята и Любомир Левчев с прочутото "Другарю Живков, вие не можете да ми забраните да Ви обичам!".

Материалът неслучайно е неподписан. Някакво остатъчно чувство на срам все пак изглежда е останало в списващите този електронен парцал.

Същността на антрефилето е "Как си позволява жуналистката Жени Марчева да пита Лена Бориславова за стълбището?! Позор. Колко по-важни теми имало от "парапета". И патосът, фалцетното избиване, къртещо парапети - това ли било журналистиката?! Наглост, на която са способни само необелшивишките пиари и обслужващи "Промяната" "журналисти".

Политическата журналистика, скъпи слагачи от "Булевард България", се занимава преди всичко с интегритета на политиците. С истината, независимо дали е "жълта", "синя" или пембена. Не с това, което обещават, не с опорките, които пиарите са им набутали в главите и устата. Журналистът би трябвало да умее да подминава орорките, за да търси истината. Плахите опити на Жени Марчева да повдигне завесата, с месеци закъснение, пред най-чудовищния случай на шуробаджанащина в новата българска история, са проблясък, засега много слаб и мек, който ако не пример,  епон енапомняне какво би трябвало истинската журналистика да прави.

За умните и смелите

Като заваляха воплите на умните и смелите по уволняването на Александър Морфов, та цяла неделя. Шумно, истерично, ден и нощ.

Умните занареждаха: творецът така, чиновникът онака, ууу, как може?! Свободният творец никой не можело да го пипа, камо ли някакво директорче. Много оригинално и интелектуално, няма що.  Романтически клишета втора прясност. 

За сведение на оплаквачите: Морфов е уволнен от държавната службица "Главен режисьор на Народния театър". Той е уволнен не в качеството си на "творец", а на служигел, подписал се под длъжностна характеристика, която е длъжен да изпълнява. Колкото и това да се вижда кощунствено на възвишените души. Като си "свободен творец" и не може никой да те ограничава, какво драпаш за заплатка?! Интересно обаче, най-свободомислещите интелекуталци често нямат нищо против държавната заплата. Я за "главен режисьор", я за "главен драматург" - при сегашната културна политика очевидно синекурни длъжности. Никой не пречи на Морфов да "твори". И той, и всеки друг добър режисьор е добре дошъл да прави представления. Без да му тече стаж за пенсия, но и без принудата да се съобразява с "чиновници".

През това време смелите (сред актьорите в Народния театър) не спряха да изпращат аудиовизуални доноси до министъра на културата и премиера как трябвало да уволни нечестивия депесар, самозабравилият се чиновник Василев. (Аудиозиуален донос е когато ти дадат ефирно време в удобна за промянаджиите национална телевизия, а ти настояваш някой да си подаде оставката, ако не - да бъде уволнен, защото е голям мръсник, според тебе и фейсбука). Голяма смелост, голямо нещо - същински хъшове, изправили се срещу султана. Както обаче знае всеки, който през плет е виждал театър, важният човек там е режисьорът. Режисьорът раздава ролите и решава кой да играе и кой не. Директорът никой не го бръсне за слива, той само трябва да подписва ведомостта за заплатите. В този смисъл воят да бъде уволнен Василев не е нищо друго, освен раболепие и челобитие пред шефа Морфов. (Да напомним и за угодническото хихикане на актьорския "колектив", докато Морфов разказва как е изхвърлли "гербаджийския боклук"). Кой крив, кой прав - всеки сам си преценя. Уточняваме само, че никаква смелост и риск няма в това да си защитаваш началника. Дори да си голям актьор и да можеш да изиграеш искрен, леко недодялан и точно затова симпатичен гняв пред камерата.

А най-нелепото е, че всичко това се прави от хора, които иначе бият тъпана как най-накрая трябвало да си върнем държавата, за да станела тя като развитите демокрации. Само че ако Морфов беше направил това, което направи, в "развита демокрация с върховенство на закона", например в Америка, щяха така да го подгонят за дискриминация на сексуална (Велислава Кръстева е жена), етническа (предполагаема връзка с партия на етническо малцинство) и политическа основа ("изхвърлих един гербаджийски боклук"), че Холивуд щеше да му се види тесен. Да не говорим как медиите на "свободния свят" щяха да го направят на мармалад. Но разбира се, тук не е Америка. В страната, в която медиите са на сто и кое беше там място по свобода на словото, Александър Морфов минава за герой. Тук няма значение какво правиш, стига да си припознат като "наш" от "добрите сили". Както би казал Бай Ганьо, "Само викай "Долу ГЕРБ", пък ако щеш тръгни по бели гащи!".

Мръсните номерца на "Промяната"

 По всички медии водещи и "анализатори" вият, че Народното събрание  трябвало на всяка цена да приеме закона за разследване на главния прокурор, защото иначе нямало да видим пари от Плана за възстановяване и развитие. Така било записано в плана...

И кой го е записал там? Записало го е правителството на Четворната коалиция, съставена от харвадски и учиндолски чалгаджии, дъбъли и рандъм комунисти. Записал го е в анекс Асен Василев, на 1 август 2022 г., на последния си ден като министър в оставка. На следващия ден застъпва служебното правителство. И сега, хоп: "Европа иска..." Всичко това хубаво го е описала Калина Андролова тук. Ако има кой да чете и слуша...

Изнудването във всичките му форми, моралният рекет е запазена марка на ПП и ДБ. Добре, че ще се явяват заедно на поредните избори. Така ще можем да преброим с математическа точност колко българи ще гласуват за очевидни негодници и тъпанари.

Социолози и астролози

Имало е време, когато астролозите са били смятани за сериозни учени, трудно различими от астрономите и математиците. Алхимиците пък са съществуали преди химиците и са се ползвали с уважение, за което акад. Николай Денков днес може само да мечтае.

Днес алхимици няма, но астролозите триумфално продължават да шестват из медиите. Както и социолозите. Шарлатаните са винаги търсени.

Как стана така, че стигнахме дотам т.нар. "социолози" да ни обясняват обществото и света? Хилядолетия наред човечеството някакси се е справяло без социолози. Социологията възниква някъде през 18 в., като някакъв вид медицина, поставена в услуга на полицията, и с основна цел - контрол върху популацията, най-вече върху тъмната беднота, заплашваща с епидемии и бунтове съществуващия ред. Развитието на публичността обаче постепенно изтиква социолозите напред и те се превръщат в чревовещатели, т.е. гадатели и обяснители на "нагласите" на материала. 

Ето ги и днес - шестват по телевизионните екрани представители на бизнеса със социологически сондажи и напоително обясняват как на поредните избори щели да се борят "партиите на промяната" и "партиите на статуквото". И как пък някой не се намери да ги попита: "Какво е "промвяна" и какво е "статукво?" Никой не гъква, мисирки и мисири кимат дълбокомислено и кълват ПР клришета, маскирани като "анализ".

Няма"промяна, няма "статукво". Има мошеници и идиоти, съзнателно или несъзнателно отдаващи все по-големи територии на червените мошеници, чийто основен политически представител е Румен Радев. Това, е което става. Чуете ли думички като "статукво", "съдебна реформа", "промяна", "модела", да знаете, че ви мислят за балъци.