Прости въпроси

Кирил Петков от една година не слиза от екраните на телевизиите.

Е, как пък поне веднъж мисирките не го хванаха с няколко прости, но важни въпроса. 

Въпрос 1. Даваме ли оръжие на Украйна? Отговорете, г-н Петков, с "да" или "не"! Ако отговорът е "да", следващият въпрос ще е "А как така?". Ако пък отговорът е "Не", питаме "А защо?". Нали сме най-страшните ястреби на НАТО, а Путин сън не го лови от заплахите на Киро и Асен?

Въпрос 2. Кой реши България да спре да плаща на "Газпром"? Без преформулирания на въпроса, ако обичате, без шикалкавене и финтове. Кой и кога?

Въпрос 3. Прекратен ли е меморандумът с "Джемкорп"? С какъв документ и къде е този документ!

Ето, на тези простички въпроси ако беше каран да отговаря Кирил Петков, сега нямаше да сме в политическото тресавище, в което се намираме. Вместо да бъде държан отговорен за действията си, министър-председателят беше оставен да плещи каквото му скимне. Безкрайната предизборна кампания на харвардската шайка, която не прави разлика между ПР и управление. Все едни и същи тъпи лафове за комплексирани, и те не знаят от какво, жълтопаветни болшевики.

Но то пък ако имаше кой да задава такива прости въпроси, нямаше да стигнем до тресавището.

Осъвременяването на Хаджийски

Одиозното управление на шуробаджанаците остави своите следи и в езика. Любопитното е, че ключовите думи, описващи естеството на това явление, дойдоха всъщност от разпалени фенки   на Кирил Петков и "Промяната". Словосъчетанието "Просто Киро" залепна на премиера в резултат от комсомолската екзалтация на депутатката Деница Симеонова в първия ден на новото Народно събрание. Неподозираните значения, които придоби скучната дума "парапет", пък се появиха след опит на Полина Паунова да оправдае стълбищните приключения на Кирил и Лена. 

И това не е случайно. Липсата на мяра и самокритичност, блесналият поглед и безвкусицата - това е психологическият профил на промянаджиите - във и извън управлението.

Та, може би е време да заменим стария презрителен израз „българска работа“ с нещо по-актуално. Ако парафразираме онези прочути редове на Иван Хаджийски, би могло да се каже така: "Харвардска работа" - това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои."

В тази връзка, а и с оглед на политическата корекност, Институтът по български език към БАН би трябвало да препоръча замяната на израза "Хубава работа, ама циганска" с "Хубава работа, ама харвардска".

Озъбеност

 Христо Иванов съвсем вече е издухал гарнитурата. Привиждат му се някакви "озъбени и опулени хора, които искат да се докопат до властта", но той нямало да позволи това да се случи! 

Че от вас, протестърите, "общността на почтените", по-озъбени и опулени за власт има ли?! 

Докога този апотеоз на некадърноста и арогантноста ще минава за  големия политик - конникът на съдебната реформа, водачът към зелените пасища на демократичното бъдеще?!

На амбразурата

Както се и очачакваше, отдел „Пропаганда и агитация“ на умнокрасивата общност се задейства, за да замазва чутовния гаф на Христо Иванов в „подслушаното“ заседание на парламентарната група на ДБ. Опорка първа: в „записа“ няма нищо скандално. Опорка втора: а помните ли Борисов какви ги приказваше?

Да вземем Даниел Смилов  като емблематичен пример за нахално скудоумие. „Скандалното са тирадите на различни менти и циркаджии, че в изтеклия запис имало нещо скандално. Единственият шанс за правителство сега е още шест, седем депутати от ИТН да видят абсурда в лидерството на тяхната партия“.

Удивително е как с две изречения можеш да покажеш на цяла България, че си политолог само по CV. Скандалното, да обясним на професора, е например в думите на Христо Иванов „Тези всичките словесни еквилибристики са важни да ги повтаряме…“. Лидерът спуска опорните точки за това как да се защитава незащитимото – прегръдката с БСП. Продължаваме да лъжем в същия дух - това казва Иванов на съратниците си. И продължава: не че някой ще ни повярва, но „политолозите“ и прогресивните интелектуалци ще ни подкрепят.

Ако един политолог приема за нормално лицемерието в политиката, значи е просто пародийна форма на комунистически агитатор. Да не говорим за второто изречение на Смилов, в което директно призовава към купуване на депутати от ИТН. Евалата, умнокрасивий! Значи ИТН са „мафия“, „инструмент на Доган“, агенти на Путин и повече, но приемаме помощ от пет-шест разкаяли си тошковци…

Още по-комичен е Ивайло Дичев, който подхвърля: „Трифонов надмина себе си: този път разваля държавата заради подслушани разговори, много вероятно подхвърлени от ГЕРБ.“. Както често се случва, Дичев говори разбрал-недоразбрал. Няма „подслушани разгтовори“, още по-малко пък „подхвърлени от ГЕРБ“. Цял свят разбра, че глупаците от ДБ са седнали в залата след заседание на парламентарната комисия за Джемкорп, което по правилник се излъчва на живо. И не са се сетили да проверят дали са изключени камерите и микрофоните. Типична протестърска картинка: некадърност и надменност. Не можем на две магарета сеното да разделим, но ще водим България към светлото бъдеще.

„Записът“ доказва нещо, което твърдя отдавна, но което „анализаторите“ продължават да се правят, че не виждат. Пълната безпринципност и лицемерие на ДБ. И слепите прогледнаха, само „анализаторите“ – не. Защото суетата е по-силна от разума.

Прилики и разлики

Открийте разликата!

2013 г., Станишев към БСП: Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада.

2022 г., Кирил Петков към мераклиите за коалиция: Условието ни, за да има правителство, е Бойко Рашков да бъде избран за шеф на КПКОНПИ.

Разлика няма, освен в поведението на ДБ. Тогавашната "градска десница" инициира граждански протести. Сегашните "депутинизатори" първи се заклеха, че ще бранят комунистическия следовател Рашков и ще дадат мило и драго да има правителство с мандата на БСП.

В какво се пресичат щенията на болшевика и измамника - в желанието да имат подръка бухалка за пазене на собствените далаверки и репресия срещу политическите противници.

Чудя се възпитано ли е да се говори за ръководството на ДБ, без да се употребява определението "боклуци"!?

От уважение към нормалните хора трябва да наричаме нещата с имената им.