Какво видяхме – и какво разбрахме от изборите на 14 ноември?

Какво видяхме? Видяхме и чухме какво ли не, но да се ограничим с безспорното.

1.   Макар и донякъде изненадващо, се случи логичното – консолидация на популисткия „протестен вот“. Безапелационният начин, по който формацията на Кирил Петков засмука електората на „партиите на протеста“, е най-безспорното доказателство за популисткия характер на цялата уйдурма с „протеста“. На арената на популизма голямата риба изяжда по-малките. Емоционалният вот си иска трапчинка, а не тумбаци. Платформи, позиции, история – всичко ова няма никакво значение за анти-политическия, сеирджийския вот.

2.   Също толкова логично, но донякъде изненадващо бързо беше рухването на ДБ. Преди девет месеца, на 15 февруари тази година, преди редовните избори, написах: „Мостовете между "автентичните десни" и ГЕРБ към момента са изгорени от Христо Иванов и генерал Атанасов. Какво двамата лидери си мислят, че правят и какво говорят по телевизията вече няма никакво значение. Напълно лишени от елементарен политически усет, да не говорим за стратегическа визия,  те са политически трупове.“

Е, на 14 ноември вечерта съдебният лекар просто мина да потвърди диагнозата.

Всъщност ние не знаем дали Христо Иванов и Атанас Атанасов действително са си подали оставките, или просто гръмогласно обявяват, че ще проведат изискваните от устава отчетно-изборни събрания на представляваните от тях политически организации. Събрания, на които делегатите може да ги преизберат отново,  а те ще се жертват, защото, също като Нинова на времето, „не искат да бягат от отговорност“. Оставките, реални или мними, нямат значения, ако не са последвани от признание за тотално сбъркана политика. Когато през миналото лято ръководството на ДБ пое курс към болшевизация и турбо-популизъм, това им донесе нови избиратели. Само че загубиха част от старите. Докато имаше привличане на новооглашени, тези загуби не личаха, напротив - Христо Иванов и приближените му бълнуваха власт, първо място на изборите. Дойдоха обаче новите месии и временно привлечените подръжници на ДБ си отидоха оттам, откъдето са дошли - във великия оекан на безсмисленото люшкане напред-назад, от спасител на спасител. В крайна сметка Христо Иванов и Атанас Атанасов закопаха не просто „Да, България“ и ДСБ – те опропастиха възможността за избистрянето на умерена, прагматична десница. Което без ГЕРБ под някаква форма нямаше как да стане. Залогът вече не са политическите кариери на Атанасов и Иванов, а съществуването на самата пост-Иван-костова десница.

3.   "Традиционните“ партии със стабилен корпус от привърженици търпят тежки удари – най-вече БСП и „градската десница“, в по-малка степен ГЕРБ. Единствено ДПС се държи и качва резултат. Във властта мощно навлезе един „проект“, който не е ясно нито какво представлява, нито кои са неговите поддръжници. Това е опасно, защото демокрацията се крепи върху партиите със стабилно ядро от поддръжници, които се идентифицират не просто с поредното „лице на промяната“, а с някакъв базов набор от политически принципи. Един английски лейбърист може да не е по-стока от българския си колега-политик, но е длъжен да спазва неписания договор с  избирателите-лейбъристи. (При консерваторите е същото, „говора примерно“, както казва депутатът от ПП Христо Петров). Този договор се е променял, но не мърда в основните си пунктове и те се знаят и от политиците, и от електората им. Ясни са червените линии, чието пресичане ще бъде наказано. Когато обаче някой дойде на власт само с усмивка и кухи лозунги, а електоратът му се състои от хора, до вчера симпатизирали на други партии, договор няма. Дошлият на гребена на популистката вълна ще внимава единствено да задържи емоцията колкото се може по-дълго. Електоратът му е в насипно състояние, не знае какво иска, затова и политикът не му е длъжен с нищо. Това са овце за стригане и природните закони изискват те да бъдат остригани.

Кой има полза от взривяването на политическата система и замяната на традиционните партии с „проекти“? Кой има полза хората да бъдат сведени до безмозъчни тълпи, които кукловодите управляват по "т'ва, по мрежите", както казваше един олигарх от Дубай?   

 Ясно е кой, това поне разбрахме - Румен Радев и задкулисието около него. Сценарият им върви много успешно. Разбира се, Радев не е солов играч. Старите ченгета и истеричавите госпожи са само видимата част на онова, което стои зад Юмрука. Както ДС в началото на 90-те създаде мутрите, за да осъществят криминалния преход в полза на мрежите на комунистическата номенклатура, така сега бе изваяна една нова мутра, която да разчисти терена за криминално-авторитарна олигархия от постсъветски тип. С Радев зад корабното кормило България една по една къса котвите, които я придържаха към демократичната цивилизация. С любезното съдействие на полезните идиоти, бръщолевещи по телевизии и сайтове за „модела „Борисов“, „чекмеджето“ и „мафията“.

