Тази
Резолюция на европарламента за България се оказва уникален по своята
обективност политически документ.
Ето
няколко избрани извадки:
-
„като има предвид, че през изминалите
месеци българските граждани станаха свидетели на голям брой твърдения за корупция по високите етажи
на властта“
-
„като има предвид, че също през
изминалите месеци международни медии нееднократно отразяваха възможни връзки между престъпни групи и
публични органи в България“
-
„като има предвид, че се твърди, че тези протести са посрещани
с непропорционално насилие от страна на правоприлагащите органи“
-
„изразява особена тревога във връзка с твърденията за използване на сила срещу
жени и деца, включително деца с увреждания“
-
„продължава публично да се говори по
отрицателен и изопачаващ начин за Конвенцията под влияние на
широкоразпространената кампания за дезинформация и оклеветяване, която последва
негативното отразяване на темата от различни медии, за които се твърди, че имат връзки с правителствени
и опозиционни партии“
Очевидно
евролевите другари са склонни охотно да използват конструкцията „изразявам
сериозна тревога във връзка с твърденията, че сестра ти е с леко поведение“.
Смесването
на мълва и политически дискурс, вкарването на медийни локуми в официален
документ на ЕС е абсолютно възмутително. Въздигането на нечии твърдения в политическа
реалност води до омагьосан кръг, в който политическият дебат става невъзможен. Как
биха се отнесли господа социалистите и либералите, ако например десните и
крайнодесните в Европарламента си изгласуват една резолюция, в която се казва: „като
се имат предвид множеството твърдения, че емигрантите, изповядващи исляма, са
неспособни да се интегрират в европейските общества, ЕС трябва да затвори
границите си за тях“?!
Когато
и от ляво, и от дясно започнат да
следват светлия пример на д-р Гьобелс, къде ще му излезе краят?