неделя, 4 юли 2021 г.

Комунисти и "комунисти"

 

Калин Янакиев е публикувал една надменна, но за сметка това доста куха откъм аргументи статия, в която се е опитал да се подиграе на всички онези заблудени еретици, които имат дързостта да не се възторгват от пародийните „революции“ през миналото лято и необолшевишкото овладяване на властта сега. Калин Янакиев просто преразказва в ироничното преизказно наклонение тезите на своите опоненти, без да може да им отговори по същество. Единственото, с което разполага, е историческият оптимизъм – „една епоха си отива“, обявява тържествено професорът - епохата на Бойко Борисов! И напразни били опитите на нейните заслепени защитници да върнат колелото на историята.

Цялата статия е построена върху фалшивата аналогия между късния социализъм на Тодор Живков и управлението на Бойко Борисов. Впрочем тази семпла схема става все по-популярна сред интелектуалците от „партиите на промяната“. Според тази концепция „народните въстания“ от миналото лято, с бесилките и развалената риба, са втората, истинска революция - след онази  от 1989 г. Това, което започнахме през 1989 г., ще го довършим сега, през 2021 г. Ура, другари!

Аналогията между Живков и Борисов, като изключим някои споделени черти в комуникацията на двамата с „народа“, е толкова логически неудържима, че няма защо да се коментира. Да приравняваш тоталитарната система преди 1989 г. със „статуквото“ от последните десет години, е пълен отказ от рационален анализ на обществото и начина, по който то функционира; това е митологично мислене в най-примитивна форма. Ясно е, че протестърските мислители не могат да отидат по-далеч от мита за „шкафчетата“, но все пак от  интелектуалец като Калин Янакиев човек очаква повече.

Само един въпрос към привържениците на тезата „Живков=Борисов, ерго Мая Манолова, Христо Иванов, Радев, Божков, Слави и Корнелия са борци за свобода“. Борисов управлява, да кажем, от 2009 г. А какво се случи между 1989-а и 2009-а? Ако пак сме в изходна точка и трябва да започваме Прехода отново, кой е виновен за това, при положение, че в две трети от този период Борисов въобще не е бил в играта?  Внушението е ясно: Борисов и ГЕРБ са всъщност Живков и комунистите, с тях се борят всички нормални хора - и през 1989 г., и сега. „Братството на почтените“. Само дето остава неизяснено едно въпросче: а какво стана с другите комунисти, къде е БСП, тази партия участваше ли в политическия живот през последните 30 години и каква беше нейната роля?

Скритото внушение на текстове като този на Калин Янакиев се вижда от самолет, макар че може би самите автори не си го забелязват. Демонизирането на Борисов като Тодор Живков и на ГЕРБ като „комунисти“ нормализира истинските комунисти. БСП са ОК, Румен Радев е „наш“.

Аз бих предложил един друг разказ за последните 30 години. Не е професорски, но е прост и не пропуска ролята на БСП. В епохата на тоталитаризма имаме една партия, сляла се с държавата – БКП. Тази партия през есента на 1989 г. започва курс към привидна демокрация и пазарна икономика, като обаче търси начини да запази контрола си върху политическия и икономическия живот. Прави го индиректно, чрез посредничеството на своите дълбоки мрежи от „задължени“ другари. Няма друг начин. В началото част от тези мрежи са откровено криминални, после започват да изсветляват. Междувременно демократичната общност, т.е. хората, които не искат една неотказала се от миналото си, гледаща с предан поглед на Изток партия да ги управлява, се опитват да формират свое политическо представителство. СДС, НДСВ, ГЕРБ – всичко това са различни форми на политическо представителство на тази аморфна като политически възгледи, но интуитивно антикомунистическа общност. 

Нито СДС, нито НДСВ, нито ГЕРБ бяха идеални. Клиентелизмът и глупостта не ходят по гората, ходят по хората, включително по „демократичните“ политически субекти. Много важен момент е и това, че „мрежите“, генерирани първоначално от БСП, непрекъснато търсят и често успяват да се „сработят“ със „сините“ управления. Ще наречем този невидим център на частично еманципирани от БСП мощни задкулисни мрежи „Сараите“. Впрочем една от хитрите стратегии на „Сараите“ е да настройват едни части на „синята“ демократична общност срещу други.

При всичките си грехове обаче, „сините“ (СДС – НДСВ – ГЕРБ) поддържаха европейския курс на България и отчитаха реакциите в публичното пространство. За разлика от комунистите, при които единствено значение имат вътрешно клановите договорки. „Няма да хвърлям жертви на вълците“, казваше Станишев. Най-зависим от общественото мнение, „най-мек“ в това отношение беше Бойко Борисов.

Какво става сега? Ами, явните и скрити комунисти, видимата БСП и невидимите й клиенти си искат властта. И с подкрепата на ДБ и интелектуалци като Калин Янакиев ще я вземат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар