Не е лесно да си професор интелектуалец в днешно време. Хем искаш да се подмажеш на новата власт, хем не върви да изкудкудякаш като обикновена мисирка: "Ах, колко са млади и красиви "Продължаваме промяната", ех, колко са умни и образовани харвардските ни спасители, ох, майчице, колко мвъжествен е президентът Радев!". Може, но не върви. На професора му отива нещо така по-тежко, да има Аристотел, "морал", "модел", такива работи. И най-важното - да не се допуска и най-слабото гласче на интелектуална честност и човешка съвест, промъкнали се в съзнанието на уверения в историческата си мисия интелектуалец!
Като гледаме какво се публикува из "Дойче веле" и прогресивния печат като цяло, изглежда професорите интелектуалци са се обърнали за съвет към класиката. А там Алековият герой отдавна е обяснил как трябва да се правят нещата:
— Я чувай, професоре, знаеш ли… (холан, остави се с твоите пусти студенти!)… знаеш ли какво? Ти седни тази вечер, па напиши една уводна статия. Тегли му едно верноподаничество, че сам Президента да се слиса. Тури му там: Ваши смирени чада, Наш баща и татко, Вашия юмрук, с който ни върнахте държавата, нареди ги там като броеница, ти знаеш как. Па помени и за народа една-две думи, за гражданската енергия, волята за промяна, едно-друго, както му е реда. Разбра ли ме? Така. Па сетне тегли един калай на гербаджиите. Кажи там: Онези предатели, онези…
— Предатели остаря вече, да турим мафиоти — поправя Гуньо.
Е, изглежда не само на Бай Ганьо се харесва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар