понеделник, 13 декември 2021 г.

Лъжливата овчарка

 Нагла и манипулативна още с първите си думи при встъпването в длъжност. Що е то?

За отговора се досещат вече и децата - новата министърка на правосъдието, топ-юристът на ДБ, г-жа Надежда Йорданова. Какво е казала? Ето това:

"Гешев, твоят инат всеки ден струва пари и достойнство на нашия народ. Твоят инат пречи на плана за възстановяване и устойчивост да бъде придвижен още по-бързо!" 

Достойна ученичка на Учителя ХИ, мастъра на хейта Христо Иванов!

Естествено, че никой от ЕК не иска от нас да махнем Гешев, за да ни бъде "придвижен по-бързо" Планът за възстановяване и развитие. Умният Пеканов е сложил някакви али-бали за отчетността на главния прокурор и естествено, от ЕК искат да обясним WTF е това. Евробюрократите настояват "изчегъртвачите" да се опитат да бъдат по-внятни, а не да плещят каквото им дойде, какъвто им е обичаят  Не само че от ЕК не искат и няма как да искат махането на Гешев, но и ако Гешев вдигне джангър за опитите на изпълнителната власт да му се бърка в живота, могат съвсем да спрат парите. Защото в Радева  България очевидно липсва разделение на властите и върховенство на закона. 

Тези неща сигурно се знаят от топ-юристите на ДБ, които иначе една листа за изборите не могат да регистрират. Знаят се, но нали е зор да се хейти, да се нахъсва агитката, да не би някой заблуден умнокрасавец да се почеше по главата и да попита: "Абе, ние, таковата, що сме в коалиция с комунистите? И с кого въобще сме в коалиция?". Такива опасни въпроси не трябва да се допускат. Затова и на прясно назначената министърка първата й работа е да отвори торбата с лъжите и хейта. 

Проблевът е, че в някаква ситуация на г-жа Йорданова може да й се наложи да каже нещо вярно. Но кой ще й повярва? Кой вече ще повярва на лъжливите дебарчета, които се изплюха и на историята си, и на принцзипите си, и на електората си?!

събота, 11 декември 2021 г.

Кой ще управлява България?

Толкова се изписа за новите управляващи - разбрахме вече и кои ще са министрите, и дълргосрочните и краткосрочните им планове, и детайлното споразумение между коалиционните партняьори - уупс, споразумението впрочем не сме го видели още, приложенията ги крият, пускат на публиката само общите приказки и списъка с мвинистерства и министри.

Само едно не разбрахме - а какво е това "Продължаваме промяната"?

Не кои, какво е "Продължаваме промяната"? Кои са, разбрахме.

В документите официално се говори за "Коалиция "Продължаваме промянята" - формата, под която Кирил Петков, Асен Василев и приятелите им влязоха в парламента. Знае се, че всъщност коалицията е между маргиналните партийки "ВОЛТ" и "Средна европесйка класа", щедро дали регистрацията си на харвардските вундеркинди.

Самите харварди на сайта си се определят като "проект". Няма партия "Продължаваме промяната", никой и не говори за учредяването й. Има просто "проект" - нещо, несъществуващо в Закона за политическите партии. 

Това са дреболии, ще кажат мастите анализатори с очи, овлажнели от благата ракия по повод бракосъчетанието между комунисти и костоваци. Добре, де, дреболии, дреболии, но няма ли някой да си зададе въпроса: а как ще функционира нещото, на което Кирил Петков и Асен Василев са неформални лидери. Всяка една нормална партия, била тя БСП, ДСБ, ГЕРБ или дори ИТН си има колективни органи, устав или правилник, по който се избира ръководството, Контролен съвет, процедури за отчетност и т.н. Да оставим идеологията и програмите - всяка партия има организационна структура, йерархия и система за взаимен контрол. Нищо такова няма при формацията на харвардите. Изпоназначиха де що има приятел, старо гадже или колега по офис, тръгнаха и по читалищата и автобусните спирки. Докога ще я карат така? Кирил Петков харесва някого и му дава пост. А кой избра и назначи Кирил Петков? 

