Лявата обективност

 

Тази Резолюция на европарламента за България се оказва уникален по своята обективност политически документ.

Ето няколко избрани извадки:

-          „като има предвид, че през изминалите месеци българските граждани станаха свидетели на голям брой твърдения за корупция по високите етажи на властта“

-          „като има предвид, че също през изминалите месеци международни медии нееднократно отразяваха възможни връзки между престъпни групи и публични органи в България“

-          „като има предвид, че се твърди, че тези протести са посрещани с непропорционално насилие от страна на правоприлагащите органи“

-          „изразява особена тревога във връзка с твърденията за използване на сила срещу жени и деца, включително деца с увреждания“

-          „продължава публично да се говори по отрицателен и изопачаващ начин за Конвенцията под влияние на широкоразпространената кампания за дезинформация и оклеветяване, която последва негативното отразяване на темата от различни медии, за които се твърди, че имат връзки с правителствени и опозиционни партии“

Очевидно евролевите другари са склонни охотно да използват конструкцията „изразявам сериозна тревога във връзка с твърденията, че сестра ти е с леко поведение“.

Смесването на мълва и политически дискурс, вкарването на медийни локуми в официален документ на ЕС е абсолютно възмутително. Въздигането на нечии твърдения в политическа реалност води до омагьосан кръг, в който политическият дебат става невъзможен. Как биха се отнесли господа социалистите и либералите, ако например десните и крайнодесните в Европарламента си изгласуват една резолюция, в която се казва: „като се имат предвид множеството твърдения, че емигрантите, изповядващи исляма, са неспособни да се интегрират в европейските общества, ЕС трябва да затвори границите си за тях“?!

Когато и от ляво,  и от дясно започнат да следват светлия пример на д-р Гьобелс, къде ще му излезе краят?

 

Какво искат протестиращите?

 

На пръв поглед  е ясно, освен това медиите гъмжат от хора, които не спират да обясняват какво иска протестиращите. Искат справедливост, върховенство на закона, премахване на корупцията и все такива хубави неща, срещу които никой не би могъл да възрази. Тези хубави неща са в основата на емоцията, която генерира енергията по жълтите павета.

Та, искат се хубави неща, които обаче са осъдени да си останат на нивото на приказките, защото никой не е измислил начин да измери обективно справедливостта. Иначе за пропаганда вършат работа. Има обаче и едно съвсем конкретно искане – „Оставка!“. Това е вече нещо конкретно и ясно. Оставка или има, или няма. Оставка, предсрочни избори, това е! Докато не стане – яйца, вувузели, бомби по полицията…

Всичко изглежда логично, докато не започнем да си задаваме въпроси. Защо например 60% подкрепят протестите, а примерно само 34% искат предсрочни избори?! Много просто. На искането за справедливост и достоен живот никой не може да възрази. Въпросът как да се стигне до тях обаче вече води до разделение. За достатъчен брой хора предсрочните избори не са част от пътя към щастието. По простата причина, че си задават въпроса: „А какво ще стане след това?“

Пак да попитаме: защо на всяка цена трябва да има оставка и предсрочни избори, два месеца преди редовните?

Сторонниците на протеста обикновено дават два псевдо-отговора.

Първият е – за да не може ГЕРБ да фалшифицира за пореден  път изборите. Това обаче е аргумент, обиден за всеки средно интелигентен човек. Когато е бил на власт, Борисов никога не е правил избори, които след това да спечели. Направи президентските избори, които бяха спечелени от Румен Радев. Обратно, сегашният мандат на Борисов е след изборите, организирани от служебното правителство на Румен Радев.

Аргументът „ГЕРБ ще фалшифицират изборитие“ има и допълнителната функция да внуши, че всъщност Борисов не е бил популярен, не е получавал на три пъти легитимен мандат за управление, а някак си е измамил българския народ.

Вторият псевдо-аргумент е – Борисов трябва да си ходи, защото „Повече така не може!“. Един вид, „Не се търпи вече!“. Защо обаче точно сега, или по-точно през месец юли, Борисов стана нетърпим? Какво се случи, че българското общество „прогледна“?! Ами, случи се КОВИД-19, случиха се едни неща с Васил Божков, други неща с доверениците на президента Радев. Наизлязоха видеа, записи, снимки - защо сега? Какво точно се случи, че през март Борисов беше спасителят, а сега трябва да се радваме, че някакви демократи замерят офисите на ГЕРБ с лайна?! Краткият отговор - някой реши, че сега е моментът.

Независимо какво си мислят протестиращите, зададената от техните кукловоди цел е малко по-друга.  Истинската цел на протестите е чрез оставката Борисов да си „признае“, че се е провалил. Нещо като при сталинските процеси през 30-те. НКВД може и така да те застреля, но е много важно преди това да си признаеш, че си работил против съветската власт. Признанието за провал от страна на Борисов ще бъде огромен бонус за политическите му противници, за опозицията от различните части на политическия спектър. Те ще могат с няколко десетки децибела по-високо да претендират, че идват, за да „спасят България“.