Последният шанс на разума срещу бесовщината е на балотажа тази неделя. Единствено свалянето на Радев може да спре катастрофата.  Балотажът в неделя е изпитание за всеки, който определя себе си като про-европейски демократ. Да си „демократ“ и да не гласуваш за проф. Герджиков, означава, че си изгубил нещо в себе си.

И това е най-тъжното в цялата тази невесела история.

Глас от пещерата

 

Драги приятели,

Обръщам се към вас, макар да не знам как точно да ви нарека. Иначе комунистическите рупори от 1989 г. насам са ни наричали как ли не: „фашисти“, „екстремисти“, „лумпени“, „десни“, „бесни“, „маргинали“, „пещерни антикомунисти“… Да речем, че се обръщам към вас, общността на антикомунистите демократи.

Знам, че е доста смешно да излизам с такъв апел от блог, който се чете от има-няма 20 човека. Но държа да го направя. Да пусна гласа си от пещерата…

Обръщам се към всички вас, които бяхме на големия митинг на СДС на Орлов мост през 1990 г., които окупирахме същото лято Университета, към тези, които бяхме на улицата и през 1997-а, и през 2013-а.

Приятели, с които се познаваме и не се познаваме. За това ли беше всичко?

30 години се борим с надеждата, че можем да измъкнем България от коловоза на комунизма и пост-комунистическата азиатщина, а сега какво? Ще се радваме на Радев, кандидата на БСП и масоните, на ченгетата и „бизнесмените“, заравящи отровни отпадъци. Какъв по-голям позор за нас и за всичко, в което сме вярвали, от това да оставим на власт кандидата на Решетников? За да ни влачи надолу по спиралата на разпада със служебните си правителства и парламентарните си проксита?

Знам, че мнозина от вас са уморени, оттеглили са се навън по света или навътре в себе си. Причини за разочарование – дал Бог. Но, както казваше легендата за онзи стар Наполеонов войник – „Гвардията умира, но не се предава!“.

Щастливи ли сте с това, което социологическите агенции вещаят? Не се ли подгаждате, когато левите плювачи обявяват, че БСП щяла да сложи край на „авторитарното управление на Борисов“? БСП – борец срещу авторитаризма? Вярвате ли на потомствени комунисти, че българската история е започнала преди 12 години и всичко в нея се свежда до людоеда Борисов и „борците“ срещу него?

Ще помогнете ли с действие или бездействие на партия, която през поне 70 години от своята история официално и неофициално е използвала и оправдавала насилие за постигане на своите цели? Партията, провела атентата в църквата „Св. Неделя“, партията, избила хиляди българи след 1944 г., партията на лагерите, на садистите, хранещи прасета с труповете на „народните врагове“? Скъпи приятели, радвате ли се на Рашков, викате ли „Мачкай!“? Надявам се, че все пак не.

„Стари работи“, ще кажете. А толкова ли сте сигурни, че комунизмът – не просто като идеология, а като технология на завземане и задържане на властта – е вече в историята? Тук съм се опитал да обясня защо комунизмът си е жив и здрав днес и завзема все повече територии. Най-просто – комунизмът е вкарване на тежък вътрешен разлом в обществото, за да могат на власт да дойдат мошениците и некадърниците. Както националистите си измислят външен враг, защото не могат нищо друго, освен да плашат хората, така и комунистите са майстори в измислянето на вътрешен враг, срещу който правят „единен фронт“, контролиран, естествено, от тях.

Мнозина от вас ще кажат „Нека първо веднъж завинаги да прогоним мутрата Боко, пък после нещата полека лека ще се наредят“. Точно това искат да мислите кукловодите. Опитайте се да се абстрахирате от яростта си срещу Борисов, защото тя не е ваша, тя е инжектирана в главите ви от едни хора с хладен ум и горещо сърце. Внушението, че някаква чудовищна корупция е настъпила при управлението на ГЕРБ  е мит. „Мафията“, „моделът Борисов“, всички приказки за „превзетата държава“, за някакво едва ли не чудовищно положение, което изисква „революция“ – всичко това е мит, smoke and mirrors, както биха казали в родината на Джеймс Бонд. Злоупотреба с обществени средства и ресурси – сигурно ги е имало при ГЕРБ. Но много по-малко, отколкото например при Беров, Виденов или Костов. (Корупцията при масовата приватизация беше несравнимо по-голяма и фрапираща, отколкото при ГЕРБ. Което не пречи управлението на Костов да е успешно, а той – голям държавник.) Ама как така, ще си кажете, не може да бъде! Ами, представете си, че снимките с пачките от спалнята на Борисов са просто дипломна работа на курсант от специалните школи на ГРУ. Чисто хипотетичен експеримент – тогава може да видите събитията в друга светлина.