Как пък никой от "анализаторите", дето се скъсаха да вият как ГЕРБ и ИТН били "вождистки" партии, не забеляза, че по-вождистко формирование от "Продължаваме промяната" няма. Дано поне вождът да е самият Кирил Петков, а не някой Кой, подгонен от прокуратурата. 

А дано, ама надали. Ако Петков беше истинскки премиер, щеше ли да се остави друг да му реди силовите министри?! Особено това с оставането на Рашков е все едно кумът да прикрепи някой към младоженеца, та да му помага с булката. 

Това последното малко просташко излезе, но да се говори възпитано за бесните псета на президента е просто неприлично.

петък, 10 декември 2021 г.

Възмущението на префинените

 Не беше толкова отдавна, когато наричах фанатизираните привърженици на ДБ "комунисти" и "талибани", като си мислех, че това е хипербола. Уместна, но все пак хипербола или метафора, ако предпочитате.

Все повече обаче се убеждавам, че "комунисти" и "талибани" са всъщност неутрални термини, описващи безпристрастно обективната реалност на умнокрасивите зомбита.

Като какви да определим хора, които изригват във Файса, защото Владислав Панев си бил направил селфи в парламента с Пеевски?! И след няколко нескопосани обяснения Панев, очевидно глуповат, но незлоблив човечец, си подава оставката като зам.-председател на парламентарната им група. Защото бил "сгрешил" и "разочаровал" фанатизираната агитка.

Същата агитка обаче съвсем спокойно приема лидерите на ДБ да си преговарят със стари комунисти и млади мошеници за места край трапезата на властта. Даже им се радва, вдига палчета...

Всичко било позволено, щом ще допринесе за "разграждането на модела", "измитането на мутрите" и "елиминирането на ГЕРБ и ДПС". 

И какво знаем за Пеевски и ДПС? Че са управлявали в Тройната коалиция заедно с БСП. И после за малко пак с БСП по времето на Орешарски. А какво прави ДБ сега? Ами, ще управлява заедно с БСП. Коалиционни партньори, черно на бяло. Това не е просто някакво селфи, а акт, с който ДБ ще останат  в историята.  ДПС - коалиционен партньор на БСП, ДБ - коалиционен партньор на БСП... Каква е разликата тогава между ДПС и ДБ? 

Разлика няма. Веднъж ДПС, веднъж ДБ - все помагачи на БСП. Партньори в задкулисието. Няма по-комична гледка от идеологическото чистофайничество на умнокрасивите, които са възмутени до дъното на душата си от селфито на Панев, а не им прави впечатление, че са официално ортаци с Нинова като вицепремиер и сикаджия - министър  на земеделието.

четвъртък, 9 декември 2021 г.

Някои животни са по-равни от другите

 Какво е общото между всички революционни лозунги, които слушаме от година и половина: "Да си върнем държавата", "Да разградим мафиотския модел", "върховенство на правото", "нулева корупция" и т.н.? 

Общото е, че са основани върху идеята за справедливостта като висша ценност.

Разбира се, справедливост не в смисъл всеки да има по едно ферари с цвят червен и да получава колкото смята, че заслужава. Това не е справедливост, а комунизъм. Справедливостта е просто равенство пред законите и правилата. Един аршин за всеки и за всички.

И какво направиха народните избраници? Разбраха се, че в Народното събрание могат да си влизат и без Зелен сертификат. ГЕРБ предложиха справедливост - или и депутатите със сертификат (или тест), или сертификати няма да се изискват от никого на териотирята на България. Мнозинството отхвърли предложението. 

Значи така - децата в училище със сертификат или тест, на мол или на театър ходим със сертификат или тест, но в Народното събрание - за депутатите вход свободен! Ето я новата справедливост, ето я промяната! Че даже и маски не слагат в Народното събрание половината тутманици! Децата трябва да стоят по 6 часа с нахлузени маски, но депутатите го раздават директори. Сакън, да не би маската да загрози красните им ликове! Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.

