Резолюция по социалистически.

 Групата на социалистите и демократите в европарламента призовала да се гласува за резолюцията за състоянието на правовата държава и основните права в България. "Говорим от името на седемте милиона граждани на България", казали евросоциалистите.  Ово е стандарт, биха казали сърбите, посмали Манго - политически некоректните българи. Това ми звучи така: революионният български народ и неговият боеви авангард, европейските социалисти, ще ни освободят от фашизма и капитализма. Като един всички българи са за предсрочни избори, няма шест-пет. Всеки глас, за отровно трио власт.

Протестите като черен пиар

 В своя публикация Петьо Цеков за пореден път се присмива на градската десница. Била се сърдела на "отровното трио", а не трябвало. Както често му се случва, Цеков редува верни констатации със странни изводи. Градската десница не била видяла важния резултат от протестите - "демитологизирането на Борисов". Демек Петьо Цеков ни казва: протестите бяха черен пиар, много хубаво, браво. Че е черен пиар, си е така, че е успешен - като че ли също е вярно. А кого ползва този черен пиар - егото на президента и амбициите на Нинова. Е, какво да извлече клетата градска десница от цялата работа?!

Междувременно Христо Иванов шикалкави по темата би ли си сътрудничила Демократична България с ГЕРБ след изборите. Можело, ама всъщност нямало. Все по-ясно става, че Христо Иванов вкара десните ескадрони в засада - хвърляха павета заедно с Мая и Копейкин (или поне така изглежда, което е същото в политиката) и сега вече всеки разумен глас назад към сътрудничество с ГЕРБ се схваща като предателство. Вместо да радикализира политическата ситуация, Христо Иванов радикализира и превърна в секта своите привърженици. И ги натика в ъгъла.

Кой се сърди на Филип Димитров?

Тъкмо вече си мислех, че разумът е подал оставка в България, ето ти прекрасно интервю на Филип Димитров, публикувано в сайта Tramshistories. Дясната общност пламна. По форумите клокочи гняв – Филип защитава правителството, позор! А интервюто всъщност разкрива как цялата легитимност на настоящите протести е фалшива, защото не се основава върху нищо друго освен мантри и кухи клишета, саморазобличаващи се в своята несъстоятелност. „И ти ли, Филипе?!“, сърдят се протестърите. Нормално, тежко е да признаеш, че за пореден път си се излъгал.  Но дано пък най-сетне на някои от именуващите се за „десни“ им просветне, че нямат работа на този протест. Протест, терористичен по форма и инфантилен по съдържание. Протест без проект, без хоризонт, без политически субект зад себе си. Въстание уж на „гражданите срещу задкулисието“, което обаче е по-скоро въстание на задкулисието срещу гражданите, с чиито гласове Борисов управлява. Протест, в който най-умните измежду „десните“, които го подкрепят, намират за много хитро да се примирят, че са в единен фронт с амбициозни социалисти и агресивни национал-путинисти, защото „целта оправдава средствата“. Малко некрасиво е закачулени да мятат павета, но важното е, че после Христо Иванов ще дойде на власт. Макиавелистки фантазъм, който няма и шанс да се осъществи, да оставим моралната му уязвимост.  

Бойко Пенчев

 

Зимата идва

Дотам се докарахме, свестните у нас да се чувстват обречени. От поне три месеца в България е, както гласи клишето, безпощадно ясно – чака ни управление на БСП, ДПС и „патриоти”. Важният сигнал беше награждаването на Ахмед Доган с руски орден в края на миналата година. „Изпирането” на Доган, превръщането му в патриот и русофил беше ключово за бъдещото преструктуриране на политическото пространство. Анти-европейската реторика, демонстрирана от Корнелия Нинова днес, е точно необходимият параван, който да направи възможно събирането на временно разведените БСП и ДПС. Сега кумове ще са Сидеров и Каракачанов.  

Какъв ще е резултатът ли? Ъпдейтната версия на мафиотизацията, смучеща и разпадаща държавата от две десетилетия. Българският народ отново ще избере Пеевски, който вече ще го пази от бежанците и еврогейовете – ето това е, което има да става. Защото менторите на Нинова от руското посолство са измислили как с антиевропейски софтуер да осигурят нов живот на стария хардуер, т.е. на мафията. „Поискай промяната”, това е лозунгът на БСП! Не може да се отрече чувството за хумор на Решетников и служителите му. Промяна ли? И дума не обелват от БСП ни за Цацаров, ни за Пеевски. Защото „промяната”, която ще получим, е старите крадци в нова анти-глобалистка обвивка. Ще се радваме на „Кой?”, скрит зад живия щит на патриотарския идиотизъм.

Всъщност това, което Нинова ни пробутва, е създаването на нови ресурси за корупция. Фондове, стимулирания, насърчавания и т.н. – всичко това има една цел, а именно – централизация на и без това централизираните ресурси в ръцете на овластените. В ръцете на взелите на абордаж държавата. Патоци и беленета навсякъде, от енергетиката до образованието. А най-големият проблем дори не е в това, че корупционните мрежи получават нова легитимация. Най-опасното е, че става възможно фашизоидната реторика да се възпроизвежда и печели терен безконтролно. Като вирус. Може да стане така един ден лидерката на БСП да разбере, че е яхнала кон, който не й е по силите да овладее.  Сега комунистите смятат за много хитро да се правят на фашисти, но в един момент може наистина да осъмнем като тоталитарен анти-западен придатък на някоя източна империя.

Вместо предизборни дебати гледайте „Игра на тронове”.

Зимата идва.

*„Безпощадно ясно” е клише, идващо от стихотворение на Александър Блок:

...И стало беспощадно ясно
жизнь прошумела и ушла.

Добра епитафия за живелите през задкулисно дирижирания Преход.

Т.С.Елиът, "Песните на Ариел" (5)

Отглеждането на елхата

(1954)

Има различни начини да се посрещне Коледа,

някои от които бихме пренебрегнали:

със светска церемониалност, в унило вцепенение, със евтин блясък,

каруцарски (кръчмите отворени до полунощ)

и вдетинено - не обаче както при детето, за което

свещта е истинска звезда, а станиоленият ангел,

разперил лъскави криле навръх елхата

си е просто ангел, а не играчка.

Стои детето пред елхата във почуда:

нека то да постоянствува в духа на чудото

с Празника, сам по себе си събитие, а не претекст:

така че искрящият възторг, омаята

на първата запомнена елха,

така че изненадите и радостта от нови притежания

(със свой загадъчен, вълнуващ мирис всяко),

очакването на приготвената пуйка

и очакваният трепет при нейната поява,

така че благоговението и веселието

да не се изгубят с опита, засипващ ни с годините,

в скуката на навика, умората, досадата,

в усещането за смъртта, в чувството за поражение

или в усърдната набожност на отстъпника,

белязана с тщеславие,

непочтително към Господа

и обидно за децата,

(тук си спомням с благодарност

Санта Лучия и коледарската й песен, и короната от огън):

така че преди последната, осемдесета Коледа

(осемдесета или там, която е последната)

трупалите се година след година спомени

да се слеят във безмерна радост,

която ще бъде също и безмерен страх, както тогава,

когато страх връхлетя върху всяка душа:

защото началото за края ще напомня

и първото пришествие - за второто.

 

 Превод от английски: Бойко Пенчев

Илюстрация на Дейвид Джоунс към първото издание на "Отглежданет она елхата".