С една дума – протестите целят политически дивиденти за БСП, Мая Манолова, ДБ, „Възраждане“, за който се сетите. Протестът е политически, но по един прикрит, лицемерен начин. Затова сега ще се тръби по всички телевизии и социални мрежи как Резолюцията на Европарламента била победа за „гражданите“ и „гражданското общество“. Всъщност, тя е победа за политическите противници на Борисов, което ясно личи и от това, че бе прокарана именно благодарение на левицата в Европарламента.

Протестът има политически цели, но това никой не смее да го каже. Напротив, крие се - сръчно и недотам сръчно. Да видим например как започва прочутото вече Писмо на хилядата интелектуалци: „Ние, долуподписаните, като подкрепяме свободно протестиращите граждани, а не определени политически формации…“ и т.н. Много хитро, няма що. Да не си помисли някой, че всъщност наливате вода в мелниците именно на „определени политически формации“!? Явно и хилядата интелектуалци смятат като проф. Иво Христов, че в българския народ има достатъчно дебили, които да повярват, че протестът е „граждански“.

Ами, какво лошо има в това, ще каже някой, важното е да свалим Борисов!

Който не вижда моралния проблем, няма как да му се обясни. Не може да претендираш, че си носител на истината, а да си служиш с лъжи и евтини манипулации. Не може да се заявяваш като борец със задкулисието, а да действаш на принципа „Целта оправдава средствата“. Не, яйцата и бесилките не са дребен стилистичен детайл, за който трябва да си запушим носа в името на „голямата правда“. Те са израз на безидейност. Протестът деградира до вулгарно хейтърство. И ако за комунистите и производните им това е стил на политическо поведение, за „градската десница“ е недопустимо. И един немаловажен, практически детайл. Модерните десни привърженици на идеята за „единен фронт“ не  е зле да се върнат в историята  и да видят какво се случва с партньорите на комунистическата партия, когато ОФ взема властта през 1944 г. И Никола Петков е бил ентусиазиран отечественофронтовец.

Резолюция по социалистически.

 Групата на социалистите и демократите в европарламента призовала да се гласува за резолюцията за състоянието на правовата държава и основните права в България. "Говорим от името на седемте милиона граждани на България", казали евросоциалистите.  Ово е стандарт, биха казали сърбите, посмали Манго - политически некоректните българи. Това ми звучи така: революионният български народ и неговият боеви авангард, европейските социалисти, ще ни освободят от фашизма и капитализма. Като един всички българи са за предсрочни избори, няма шест-пет. Всеки глас, за отровно трио власт.

Протестите като черен пиар

 В своя публикация Петьо Цеков за пореден път се присмива на градската десница. Била се сърдела на "отровното трио", а не трябвало. Както често му се случва, Цеков редува верни констатации със странни изводи. Градската десница не била видяла важния резултат от протестите - "демитологизирането на Борисов". Демек Петьо Цеков ни казва: протестите бяха черен пиар, много хубаво, браво. Че е черен пиар, си е така, че е успешен - като че ли също е вярно. А кого ползва този черен пиар - егото на президента и амбициите на Нинова. Е, какво да извлече клетата градска десница от цялата работа?!

Междувременно Христо Иванов шикалкави по темата би ли си сътрудничила Демократична България с ГЕРБ след изборите. Можело, ама всъщност нямало. Все по-ясно става, че Христо Иванов вкара десните ескадрони в засада - хвърляха павета заедно с Мая и Копейкин (или поне така изглежда, което е същото в политиката) и сега вече всеки разумен глас назад към сътрудничество с ГЕРБ се схваща като предателство. Вместо да радикализира политическата ситуация, Христо Иванов радикализира и превърна в секта своите привърженици. И ги натика в ъгъла.

Кой се сърди на Филип Димитров?

Тъкмо вече си мислех, че разумът е подал оставка в България, ето ти прекрасно интервю на Филип Димитров, публикувано в сайта Tramshistories. Дясната общност пламна. По форумите клокочи гняв – Филип защитава правителството, позор! А интервюто всъщност разкрива как цялата легитимност на настоящите протести е фалшива, защото не се основава върху нищо друго освен мантри и кухи клишета, саморазобличаващи се в своята несъстоятелност. „И ти ли, Филипе?!“, сърдят се протестърите. Нормално, тежко е да признаеш, че за пореден път си се излъгал.  Но дано пък най-сетне на някои от именуващите се за „десни“ им просветне, че нямат работа на този протест. Протест, терористичен по форма и инфантилен по съдържание. Протест без проект, без хоризонт, без политически субект зад себе си. Въстание уж на „гражданите срещу задкулисието“, което обаче е по-скоро въстание на задкулисието срещу гражданите, с чиито гласове Борисов управлява. Протест, в който най-умните измежду „десните“, които го подкрепят, намират за много хитро да се примирят, че са в единен фронт с амбициозни социалисти и агресивни национал-путинисти, защото „целта оправдава средствата“. Малко некрасиво е закачулени да мятат павета, но важното е, че после Христо Иванов ще дойде на власт. Макиавелистки фантазъм, който няма и шанс да се осъществи, да оставим моралната му уязвимост.  

Бойко Пенчев