Да напомним, че британският здравен министър Мат Ханкок, който изнесе на плещите си цялата битка срещу пандемията, в един момент бе изловен от охранителните камери, че се целува и натиска със своя сътрудничка. И изхвърча на мига! Не защото се е целувал с омъжена жена, самият той женен. От личния му живот не се интересува никой, освен съпругата му. Не, Ханкок бе изгонен от правителството на Джонсън, защото е нарушил собствената си заповед за спазване на физическа дистанция! 

Така е в белите държави. При нас обаче депутатите се натискат в непристойни коалиции необезпокоявани, без маски и сертификати, и никой не им търси сметка. Българският народ бил търпелив, казват. Търпелив или просто глупав, щом се оставя да го залъгват така нагло и бездарно?! Кирил Петков бил имал 46% одобрение... 

Народе!!!!

Впрочем, "Фермата" на Оруел завършва така: "Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е."

Бай Ганьо пише за "Дойче веле"

 Не е лесно да си професор интелектуалец в днешно време. Хем искаш да се подмажеш на новата власт, хем не върви да изкудкудякаш като обикновена мисирка: "Ах, колко са млади и красиви "Продължаваме промяната", ех, колко са умни и образовани харвардските ни спасители, ох, майчице, колко мвъжествен е президентът Радев!". Може, но не върви. На професора му отива нещо така по-тежко, да има Аристотел, "морал", "модел", такива работи. И най-важното - да не се допуска и най-слабото гласче на интелектуална честност и човешка съвест, промъкнали се в съзнанието на уверения в историческата си мисия интелектуалец! 

Като гледаме какво се публикува из "Дойче веле" и прогресивния печат като цяло, изглежда професорите интелектуалци са се обърнали за съвет към класиката. А там Алековият герой отдавна е обяснил как трябва да се правят нещата:

— Я чувай, професоре, знаеш ли… (холан, остави се с твоите пусти студенти!)… знаеш ли какво? Ти седни тази вечер, па напиши една уводна статия. Тегли му едно верноподаничество, че сам Президента да се слиса. Тури му там: Ваши смирени чада, Наш баща и татко, Вашия юмрук, с който ни върнахте държавата, нареди ги там като броеница, ти знаеш как. Па помени и за народа една-две думи, за гражданската енергия, волята за промяна, едно-друго, както му е реда. Разбра ли ме? Така. Па сетне тегли един калай на гербаджиите. Кажи там: Онези предатели, онези

Предатели остаря вече, да турим мафиоти — поправя Гуньо.

— Е добре, тури мафиоти. Па да не забравиш да туриш и фаталния за българския народ мафиотски модел. Дявол да я вземе, много ми се харесва тази дума „мафиотски модел“! Като кажа така м… м… мафиотския м…м…модел, все едно псувам някой на майка… Страшно ми се харесва!

Е, изглежда не само на Бай Ганьо се харесва.

сряда, 8 декември 2021 г.

Суета в ботуши

Защо проф. Велислав Минеков върши идиотщините с изхвърлянето на "Труд" и заканите за изгонване на ГЕРБ от напълно законно заеманите офиси в НДК?

"Защото е идиот" е най-логичният и правдоподобен отговор. Но макар и логичен и правдоподобен, този най-прост отговор не е пълен.

Несъмнено Минеков прави анонс за оставане на поста "Министър на културата" и в редовното правителство. Демек, мазни се юнашката на "промяната". И това е много вероятно, но също не казва всичко.

Главната цел на Минековите акции е да вдигне шум, който да прикрие прискърцванията при сглобяването на коалиционната каручка. Тук там все още някой коалицонен партньор нещо се прави на интиресен, затова е важно да се генерира краткотрайна, но мощна анти-ГЕРБ емоция. Плюнките са най-доброто лепило за коалиция от мошеници, измекяри, наглеци и глупаци. Като при кучето на Павлов - някой изревава "Долу ГЕРБ, чегъртай!" и новите лица започват да слюноотделят.

Въпросът обаче има и една писохолигечска, чисто човешка страна. За какво ли са му пък всички тези стратегии на проф. Минеков, че да се резили на стари години?! И тук отговорът е прост. Ами, човекът  иска да бъде запомнен. Като няма с какво, опитва с вандализъм и селташки хумор. Суета, обута с подковани ботуши.

