Що е то „ПП“?

Не би било зле да се проведе един кратък тест сред българските журналистки и журналистки, ентусиазирано отразяващи деянията на новата власт. Прост въпрос: Какво означава абревиатурата „ПП“ в ПП „Продължаваме промяната“. Отбележете верния отговор:

А) Парад на празноглавците

Б) Продажна пасмина

В) Политическа партия

Г) Нито едно от горните

 

Подложени на теста, мнозина журналистки подозирам, гнусливо ще сбърчат носле и ще подминат близките до реалността (но официално неверни) отговори А и Б, хвърляйки се директно на В, „Политическа партия“. 

 

Грешен отговор. Няма партия „Продължаваме промяната“. Което не пречи в някога уважавани медии да се появяват заглавия като "Законът не важи ли за шепа фашисти": Ицо Хазарта и партията му осъдиха протеста на "Възраждане". 

 

Първо, във витиеватата си реч Хазарта не е визирал „Възраждане“ като фашисти, а май е имал предвид „Луков марш“, на които им бе забранено да провеждат манифестацията си поради противоепидемичните мерки. Но да не очакваме от журналистките да навлизат толкова дълбоко в монолога на лирическия герой, след като не могат да се справят с по-простото – обективния факт на несъществуването на политическа партия „Продължаваме промяната“ Няма такава партия, съответно от парламентарната трибуна не могат да се четат декларации от нейно име, както се твърди в същия журналистически материал.

 

ПП в названието на политическата фирма на Кирил Петков и Асен Василев означава „Политически проект“. А „проект“ е напарфюмирана дума, зад която обикновено се крият балони, раздувки, лъготене на едро. Типични „проекти“ ни предлагаха легендарните Майкъл Капустин и Иво Недялков, които със своите пирамидални схеми, на които се вързаха стотици умни българи, си заслужиха прозвището „фараони“. Точно такива фараони са и Кирил Петков и Асен Василев. Кога обаче някой журналист ще се събуди и ще попита: „Кой сте вие, г-н Петков? Кой ви е избрал, пред кого отговаряте, пред кого се отчитате? Въобще кой ви постави за спасител на българите?“

 

Забележително е как за една година падна стандартът за политическа партия в България. Без никой да забележи. Първо Слави Трифонов трансформира фирмата си в партия, при което работодателят (той) стана председател, а служителите, на които плаща заплата (сценаристите) – заместник председатели. Велико! Но Слави поне си даде труда да регистрира партия, да развие структури, после някакви хора от местните организации се оплакваха, че никой не ги бръсне за слива… Уж чалгарска работа, но все пак законно регистрирана партия, политически субект с устав и вътрешни правила – и съответно скандали. При „Промяната“ няма дори камуфлаж. Приятели, приятелки, приятели и приятели на Радев - начело на държавата бе инсталирана една шайка, която е напълно непрозрачна за т.нар. „гражданско общество“. Каква е легитимността на Кирил Петков? Неговата коалиция била първа на изборите. Но това е коалиция на три маргинални партийки, използвани за мандатоносител, без никакво влияние върху процеса на правене на политика. Задоволяват се с подхърлените им трохи (едната партия бая голяма троха от субсидията отнесе) и не питат много-много. А нещото, което взема решенията, как работи? Депутат на какво е Ицо Хазарта?! 

 

Цялата работа с легитимността на Кирил Петков е като в оня виц: „Откъде имате тия пари?“, „Вземам ги от нощното шкафче“. „А, как са се озовали в нощното шкафче?“. „Тъщата ги слага там.“ „А тя откъде ги има?“. „Аз й ги давам“. „А вие откъде ги вземате?“. „Е, нали ви казах – от нощното шкафче“.

 

Та, така. Партия „Продължаваме промяната“ няма, уважаеми мисирки. България се управлява от задкулисие, което се доказва от очеизбождащия факт, че ние не знаем и няма как да знаем кой всъщност управлява. И всичко това дължим на големите борци със задкулисието, ДБ. Полезните идиоти.