Всичко това го казвам като човек, който публично е заявявал критичност към популизма на Бойко Борисов още при появята му на политическата сцена. Бил съм критичен тогава, когато днешните възторгнати по „протеста“ и Киро Канадеца мисирки се бутаха да му пипат мускула. Сигурно на теория бихме могли да имаме много по-добър управник от Борисов. На практика обаче, към момента, нямаме.

Приятели, когато казваме „комунизъм“, ние разбираме много неща, но най-вече – лъжа и наглост. Ще позволим ли лъжата и наглостта, олицетворени от Радев, да тържествуват?!

 

И слепите прогледнаха: ДБ играе за Радев и мафията

 Не го казвам аз, казва го кандидатът за президент на ДБ Лозан Панов:

"Опасявам се, че лидерите на партията, която уж ме подкрепя на тези избори, са на път да предадат всички онези, които вярват, че те ще изчистят "угоените паяци" на бившата репресивна машина на комунистическия режим". "Дневник" са имали доблеста да го публикуват. 

 Не го пише "Пик" или "Труд", казва го Лозан Панов. Ето, това е достоен човек, който не се страхува да изрече истината, въпреки че няма да му донесе никаква полза. Евала!

Иначе ние го пишем от поне година. Благодарение на Радев най-прогнилата, нагла и безсрамна фауна на задкулисието протяга пипала къв властта. И вече я докопа. Благодарение и на безмозъчната стратегия на Христо Иванов и Атанас Атанасов да  се опитват да изолират ГЕРБ. "Я че си изгорим къщата, да изгори на Вуте плевнико" - това е блестящият замисъл на умнокрасивите лидери. "Лидерите, които уж ме подкрепят" - ето го тъжното прозрение на Лозан Панов. За да получат кокал от бъдещото правителство на Радев, вождовете на ДБ даже не посмяха да изразят публично подкрепа за собствения си кандидат. Няма такива мизерници.

Едно е да направиш грешка, друго е да будиш погнуса със сервилното си поведение към фатмаци, болшевишки мутри и откровени мошеници. Христо Иванов обаче успешно се справя и с едното и с другото. Той е неспасяем, въпросът е какво трябва да стане с феновете му, за да прогледнат. Твърдото ядро на ДБ все повече заприличва на някаква антропологична аномалия. Като кучето на Павлов - показваш им снимка на пачки в чекмедже и започват да лаят и слюноотделят. 

Мога да разбера бабичката, която гласува за БСП, без да я интересува Нинова ли е лидер или Нинов и каква политика следва.

Мога да разбера  рома общ работник, който гласува за ГЕРБ, защото преди имаше пари за строеж на пътища, а "служебните" ги спряха.

Но образовани хора да се радват на "Христо" и глупостите, които прави - това не мога да го разбера.

На вниманието на г-н Христо Иванов и феновете му

 Мога да изтърпя да ме управляват лъжци, крадци и глупаци. Видели сме ги, преживели сме ги.

Не мога да търпя обаче предателите. Уж вождове на уж-десните уж-демократи, които постилат червен килим пред болшевишко-фатмашката шайка. Христо Иванов предаде всички нас, които бяхме на улицата през 1990-а, през 1997-а, през 2013-а. Водачите на ДБ обслужиха завръщането във властта даже не на БСП, а на сивите кардинали на БСП, на ченгетата и свинарите. Умно-красивите - на тях дължим масонската тъпокрация, в която предстои да живеем. Широко затворените им очи пред вакханалията на рашковците не будят вече дори гняв. Облизващите се около ботуша заслужават единствено презрение.

 P.S. Междувременно Христо Иванов отново се е превъзбудил по повод претоплените фалшификати с пачките в чекмеджето, иска Борисов в затвора, обещава да изрине "гюбрето" (това с гюбрето да не му го е подсказала Велислава Дърева, тя обича да имитира бездарно и неуместно стилистиката на Ботев?!) и въобще обичайните циркаджилъци. По този повод да попитаме Христо Иванов: Добре, явно вярвате че снимките са автентични. А кой ги е поръчал и защо ги извади три години по-късно? Кой е този Кой, който може да заснеме премиера на България? След като Христо Иванов служи на този Кой, помага в осъществяването на сценария - редно е да каже името му. Така ще е почтено. Ако не знае кой е този Кой, значи е просто кибик, фанатично вярващ в онова, което му подхвърлят.