Само дето след две години никой няма и да си спомня за Минеков и неговите ковчези и закани. Историята помни комплексарите само ако са убили някоя голяма личност или взривили нещо. Нищожествата обаче нямат кураж за това. За това и за голямото време те не съществуват.

петък, 3 декември 2021 г.

Как се прави "революция"?

 На специалното внимание на аятоласите на "промяната" и талибаните на "изчегъртването".

Как се прави "революция" през 2021 г.?

Много просто: с тонове хейт в социалните мрежи, тиражиране на фалшиви новини посредством ботове, с една дума: с високо технологични лъжи, използващи лековерието на българина. Който иска подробности, да чете тук. Не, не е "Пик":

How the former head of the Mossad managed to form a coalition in Bulgaria



понеделник, 29 ноември 2021 г.

Говори Тодор Живков

 Омотани в лепкавия захарен памук, който се точеше от мол „Парадайс“ цяла седмица (някои наричат тази субстанция от захар, червена боя и въздух „преговори за съставяне на правителство“) има опасност да пропуснем неща настина редки и уникални. А такива има. Споходи ни историческият късмет да станем свидетели на явление чудно и необяснимо, което тепърва ще се изучава от философи, медици и парапсихолози. А именно: последният комунистически диктатор Тодор Живков заговори чрез устата и перото на проф. Калин Янакиев, православен богослов и по съвместителство племенен шаман на протестърската общност.

Програмната си реч проф. Янакиев е публикувал в „Портал „Култура“ с бойкото заглавие: „Основното:изолирането на ГЕРБ“. И като концепция, и като поучително-заплашителни интонации статията на Янакиев дословно превежда на езика на днешните реалности известната теза на Тодор Живков за „голямата“ и „малката“ правда. „Голямата правда“, казва Живков е „правдата, че у нас се строи ново общество…, че вървим напред към комунизма.” (Из речта му „За работата на Деветия конгрес на БКП“, 1966 г.). Това било важното. „Малката правда” пък са „обективните затруднения” и забавяния по пътя към голямата цел – разни там случаи на безстопанственост, некадърност, връзкарство и прочее дребни несгоди. Те обаче не биват да стават повод за погрешни обобщения. По този начин Живков задава призмата, през която трябва да се пише и говори в публичното пространство. В никакъв случай не бива да се допуска „малката правда“ да ни отклони от следването на „голямата“.

Същото и при Калин Янакиев. „Голямата правда“ е „Ограждането на „Борисовщината“ в буквално чумаво политическо „гето“. (Това е цитат от проф. Янакиев, да не помисли някой, че си съчинявам, за да се подигравам!) А че междувременно комунистите са се върнали на власт, при това в най-гнусния си и компрометиран вид – това вече е „малката правда“, трябвало да изтърпим. Важното е да следваме генералната линия – изолирането на Борисов.

Янакиев е полемист, той добре знае, че тук-там има и някои несъгласни, и то сред гнилата интелигенция. Затова високомерно слага едни кавички на тезите им, за да ги обезцени като заблуди, породени от слаба идеологическа подготовка. Всички онези, които сме възмутени от сношаването с комунистическата партия, осъществено тия дни с брутална показност, всъщност не сме разбрали „главното“. Такива неща се случват с интелигенцията, затова трябва да й бъде разяснена партийната линия. И Живков така размахва пръст в една реч от 1966 г.: „Има някои кръгове в страната ни, в това число и някои кръгове сред интелигенцията, които подхождат с дребнобуржоазно мислене и психология към нашия живот.”

Всъщност, и речта на Живков, и статията на Янакиев имат своя логика. Само че тази логика  е стъпила върху фалшивата основа на мита. Митът за постижимия със земни усилия и насилие Рай и митът за „мафиотския модел на Борисов“. Едва ли е случайно, че и двамата мита обслужват интересите на една и съща партийна каста – и тогава, и сега.  

