Опозореното синьо

Кирил Петков и Асен Василев на фона на Софийския затвор. "Вече?", както би казал техният доста по-интелигентен духовен събрат Остап Бендер.

В това, че всеки ден излизат наяве далаверите на харвардските магураджии няма нищо изненадващо. Както не е изненадващо, че политическите трупове Христо Иванов и Атанас Атанасов вместо да се скрият в миша дупка висят от билбордовете и травмират уличните псета.

Има обаче един възмутителен детайл, на който никой не обръща внимание. С какви очи пъпъджии и дебаджии използват за предизборната си агитация синия цвят, цвета на СДС?! 

СДС, при всички грешки и глупости, които направи, означава на първо място антикомунизъм. Откъде накъде с неговия цвят ще се кичат онези, които върнаха на власт комунистите и влязоха в коалиция с БСП, именно в този ред?! И отново въртят опашка и гледат с влажни очи към Корнелия Нинова!

Какво видяхме – и какво разбрахме от изборите на 14 ноември?

Какво видяхме? Видяхме и чухме какво ли не, но да се ограничим с безспорното.

1.   Макар и донякъде изненадващо, се случи логичното – консолидация на популисткия „протестен вот“. Безапелационният начин, по който формацията на Кирил Петков засмука електората на „партиите на протеста“, е най-безспорното доказателство за популисткия характер на цялата уйдурма с „протеста“. На арената на популизма голямата риба изяжда по-малките. Емоционалният вот си иска трапчинка, а не тумбаци. Платформи, позиции, история – всичко ова няма никакво значение за анти-политическия, сеирджийския вот.

2.   Също толкова логично, но донякъде изненадващо бързо беше рухването на ДБ. Преди девет месеца, на 15 февруари тази година, преди редовните избори, написах: „Мостовете между "автентичните десни" и ГЕРБ към момента са изгорени от Христо Иванов и генерал Атанасов. Какво двамата лидери си мислят, че правят и какво говорят по телевизията вече няма никакво значение. Напълно лишени от елементарен политически усет, да не говорим за стратегическа визия,  те са политически трупове.“

Е, на 14 ноември вечерта съдебният лекар просто мина да потвърди диагнозата.

Всъщност ние не знаем дали Христо Иванов и Атанас Атанасов действително са си подали оставките, или просто гръмогласно обявяват, че ще проведат изискваните от устава отчетно-изборни събрания на представляваните от тях политически организации. Събрания, на които делегатите може да ги преизберат отново,  а те ще се жертват, защото, също като Нинова на времето, „не искат да бягат от отговорност“. Оставките, реални или мними, нямат значения, ако не са последвани от признание за тотално сбъркана политика. Когато през миналото лято ръководството на ДБ пое курс към болшевизация и турбо-популизъм, това им донесе нови избиратели. Само че загубиха част от старите. Докато имаше привличане на новооглашени, тези загуби не личаха, напротив - Христо Иванов и приближените му бълнуваха власт, първо място на изборите. Дойдоха обаче новите месии и временно привлечените подръжници на ДБ си отидоха оттам, откъдето са дошли - във великия оекан на безсмисленото люшкане напред-назад, от спасител на спасител. В крайна сметка Христо Иванов и Атанас Атанасов закопаха не просто „Да, България“ и ДСБ – те опропастиха възможността за избистрянето на умерена, прагматична десница. Което без ГЕРБ под някаква форма нямаше как да стане. Залогът вече не са политическите кариери на Атанасов и Иванов, а съществуването на самата пост-Иван-костова десница.

3.   "Традиционните“ партии със стабилен корпус от привърженици търпят тежки удари – най-вече БСП и „градската десница“, в по-малка степен ГЕРБ. Единствено ДПС се държи и качва резултат. Във властта мощно навлезе един „проект“, който не е ясно нито какво представлява, нито кои са неговите поддръжници. Това е опасно, защото демокрацията се крепи върху партиите със стабилно ядро от поддръжници, които се идентифицират не просто с поредното „лице на промяната“, а с някакъв базов набор от политически принципи. Един английски лейбърист може да не е по-стока от българския си колега-политик, но е длъжен да спазва неписания договор с  избирателите-лейбъристи. (При консерваторите е същото, „говора примерно“, както казва депутатът от ПП Христо Петров). Този договор се е променял, но не мърда в основните си пунктове и те се знаят и от политиците, и от електората им. Ясни са червените линии, чието пресичане ще бъде наказано. Когато обаче някой дойде на власт само с усмивка и кухи лозунги, а електоратът му се състои от хора, до вчера симпатизирали на други партии, договор няма. Дошлият на гребена на популистката вълна ще внимава единствено да задържи емоцията колкото се може по-дълго. Електоратът му е в насипно състояние, не знае какво иска, затова и политикът не му е длъжен с нищо. Това са овце за стригане и природните закони изискват те да бъдат остригани.