А ако даже не му идва на ума да се запита кой е този Кой, който подхвърля компроматите, значи е... каквато и да кажем, ще е меко спрямо интелекуталния капацитет на иконата на умнокрасивите.   

Всичко е ясно

 

Имаше един хубав виц по времето на Живков. 

Милицията залавя някакъв човек, който разлепя бели листове по стените на къщите. Питат го: "Какво е това?", "Позиви", отговаря човекът. "А защо нищо не пише?". "Какво има да се пише, то всичко е ясно".

Та, така и днес. Какво да пишем, всичко е ясно, вижда се. Не беше трудно да се предскаже вакханалията от некадърност, арогантност и фалшиви новини, които предизборният щаб на Радев, известен още като "Служебно правителство", що произведе. Нима беше трудно да се види до какво ще доведе суетната амбиция на посредствеността, разположила се в Президентство, Министерски съвет и по първите банки на скоропостижно отишлото си 46-то нарадно събрание?!

Какво да коментираме тоталния крах в овладяването на КОВИД-кризата, основни виновници за който са антиваксърите на постове здравен министър и президент на републиката?!

Какво да коментираме изцепките на сопаджията Рашков, излязъл сякаш от някое мазе на МВР от 1946 г., за да ликвидира "бившите хора" и "враговете на народа". Е, не със сопа или шмайзер, а с медийни партенки, излъчвани по телевизията, но комунистическият почерк си е все същият. Ясно е, че медии и коментатори не се интересуват от истината, а само от това да има "новина", която "подкрепя" наратива за "мафиотския модел". Само не знам докъде трябва да стигне Рашков, за да се събуди т.нар. "демократична общност". Не да се събуди, да помръдне с клепач поне. Достатъчно е да посочим най-фрапиращото - министър на вътрешните работи изнася сведение (лъжливо, като всичко, което бълва пред микрофоните) за тайна среща между ГЕРБ, ДПС и лява партия. Дори и да е вярно, (а то не е), работа ли е на силовия министър, и то в служебно правителство, да следи къде и как разговарят представители на легитимни политически сили? Представяте ли си например вътрешният министър на Борис Джонсън Прити Пател да излезе и да каже с разтреперан глас и кръвясали очи, че разполага със сведения за тайна среща между лидера на лейбъристите и представители на либералдемократите?! Колко часа след това ще продължи да бъде министър?

Мълчанието на "свободните медии" очевидно кореспондира с притихването на най-големите защитници на върховенството на закона, правото и справедливостта - "Демократична България". Как само се покриха лидерите на ДБ покрай решението на КС за двойното гражданство на Кирил Петков!? Големите защитници на конституцията! Като мишки в трици се ослушваха десетина дена, а след това излязоха на светло и закрякаха за какво? За броенето на разписките от машинния вот, как проверката застрашавала изборния процес. После Христо Иванов пусна отново претоплената манджа "сараи" - "Нито глас за Пеевски", изкореняване на корупцията и прочие алабализми с отдавна изтекъл срок на годност. Като секретарка, която се явява на интервю за работа и единствената "експертиза", с която  може да се похвали е, че може да пише на машина. В 2021 г.

Всъщност единственото, което Христо Иванов може да каже, не е за казване. А то е: "Гласувайте за нас, за да влезем в коалиция с комунистите, тарикатите и антиваксърите. Ние сме верни на Румен Радев и каквато коалиционна формула измисли - такава, ние сме отворени и ще подкрепим". Това е платформата на ДБ.

Има ли шанс България срещу  отровата на лъжата и манипулациите? Ще ни управляват ли мошениците, лъжците и глупаците, или има шанс да спрем сурването към пропастта? Прогнозите не са розови. Ние сме във виртуална гражданска война, която обаче реално блокира функционирането на държавата. И понеже държавата все някак трябва да функционира, ще стигнем до някакъв тип авторитарно управление. Медиите и репресивният апарат вече са овладени. От кого ли? От същата ченгесарско-номенклатурна каста, която управляваше в своя изгода Прехода още от 1989 г. и сега отново е тук, вече на светло. Тук е и нагло слага ръка на живота ни. С неоценимата помощ на полезните идиоти. 

За да спрем пропадането, първото условие е ясно. Напълно ясно:

Изхвърляне на Румен Радев от властта!