Та, така. Наследниците на Костов си преговарят с министрите на Виденов, все едно не е имало 1997 г. Да смяташ, че е противоестествено една политическа сила, обявявала се в продължение на почти две десетилетия за антикомунистическа, сега да се коалира с БСП – това си е чиста проба  „дребнобуржоазно мислене“. Трябва да се живее с „голямата правда“, затова истинският десебар днес с готовност ще се превърне, ако „голямата правда“ го изисква, в парцал, с който се лъскат ботушите на Рашков. Трудно може да се измисли нещо по-унизително за „градската десница“ от това да те утешава за унижението ти лично Тодор Живков.

П.С. Междувременно научаваме, че една дама от братството на "почтените" вече е уволнена от Държавната консолидационна компания, тъй като явно първата й работа е била да се погрижи за себе си и за познатите си, и то по особено нагъл начин. В "24 часа" са го формулирали така: "Уволниха шефка на ДКК със замайващи нарушения - твърдяла, че зад нея е икономическото министерство". Назначена лично от Кирил Петков - изненада! - в разрез със закона. Разбира се, проф. Калин Янакиев ще отговори, че това е "малката правда", на която не бива да обръщаме особено внимание.

петък, 19 ноември 2021 г.

Мишоци

 Уникално!

1 милион души са гледали дебата между кандидат-президентите Герджиков и Радев, напрежението в обществото ескалира с всяка минута, фатмаците за два гласа повече само къде не ни вкараха във война едновременно с Турция и Украйна. Всичко заради балотажа!

Има само двама души в България, за които очевидно балотаж в неделя няма - Христо Иванов и Атанас Атанасов. Като истински комунисти - ни дума, ни вопъл, ни стон. Позиция ли? Че то кога пък Иванов и Атанасов са имали позиция по нещо важно... Поне от кумова срама да бяха казали нещо, да мъцнат поне едно "гласувайте по съвест"... Нищо. Единствено ги вълнува да получат постове при харвардите. Христо Иванов, подал оставка заради провала на ДБ на изборите, се стяга за правосъден министър в правителството на онези, които му издърпаха половината гласоподователи. Е, няма такива мишоци!

Една добра и една лоша новина за "градската десница". Атанасов и Иванов няма накъде по-надолу да паднат, в този смисъл репутацията им няма да пострада, каквото и да правят оттук нататък. Както е казал народът, пачавра леке не  хваща.  Само дето с жалкото си умилкване около Радев и харвардските мошеници отнемат от образа и на своя прародител - Иван Костов. Все пак, в исторически план, ДБ е наследството на Костов. 

Костовисти, как ще преглътнете да видите лидера си Иванов "колега" с болшевика Рашков, по трудова книжка комунистически следовател?! Ще гласувате ли в неделя за иконата на лидерите си, Румен-Крим-е- руски-Радев? 

Опомнете се!

 

сряда, 17 ноември 2021 г.

Какво видяхме – и какво разбрахме от изборите на 14 ноември?

Какво видяхме? Видяхме и чухме какво ли не, но да се ограничим с безспорното.

1.   Макар и донякъде изненадващо, се случи логичното – консолидация на популисткия „протестен вот“. Безапелационният начин, по който формацията на Кирил Петков засмука електората на „партиите на протеста“, е най-безспорното доказателство за популисткия характер на цялата уйдурма с „протеста“. На арената на популизма голямата риба изяжда по-малките. Емоционалният вот си иска трапчинка, а не тумбаци. Платформи, позиции, история – всичко ова няма никакво значение за анти-политическия, сеирджийския вот.

2.   Също толкова логично, но донякъде изненадващо бързо беше рухването на ДБ. Преди девет месеца, на 15 февруари тази година, преди редовните избори, написах: „Мостовете между "автентичните десни" и ГЕРБ към момента са изгорени от Христо Иванов и генерал Атанасов. Какво двамата лидери си мислят, че правят и какво говорят по телевизията вече няма никакво значение. Напълно лишени от елементарен политически усет, да не говорим за стратегическа визия,  те са политически трупове.“

Е, на 14 ноември вечерта съдебният лекар просто мина да потвърди диагнозата.

Всъщност ние не знаем дали Христо Иванов и Атанас Атанасов действително са си подали оставките, или просто гръмогласно обявяват, че ще проведат изискваните от устава отчетно-изборни събрания на представляваните от тях политически организации. Събрания, на които делегатите може да ги преизберат отново,  а те ще се жертват, защото, също като Нинова на времето, „не искат да бягат от отговорност“. Оставките, реални или мними, нямат значения, ако не са последвани от признание за тотално сбъркана политика. Когато през миналото лято ръководството на ДБ пое курс към болшевизация и турбо-популизъм, това им донесе нови избиратели. Само че загубиха част от старите. Докато имаше привличане на новооглашени, тези загуби не личаха, напротив - Христо Иванов и приближените му бълнуваха власт, първо място на изборите. Дойдоха обаче новите месии и временно привлечените подръжници на ДБ си отидоха оттам, откъдето са дошли - във великия оекан на безсмисленото люшкане напред-назад, от спасител на спасител. В крайна сметка Христо Иванов и Атанас Атанасов закопаха не просто „Да, България“ и ДСБ – те опропастиха възможността за избистрянето на умерена, прагматична десница. Което без ГЕРБ под някаква форма нямаше как да стане. Залогът вече не са политическите кариери на Атанасов и Иванов, а съществуването на самата пост-Иван-костова десница.

3.   "Традиционните“ партии със стабилен корпус от привърженици търпят тежки удари – най-вече БСП и „градската десница“, в по-малка степен ГЕРБ. Единствено ДПС се държи и качва резултат. Във властта мощно навлезе един „проект“, който не е ясно нито какво представлява, нито кои са неговите поддръжници. Това е опасно, защото демокрацията се крепи върху партиите със стабилно ядро от поддръжници, които се идентифицират не просто с поредното „лице на промяната“, а с някакъв базов набор от политически принципи. Един английски лейбърист може да не е по-стока от българския си колега-политик, но е длъжен да спазва неписания договор с  избирателите-лейбъристи. (При консерваторите е същото, „говора примерно“, както казва депутатът от ПП Христо Петров). Този договор се е променял, но не мърда в основните си пунктове и те се знаят и от политиците, и от електората им. Ясни са червените линии, чието пресичане ще бъде наказано. Когато обаче някой дойде на власт само с усмивка и кухи лозунги, а електоратът му се състои от хора, до вчера симпатизирали на други партии, договор няма. Дошлият на гребена на популистката вълна ще внимава единствено да задържи емоцията колкото се може по-дълго. Електоратът му е в насипно състояние, не знае какво иска, затова и политикът не му е длъжен с нищо. Това са овце за стригане и природните закони изискват те да бъдат остригани.

Кой има полза от взривяването на политическата система и замяната на традиционните партии с „проекти“? Кой има полза хората да бъдат сведени до безмозъчни тълпи, които кукловодите управляват по "т'ва, по мрежите", както казваше един олигарх от Дубай?   

 Ясно е кой, това поне разбрахме - Румен Радев и задкулисието около него. Сценарият им върви много успешно. Разбира се, Радев не е солов играч. Старите ченгета и истеричавите госпожи са само видимата част на онова, което стои зад Юмрука. Както ДС в началото на 90-те създаде мутрите, за да осъществят криминалния преход в полза на мрежите на комунистическата номенклатура, така сега бе изваяна една нова мутра, която да разчисти терена за криминално-авторитарна олигархия от постсъветски тип. С Радев зад корабното кормило България една по една къса котвите, които я придържаха към демократичната цивилизация. С любезното съдействие на полезните идиоти, бръщолевещи по телевизии и сайтове за „модела „Борисов“, „чекмеджето“ и „мафията“.

Последният шанс на разума срещу бесовщината е на балотажа тази неделя. Единствено свалянето на Радев може да спре катастрофата.  Балотажът в неделя е изпитание за всеки, който определя себе си като про-европейски демократ. Да си „демократ“ и да не гласуваш за проф. Герджиков, означава, че си изгубил нещо в себе си.

И това е най-тъжното в цялата тази невесела история.