Кой има полза от взривяването на политическата система и замяната на традиционните партии с „проекти“? Кой има полза хората да бъдат сведени до безмозъчни тълпи, които кукловодите управляват по "т'ва, по мрежите", както казваше един олигарх от Дубай?   

 Ясно е кой, това поне разбрахме - Румен Радев и задкулисието около него. Сценарият им върви много успешно. Разбира се, Радев не е солов играч. Старите ченгета и истеричавите госпожи са само видимата част на онова, което стои зад Юмрука. Както ДС в началото на 90-те създаде мутрите, за да осъществят криминалния преход в полза на мрежите на комунистическата номенклатура, така сега бе изваяна една нова мутра, която да разчисти терена за криминално-авторитарна олигархия от постсъветски тип. С Радев зад корабното кормило България една по една къса котвите, които я придържаха към демократичната цивилизация. С любезното съдействие на полезните идиоти, бръщолевещи по телевизии и сайтове за „модела „Борисов“, „чекмеджето“ и „мафията“.

Последният шанс на разума срещу бесовщината е на балотажа тази неделя. Единствено свалянето на Радев може да спре катастрофата.  Балотажът в неделя е изпитание за всеки, който определя себе си като про-европейски демократ. Да си „демократ“ и да не гласуваш за проф. Герджиков, означава, че си изгубил нещо в себе си.

И това е най-тъжното в цялата тази невесела история.

А след изборите - какво?

Това, че отвсякъде се леят нескончаеми приказки какво било щяло да стане на изборите  и след тях, не бива да ни отклонява от реалните сценарии, възможни след 4 април. Позиции всевъзможни, проекти, закани, тежки и леки анализи - всъщност разнообразието е привидно и вариантите не са безкрайни. Онова, което ни очаква, може да се сведе до три прости сценария. 

Вариант 1. Управление, доминирано от БСП. Формата му няма значение, как ще се стигне до него - също. Ще наречем този вариант "БСП се завръща на бяло магаре", защото за бял кон нямат сили. За този вариант работят, съзнателно или не, всички разпенявени критици на ГЕРБ, като се започне от самото БСП, мине се през отровни триа, слави-популисти, мангъровисти, разпопени попове и разпремиерени вицепремиери и се стигне до прогресивните медии. Бели магарета и полезни идиоти се намират в изобилие.

Вариант 2. Управление на ГЕРБ и ВМРО (плюс-минус патриотите на Симеонов-Марешки). Това ще е квази-орбанистко "национално-патриотично" мнозинство, в което малкият коалиционен партньор ще продължи да избутва ГЕРБ надясно, към тръмпащината. За този вариант неуморно работи "Пик", не толкова видимо вестници като "Труд" и "24 часа". Ще  го наречем вариант "Каракачанска дантела", защото най-речовитият му идеолог е бившият конституционен съдия Георги Марков.

Варинт 3. Управление на ГЕРБ с "градската десница". За този вариант никой не говори, най-вече защото лидерите на самата градска десница работят за Варинт 1 или, без да искат, за Вариант 2. На фона на първите два варианта, от които на нормалния, демократичен, центристко-либерален човек му се изправят косите, този вариант изглежда доста приличен. Само дето в България днес разумното има най-малко шансове. Мостовете между "автентичните десни" и ГЕРБ към момента са изгорени от Христо Иванов и генерал Атанасов. Какво двамата лидери си мислят, че правят и какво говорят по телевизията вече няма никакво значение. Напълно лишени от елементарен политически усет, да не говорим за стратегическа визия,  те са политически трупове. Или обслужващ персонал на Нинова/ Радев, което е същото. Все някога феновете им ще го разберат.

Та, това е положението. Когато някой ви разказва  политически лакърдии по медиите, каквито и сложни словесни пируети да прави, трябва да знаете, че той налива вода в мелницата на един от трите възможни сценария. С 99% вероятност в мелницатаа на първия или втория. За третия никой не смее да обели дума. А четвърта опция няма. 

Това само има в менюто, кухнята не изпълнява други поръчии.