Обяви Румен Радев, че ще се кандидатира за втори мандат, че даже и три странички програма изложи. Кръстена не как да е, а „Послание“. И като заваляха хвалби, та цяла неделя. „Силен ход“ бил направил, направо скрил топката на партиите. Даже бил щял, евентуално, да стане „гарант за политическо договаряне, което да възстанови държавата“ (Веселин Стойнев). Тънки анализи, пропускащи, съзнателно или не, да видят главното, слона в стаята. Как се нарича човек, който заявява политическа платформа, без да е политически субект, защото не представлява никого, освен себе си и жена си?! Нарича се популист или майстор на лъжата, казано по народному. Една голяма уста, това е като цяло г-н Румен Радев. Нещо като Слави Трифонов – популярен по силата на телевизионните си изяви. Слави, на времето, поне разсмиваше.
Боравенето с понятия и метафори, присъщи по-скоро на „градската десница“, не бива да ни обърква. Радев е класически популист, който се обявява за защитник на „народа“ срещу „елитите“. Някой брои ли колко пъти Радев отъждестви гротескните „протестиращи“ с „народа“? „Мощен антимафиотски консенсус“ бил обединил „милиони българи“, твърди Радев. Цялата реторика на изказванията му е основана върху популисткото надъхване на „народа“ срещу „ония горе“. Какво от това, че Конституцията на РБ изрично посочва, че „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“. На Радев и без това конституцията му е тясна и той плахо намеква, че е най-добре да бъде преработена, за да стане България президентска република. Петя Владимирова в „Дневник“ даже обясни като за по-бавно загряващите президентския намек.
Какво представлява всъщност „Проектът Радев“? Емоционалната му сърцевина е събуждането на гняв сред „унижените и оскърбените“, сред всички онези, които имат едни или други поводи за недоволство. „Мутри вън“ е малко като „Бийте гражданята“ на едновремешното БЗНС.
В концептуално отношение Посланието на Радев предлага един елементарно прост обяснителен модел за българския свят, който свежда цялото многообразие и сложност на отношенията между държава, власт и общество до два пункта: „Статукво и алтернатива“.
1. Статуквото, т.е. сегашното положение. А положението е робство и четвърта национална катастрофа, внушава президентът. Той го е казал по друг начин – „грабеж и застой“, но смисълът е този. „Загиваме!“, „Изчезваме като народ!!!“, „Kleta Mayka Bqlgaria” – майстор на това виене беше на времето Волен Сидеров. Тази апокалиптична картина, разбира се, няма нищо общо с действителността. Грубо погледнато, през последните 13 века българинът никога не е живял по-добре от сега. Но не е в това въпросът, а че става дума за агиткаджийско мислене, което има място на стадиона, но демонстрирано от президента на страната би трябвало да предизвиква единствено присмех и съчувствие.
Като средноразреден площаден агитатор Радев обявява днешната власт за „еднолична и задкулисна, репресивна и корумпирана, разхитителна и несправедлива“. И кой го казва? Президентът, чиито съветници са забъркани в задкулисия, търговия с влияние и корупция.
Алтернативата. Колкото „статуквото“ е черно, толкова „алтернативата“ е като слязла от ангелските сфери на сребрист аеороплан. А коя е алтернативата? Алтернативата, това съм аз, казва Радев, и великодушно добавя – партиите могат да се присъединят. Всъщност „алтернативата“ не е нищо повече от кухи лозунги и локуми. Само един пример. Трябвали конституционни промени, „гарантиращи ефективна, отговорна и почтена прокуратура“. Конституцията ще гарантира почтеността на прокурорите, ти да видиш! Въобще думата „гарантира“ е навсякъде в Посланието на Радев. Може да се гарантира и честността на изборите, и медийната свобода, и вирусът гарантирано ще миряса, достатъчно е да тръгнем след вдигнатия юмрук на президента.
Вождът. Единствено Вождът може да разреши тази титанична, вселенска борба между Статуквото и Алтернативата. Логиката е непоклатима: за да не се стигне до „нов мандат на грабеж и застой…. с г-жа Йотова считаме за свой дълг да обявим още сега намерението си да се кандидатираме за втори мандат като президент и вицепрезидент на Република България.“ Като Нео и Тринити ще се изправят срещу Матрицата и ще спасят българското човечество.
Бойко Борисов също е популист, не ще и дума. Румен Радев обаче е нов популистки щам, доста по-опасен от класическия. Първо, защото е присвоил шипчетата от речника на Христо Иванов – „задкулисие“, „гражданско участие“, „решителни реформи“. Маскирал се е като лице на хората, искащи ефективни институции и справедливост. Това го прави трудно разпознаваем за гласоподаватели без имунитет. Второ, освен че е по-заразен, този щам води и до по-тежки увреждания. Президентът на Република България систематично обезличава политическите идентичности. Той замъглява и изтрива историята на политическите субекти: какво беше и какво е БСП, какво означава политическата принадлежност към„демократи“ или „комунисти“ и т.н. Историята няма значение, казва Радев. Това е важно условие, за да събере и Мая Манолова, и Атанас Атанасов, и Румен Петков. Нямат значение и политическте платформи - намерения в икономиката, здравеопазването, образованието, геополитическата ориентация... Няма проблем едни да искат така, други пък иначе, това са дреболии. Щом са срещу "статуквото", президентът ще ги помири и приласкае в "мощния консенсус". Така става възможна ситуативната комбинация между „леви“ и „десни“. Всичко е вкарано в шейкъра и оттам ще излезе един коктейл „Президентски“, който избирателите трябва да изконсумират с ентусиазъм.
Румен Радев не е глупав човек, щом е разбрал, че е достатъчно в политиката да се държиш като Нещо, за да станеш Нещо. Макар, конституционно погледнато, да си едно Нищо. Удряш му едно Послание и караш политическите партии да се позиционират спрямо тебе. Наистина, ако слушаме само музиката на думите, Посланието.звучи добре. Само че кои са хората, които ще градят тази „нова България“, която ни обещава президентът, как ще бъдат вкарани в различните нива на управлението, как и пред кого ще носят отговорност?! Управлението на държавата не е като да менторстващ от позицията на морален арбитър и да лепиш етикети на политическите опоненти. Много работи иска да ни „гарантира“ Радев, само не разбрахме как ще гарантира почтеността на бъдещата управляваща коалиция, сформирана под неговата егида. Все още България е парламентарна, а не президентска република.
Политически проект без политически субект - и на никой не му прави впечатление?! Новите дрехи на царя…
Няма коментари:
Публикуване на коментар